Аутистичните деца са силно чувствителни към емоционалното състояние както на родителите си, така и на терапевтите. Поради това е необходимо преди занятието да се настроим изцяло за предстоящата ни среща, да сме наясно какво целим и с какви методи ще опитаме да го постигнем. Разбира се, това е възможно след като сме имали няколко срещи с детето, наблюдавали сме го и сме си изградили представа за неговите особености. В тези първи срещи ние сме проучили до колко детето допуска навлизане в неговото пространство, позволява ли допир, с какво бихме могли да привлечем вниманието му. Важно е в тези първи срещи да извлечем от родителите максимум информация за реакциите на детето и за поведенческите му модели в определени ситуации
За да ни допусне до себе си аутистичното дете трябва да види в нас нещо познато, близко до него. Добре е в определени моменти да подражаваме на негови жестове – напр. стереотипни движения с ръцете или поклащане на тялото, също да имитираме звуците, които то издава. Въпреки че, в процеса на работа е желателно да се работи върху преодоляване на стереотипите и паразитната реч, в тези начални срещи това отразяващо поведение ще ни помогне да спечелим доверието на детето и да взаимодействаме с него. В такива моменти, когато то се доближава до нас, заинтригувано от имитиращото ни поведение, често става възможно да включим действия и думи, така че то също да започне да ги повтаря, имитирайки нас.
Аутистите избягват общуването както с връстници, така и с възрастни – те предпочитат да се отдадат на заниманията си сами и демонстрират това физически като се отдръпват, обръщат гръб, издават звуци на недоволство. Постепенно когато детето започне да ни допуска близо до себе си и ни позволява да го докосваме, можем да го включим в действия, които го забавляват, за да му покажем че общуването и контактът с околните не е плашещ и може да доставя удоволствие – напр. да редим заедно кубчета, да подскачаме на трамплин, да го завъртаме във въздуха или други игри, които сме разбрали, че то обича. По този начин го мотивираме то само да пожелае и да потърси контакт при следващите ни срещи.
Още в началото съветваме родителите и съвместно с тях започваме работа за създаване и задържане на очния контакт. Например когато детето иска конкретна играчка родителят да я сложи пред лицето си и да го провокира да го погледне. Веднага щом е осъществен дори и краткотраен очен контакт, детето получава желаната играчка. Постепенно зрителното взаимодействие се удължава и задържа – детето разбира, че това взаимодействие е необходимо условие при общуване с околните.
Препоръчително е работното помещение да бъде разчистено от излишни предмети и играчки, за да можем да насочим детето само към предметите и материалите, с които ще работим. Същото се препоръчва и на родителите при заниманията в къщи.
Аутистичното дете често е объркано при поставяне на многословни изисквания или свързани команди. Поради това е желателно инструкциите да се дават една след друга с възможно най – опростен изказ като след подадената команда да дадем на детето необходимото време да я осмисли.
Както се вижда при работа с деца – аутисти е от голямо значение да сме запознати с психологическите прийоми, чрез които ще изградим взаимодействието с детето и ще развиваме и усъвършенстваме пасивния и активния му речник.
Не на последно място е съдействието от страна на родителите, на които се поставят задачи след всяко занимание, за да се затвърди наученото в кабинета. От своя страна те ни подават информация за поведението на детето в къщи, в магазина, на площадката и пр. Така чрез екипна работа се постига по – голяма ефективност и родителите се научават да забелязват всяко постижение на своите герои.
Катина Денева – логопед
