Екранното време и езикът при децата до 3 години: какво казват изследванията и какво да кажем на родителите
Познат сценарий от кабинета: тригодишно дете с беден активен речник, а в анамнезата „гледа филмчета, докато се храни“ и „телевизорът си върви, но то не го гледа“. Данните зад тази картина вече са доста ясни. Те показват и какво можем да променим заедно със семейството.
Какво показват изследванията
Най-цитираният синтез по темата е мета-анализът на Madigan и колеги. Той обединява 42 изследвания с близо 19 000 деца. Повече екранно време и фоново включен телевизор са свързани с по-слаби езикови умения. Обратно, по-късното начало на гледането, качественото образователно съдържание и съвместното гледане с възрастен са свързани с по-добри умения. Ефектите са малки до умерени, но за ранното детство те не са пренебрежими (Madigan et al., 2020).
Австралийско проучване с 220 семейства показва механизма почти „на живо“. Децата са носили записващо устройство (LENA) по 16 часа на възраст 12, 18, 24, 30 и 36 месеца. На 36 месеца всяка минута екранно време е свързана с около 7 думи по-малко от възрастния, 5 вокализации по-малко от детето и една размяна на реплики по-малко. Средното екранно време на тази възраст е 172 минути на ден. Авторите изчисляват, че спрямо препоръчителния от СЗО час това е свързано с около 1139 думи на възрастен, 843 вокализации и 194 разговорни реплики по-малко на ден (Brushe et al., 2024).
Български автори стигат до сходни изводи. Малинчева обобщава, че всеки допълнителен час с устройство е свързан със значимо понижение на експресивния език. Фоновият телевизор намалява количеството и качеството на общуването между родител и дете, а прекомерната употреба на телефон от самия родител също има негативен ефект (Малинчева, 2026). Детето пред екрана е пасивен наблюдател, а не участник в диалог. Затова рецептивната и експресивната реч могат да се разминат (Малинчева, 2026). Мургина и Боянова описват същото от практиката: голяма част от насочените към логопед деца имат ранен и продължителен контакт с екрани. При ограничаване на екранното време и повече пряко общуване често се наблюдава положителна динамика (Мургина и Боянова, 2026). По данни на Андонова и Барокова (2021) децата на 15–36 месеца в България прекарват средно около 2 часа дневно пред екран (цит. по Мургина и Боянова, 2026).
Препоръките
Според СЗО екранно време не се препоръчва за деца под 2 години. За двегодишните то е до 1 час дневно, „колкото по-малко, толкова по-добре“. Когато детето е в покой, се насърчават четене и разказване на истории с възрастен (WHO, 2019).
Какво да кажем на родителите
1.Питайте конкретно. Включете в анамнезата въпроси за часовете пред екран, фоновия телевизор и възрастта, на която детето е започнало да гледа. Тези три фактора имат отделна връзка с езика (Madigan et al., 2020).
2.Изключете фоновия телевизор. Дори когато детето „не гледа“, фоновият телевизор отнема от разговора с родителя (Малинчева, 2026).
3.Ако има екран, нека е заедно. Съвместното гледане с коментари, назоваване и въпроси превръща пасивното гледане в общуване (Мургина и Боянова, 2026; Madigan et al., 2020).
4.Дайте на родителя ясна рамка. Под 2 години екранът не се препоръчва, а на 2 години е до 1 час дневно (WHO, 2019). Предложете какво да прави вместо това: книжка, песничка, игра.
5.Обърнете внимание и на телефона на родителя. Езиковото развитие страда и когато родителят е погълнат от собственото си устройство (Малинчева, 2026). Детето губи разговорни реплики, които не се виждат в отчета за „екранното време на детето“.
Чуйте повече на „Приложна Логопедия“
Темата ще бъде обсъдена на конференцията „Приложна Логопедия“ (19–20 март 2027 г., Интер Експо Център, София). Гл. ас. д-р Михаела Барокова (НБУ), психолог, ще изнесе лекцията „Употреба на дигитални устройства и езикови умения при деца до 3 години“ в панела „Детска градина и училище“ в събота, 20 март. Ако темата присъства в работата ви с родители всяка седмица, тази лекция е за вас. Билети на events.logopedia.bg/tickets
Източници
• Малинчева, Н. (2026). Влияние на употребата на екранни дигитални устройства върху езиковото развитие в ранна детска възраст. В: Б. Банчева (съст.), Сензорната преработка в контекста на логопедията. Сборник доклади, Логопедична конференция Албена 2024 г. (с. 198–209). Кюстендил: Бланико. ISBN 978-619-93840-5-3.
• Мургина, Б., Боянова, В. (2026). Новите технологии, оказващи влияние върху езиковото и речево развитие на децата. В: Б. Банчева (съст.), Логопедични практики при неврогенни и тежки комуникативни нарушения. Сборник доклади, Логопедична конференция Албена 2023 г. (с. 182–193). Кюстендил: Бланико. ISBN 978-619-93840-3-9.
• Madigan, S., McArthur, B. A., Anhorn, C., Eirich, R., Christakis, D. A. (2020). Associations between screen use and child language skills: A systematic review and meta-analysis. JAMA Pediatrics, 174(7), 665–675. https://doi.org/10.1001/jamapediatrics.2020.0327
• Brushe, M. E., Haag, D. G., Melhuish, E. C., Reilly, S., Gregory, T. (2024). Screen time and parent-child talk when children are aged 12 to 36 months. JAMA Pediatrics, 178(4), 369–375. https://doi.org/10.1001/jamapediatrics.2023.6790
• World Health Organization (2019). Guidelines on physical activity, sedentary behaviour and sleep for children under 5 years of age. https://www.who.int/publications/i/item/9789241550536
