Много деца минават през период на неплавна реч, докато езикът им бързо се развива. Не всяка неплавност е заекване, но и не всяко заекване „минава от само себе си“. Ето как да разпознаете признаците, кога да потърсите логопед и как да помогнете у дома.
Подготвено по лекциите на доц. д-р Миглена Симонска и доц. д-р Елка Горанова от конференциите „Приложна Логопедия“.
Какво е заекването
Заекването е нарушение на плавността на речта. За да говорим плавно, едновременно работят дишането, гласът, артикулацията, двигателният контрол, нервната регулация и емоциите. При заекване между тези системи има дисбаланс. Затова то често се засилва при вълнение, умора или напрежение и почти изчезва в спокойна обстановка.
Най-честите прояви са повторения на звукове и срички, удължаване на звукове и „блокове“, при които детето не може да започне думата. Към тях може да се добавят напрежение в лицето, мигане, движения на тялото или избягване на думи и ситуации. Специалистите ги наричат вторични симптоми.
Заекването не е признак за по-ниска интелигентност и не е по вина на родителите.
Кога да потърсите логопед
Потърсете консултация, ако забележите някое от следните:
• неплавността продължава повече от 6 месеца;
• освен повторения на срички има удължаване на звукове или блокове;
• детето се напряга, мига, движи глава или ръце, докато говори;
• детето се притеснява, избягва да говори или казва, че „не може“;
• в семейството има човек, който заеква или е заеквал;
• вие самите сте разтревожени.
Консултацията не означава непременно терапия. Понякога логопедът препоръчва само наблюдение, но решението се взема по ясни критерии, а не с надеждата, че „ще отмине“.
Какво се случва при логопеда
Диагностиката на заекването не се прави по впечатление от един разговор. Обикновено тя включва:
1. Въпросник и разговор с вас – кога и как е започнало заекването, как се променя, кога е по-силно.
2. Видеозапис на речта на детето, а при учениците – и на четене.
3. Анализ на записа – колко често и какви са неплавностите, темп на речта, съпътстващи прояви.
4. Разграничаване на заекването от нормалните за възрастта неплавности.
5. Определяне на степента на тежест със стандартизиран тест (например SSI-4, приложим от 2-годишна възраст).
6. При децата над 7 години – въпросник как самото дете преживява заекването (OASES).
Полезно е да носите и кратки видеоклипове от дома. Така логопедът ще види речта на детето и в обичайната му среда.
Да изчакаме ли?
При гранично или леко заекване логопедът може да предложи проследяване за около 1 до 3 месеца. Ако подобрение няма, се започва терапия. Изчакването е по-оправдано, когато:
• заекването е започнало преди по-малко от 6 месеца;
• то се състои само от ритмични повторения на срички;
• нито детето, нито родителите са разтревожени;
• няма напрежение и съпътстващи движения;
• проявите се менят от ден на ден;
• в семейството няма заекване.
Ако заекването продължава повече от 6 месеца без подобрение, се препоръчва директна терапия.
Как изглежда терапията
Терапията се подбира според възрастта, тежестта и това доколко заекването пречи на ежедневието. Тя може да включва:
• Техники за плавна реч – мек старт на гласа, плавни преходи между звуковете, удължена реч, като се започва от гласни и се стига до изречения.
• Дишане и отпускане – кратки упражнения, които се правят у дома няколко пъти на ден.
• Работа с емоциите – например чрез биофийдбек: игри, в които детето вижда на екран как се успокоява сърдечният му ритъм.
• Пренос в реалния живот – разговори с непознати, по телефона, в магазина.
• Технологии – при по-големите деца и възрастните понякога се използват слушалки, които леко забавят или променят собствения глас. Те се въвеждат едва когато човекът вече може съзнателно да удължава звуковете.
Най-трудната част обикновено е преносът на плавната реч от кабинета в ежедневието. Тук ролята на семейството е решаваща.
Как да помогнете у дома
• Дайте на детето време да довърши. Не довършвайте думите вместо него.
• Не казвайте „говори бавно“ или „поеми въздух“. Вместо това говорете вие по-спокойно и с паузи.
• Гледайте детето спокойно и показвайте, че слушате какво казва, а не как го казва.
• Отделяйте всеки ден по няколко минути за спокоен разговор без бързане и без екрани.
• Ако детето заговори за заекването, говорете открито и без драматизиране.
• Правете редовно упражненията, които дава логопедът.
• Споделете с учителите, за да подкрепят детето и в групата или класа.
Ранната консултация с логопед е най-сигурният начин да разберете дали детето има нужда от помощ. Колкото по-рано се започне, толкова повече възможности има то да говори свободно и спокойно.
