Какво са артикулационните нарушения и кога да потърсите логопед
Детето ви казва „сапка“ вместо „шапка“, „либа“ вместо „риба“ или просто пропуска някой звук? В първите години това е част от нормалното развитие. Но ако някои грешки се задържат по-дълго, отколкото се очаква за възрастта, вероятно става дума за артикулационно нарушение.
Това е най-честата трудност с речта в детска възраст. Голямо проучване в София сред над 35 000 деца и ученици показва, че почти всяко четвърто има някакво комуникативно нарушение – а от тях над половината в предучилищна възраст са именно артикулационни нарушения.
Какво е артикулационно нарушение
Това е затруднение в произнасянето на един или няколко звука. Детето разбира думите, знае какво иска да каже и развитието му иначе е наред, но не може да произнесе правилно определен звук. Грешките не са случайни – повтарят се по един и същи начин, независимо дали звукът е в началото, в средата или в края на думата.
Най-често се срещат три вида грешки:
• Липси – детето пропуска звука: „амо“ вместо „рамо“, „ейка“ вместо „лейка“.
• Замени – един звук се заменя с друг, близък по звучене: звучен с беззвучен („тиня“ вместо „диня“), свистящ с шушкав („сапка“ вместо „шапка“), „л“ вместо „р“ („либа“ вместо „риба“).
• Изопачавания – детето казва звук, какъвто в българския език няма. Например „л“, произнесено с устните като „уъ“ – „уампа“ вместо „лампа“, гърлено „р“ или „с“, при което езикът се показва между зъбите.
Често трудността с един звук „повлича“ и сродните му. Ако детето не произнася правилно „с“, обикновено затруднения има и със „з“ и „ц“; ако не може „ш“ – и с „ж“ и „ч“.
Кога децата овладяват звуковете
Звуковете се появяват постепенно – от по-лесните към по-трудните. Ето ориентировъчно кога повечето деца ги овладяват:
Затова е съвсем нормално тригодишно дете да казва „либа“ вместо „риба“, а четиригодишно да се препъва в дълги думи като „директорка“ или „кондукторка“. Тези грешки са част от ученето и обикновено отминават сами.
Повод за консултация с логопед е, когато грешките се задържат след възрастта в таблицата, когато речта на детето трудно се разбира от непознати, или когато звукът се изопачава – изопачаванията обикновено не изчезват от само себе си.
Защо да не чакаме „да се оправи само“
Ако трудностите не се преодолеят до училище, те могат да затруднят ученето на четене и писане. Изследванията показват, че децата с нарушения на звукопроизношението по-често трудно различават на слух звуковете, които сами произнасят неправилно – а именно това умение е основа за ограмотяването. Освен това детето може да започне да се срамува да говори пред другите.
Най-подходящата възраст за логопедична работа при артикулационно нарушение обикновено е около 4 години и половина – 5 години. Консултация обаче може да бъде полезна и по-рано – логопедът ще ви каже дали грешките отговарят на възрастта или има нужда от помощ.
Терапията не е само „гимнастика за езика“. Логопедът учи детето не само как да произнася звука правилно, но и как да го чува и различава от сходните звукове – защото двете умения вървят заедно.
Как да помогнете у дома
1. Не поправяйте и не карайте детето да повтаря. Вместо това повторете думата правилно, спокойно и естествено: „Да, това е шапка. Червена шапка.“
2. Не имитирайте грешката, дори да е мило. Детето има нужда да чува правилния модел.
3. Говорете бавно и ясно, гледайки детето в лицето – така то вижда как се движат устните ви.
4. Играйте игри със слушане. Умението да различава звуковете на слух е важна стъпка към правилното им произнасяне.
5. Хвалете усилието, а не само резултата. Речта се учи с търпение и без натиск.
Две игри за различаване на звуковете
Тези игри са подходящи, когато детето бърка два звука (например с и ш).
• Наляво – надясно. Подгответе картинки с думи, които започват с единия или с другия звук (сок, слон, сирене / шапка, шал, шише). Назовавайте картинката и нека детето я сложи вляво, ако чуе „с“, или вдясно, ако чуе „ш“.
• Цветни усмивки. Под всяка картинка нарисувайте усмивка. Детето я оцветява в синьо, ако думата е със „с“, и в жълто – ако е с „ш“.
Можете да опитате и с двойки думи, които се различават само по един звук: „коса – коза“, „шал – жал“, „кора – гора“. Попитайте детето: „Покажи ми козата“ – и вижте дали ще избере правилната картинка.
Важно: в тези игри вие произнасяте думите, а детето само слуша и избира. Не е нужно то да казва звука правилно – целта е да го чуе.
Още материали за игра у дома. В библиотеката на logopedia.bg има много материали за работа при артикулационни нарушения, които можете да изтеглите и използвате с детето. Ще ги намерите в раздел https://logopedia.bg/biblioteka/artikulatsionni-narusheniya
Всяко дете има свое темпо. Ако се колебаете – една консултация с логопед ще ви даде отговор. 💜
Източници
• Тодорова, Е. (2018). Артикулационни нарушения. София: Нов български университет. ISBN 978-619-233-042-2.
• Бояджиева-Делева, Е. (2026). Състояние на фонемната перцепция и фонологичното осъзнаване при деца с нарушения на звукопроизношението. Български език и литература, 68(3).
• Стоянова, Ю. (2024). Фонологични процеси в усвояването на плавните съгласни р и л от деца, овладяващи славянски езици. Български език, Приложение, 71, 198–212.
