Спокойно и практично ръководство за родители на деца между 12 и 24 месеца
Първите две години са време на огромни открития – и за детето, и за вас. Съвсем естествено е от време на време да се питате дали развитието му „върви както трябва“. Самият въпрос показва колко внимателно го наблюдавате.
Нека започнем с най-важното: всяко дете се развива със собствено темпо. Едно-единствено наблюдение само по себе си не означава аутизъм. Описаното по-долу не е домашен тест, а по-скоро поводи да поговорите със специалист, ако нещо ви направи впечатление.
Какво представлява аутизмът
Аутизмът (разстройство от аутистичния спектър) е различен начин, по който се развива мозъкът. Той засяга най-вече общуването и социалното взаимодействие, а често и интересите и поведението на детето. Думата „спектър“ означава, че няма две еднакви деца: всяко има свои силни страни и свои нужди. По оценка на Световната здравна организация около 1 на 127 души по света е в аутистичния спектър.
На какво да обърнете внимание между 12 и 24 месеца
В този период повечето деца постепенно започват да:
• Поглеждат ви, за да споделят преживяване – например се обръщат към вас с усмивка, когато се случи нещо интересно. Самата социална усмивка се появява много по-рано, още около 3-месечна възраст, а сега детето вече я използва, за да „разговаря“ с вас.
• Се обръщат, когато ги повикате по име.
• Сочат, за да ви покажат нещо интересно – самолет, куче, светлина. Специалистите наричат това споделено внимание: детето иска вие да погледнете към същото, към което гледа то.
• Ви носят предмети, само за да ви ги покажат, а не само когато имат нужда от помощ.
• Използват жестове – махат „чао“, протягат ръце, за да ги вземете, клатят глава.
• Ви подражават – на звуци, гримаси, пляскане, на ежедневни действия като метене или „говорене“ по телефона.
• Играят „на ужким“ – около 18–24 месеца много деца (особено тези, които имат кака или батко) започват да хранят куклата, да „пият“ от празна чашка или да имитират каране на кола.
• Казват първи думи, а към 2 години – кратки изрази от две думи, като „искам мляко“.
Децата често показват ново умение и след това то сякаш изчезва за кратко. Това е нормално – при типично развиващите се деца умението се връща след време. Ако обаче детето е загубило думи или умения, които вече е имало – например е спряло да казва познати думи или да маха „чао“, – и те не се връщат, това е повод да се обърнете към специалист по-скоро, без да чакате следващия планов преглед. Понякога причината е съвсем друга, а навременният разговор просто ще ви донесе яснота.
Скрининг: кратка проверка при лекаря
Американската академия по педиатрия препоръчва всички деца да преминават скрининг за аутизъм на 18 и на 24 месеца, наред с редовното проследяване на развитието при всеки преглед (Hyman et al., 2020). Един от най-използваните инструменти е въпросникът M-CHAT-R/F – 20 кратки въпроса с отговор „да“ или „не“, които попълва родителят. Той е предназначен за деца на възраст между 16 и 30 месеца и при нужда се допълва с кратък уточняващ разговор.
M-CHAT е преведен на български от проф. д-р Севджихан Еюбова, с активното участие и съдействие на Неда Лозанов и Стела Железова и е достъпен и като приложение за смартфон (Иванов, 2022). Въпросникът можете да изтеглите и от библиотеката на logopedia.bg.
Скринингът не поставя диагноза. Той само показва дали е полезно развитието на детето да бъде разгледано по-подробно. Оценка може да направи единствено екип от специалисти.
Ако скринингът покаже риск, обърнете се към детски психиатър, без да отлагате във времето. В България такава оценка се прави например в отделенията по детска психиатрия на УМБАЛ „Александровска“ в София и УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна.
Кога да потърсите специалист
• Когато няколко от описаните умения все още не се появяват около очакваната възраст.
• Когато детето губи думи или умения, които вече е имало, и те не се връщат.
• Когато нещо в общуването на детето ви кара да се замислите – вашето усещане има значение.
В България първата стъпка обикновено е разговор с личния лекар или педиатъра на детето. Той може да ви насочи към детски психиатър – специалистът, който поставя диагнозата. Самата оценка се прави от екип – освен детски психиатър в него могат да участват детски невролог, психолог, логопед и специален педагог (Тимова, 2018). Не е нужно да сте „сигурни“, за да зададете въпрос – точно за това са консултациите.
Защо е добре да не отлагате? Българско проучване показва, че първите признаци обикновено се забелязват средно около 18-месечна възраст, а оценката и диагнозата идват средно към 40 месеца – почти две години по-късно (Иванов, 2022). Това са две години, в които детето вече би могло да получава подкрепа.
Какво можете да правите у дома още сега
Не е нужно да чакате оценка, за да подкрепите детето. Обикновените ежедневни моменти заедно са най-добрата среда за развитие:
• Следвайте интереса на детето. Ако то разглежда колелата на количката, седнете до него и се включете в неговата игра, вместо да го пренасочвате.
• Назовавайте това, което детето гледа. „Котка! Котката пие мляко.“ Кратки, ясни думи, свързани с момента.
• Играйте лице в лице. Слезте на нивото на детето, за да вижда лесно лицето ви – „ку-ку“, гъделичкане, „ето го – няма го“.
• Пейте песнички с жестове и правете паузи, за да може детето да ви покаже, че иска още.
• Изключете фоновия екран. Телевизор, включен „за фон“, отвлича вниманието и на двама ви.
• Давайте време за отговор. Изчакайте детето да откликне – с поглед, звук или жест – и се радвайте на всеки опит.
Тези идеи стоят в основата на научно изследвани подходи, при които специалист помага на родителите да общуват с детето в ежедневието. В две рандомизирани проучвания с бебета на 9–14 месеца такава подкрепа за родителите е довела до по-леко изразени трудности в общуването през следващите години и до по-отзивчиво взаимодействие между родител и дете (Green et al., 2017; Whitehouse et al., 2021). Резултатите не означават, че един подход помага еднакво на всяко дете, но ясно показват колко ценно е вашето участие. Именно затова Световната здравна организация е разработила специална програма за обучение на родители и близки на деца с трудности в развитието (Барокова, 2022).
Вие сте най-важният човек в развитието на детето си
Ранната оценка и подкрепа наистина правят разлика – в първите години децата учат изключително бързо. Но най-важното не се случва в кабинета, а у дома: в погледите, игрите и думите, които споделяте всеки ден. Каквото и да покаже една оценка, детето ви остава същото любопитно и обичано дете, а вие сте човекът, който го познава най-добре. Да зададете въпрос навреме е просто още един начин да се грижите за него – и вие вече го правите.
Източници
Барокова, М. (2022). Ефективните терапии и интервенции за аутизъм: Програма на СЗО за обучение на родители и други лица, полагащи грижи за деца с проблеми в развитието. В И. Иванов & В. Пилософ (Ред.), Ранна диагностика и съвременно лечение при заболявания с нарушения в нервно-психическото развитие (с. 93–104). Медицински университет – Пловдив.
Иванов, И. (2022). Ранна диагноза на нарушенията в НПР и проект на UNICEF за ранна диагноза и ранна интервенция. В И. Иванов & В. Пилософ (Ред.), Ранна диагностика и съвременно лечение при заболявания с нарушения в нервно-психическото развитие (с. 9–21). Медицински университет – Пловдив. ISBN 978-619-237-103-6.
Тимова, Е. (2018). Методи за овладяване на поведението при аутизъм. В И. Иванов, В. Божинова & В. Пилософ (Ред.), Абнормно нервно-психическо развитие. Още за аутизма (с. 172–179). Медицински университет – Пловдив. ISBN 978-619-237-015-2.
Green, J., Pickles, A., Pasco, G., Bedford, R., Wan, M. W., Elsabbagh, M., Slonims, V., Gliga, T., Jones, E., Cheung, C., Charman, T., Johnson, M., & The British Autism Study of Infant Siblings (BASIS) Team. (2017). Randomised trial of a parent-mediated intervention for infants at high risk for autism: Longitudinal outcomes to age 3 years. Journal of Child Psychology and Psychiatry, 58(12), 1330–1340. https://doi.org/10.1111/jcpp.12728
Hyman, S. L., Levy, S. E., Myers, S. M., & Council on Children with Disabilities, Section on Developmental and Behavioral Pediatrics. (2020). Identification, evaluation, and management of children with autism spectrum disorder. Pediatrics, 145(1), e20193447. https://doi.org/10.1542/peds.2019-3447
Ozonoff, S., Gangi, D., Hanzel, E. P., Hill, A., Hill, M. M., Miller, M., Schwichtenberg, A. J., Steinfeld, M. B., Parikh, C., & Iosif, A.-M. (2018). Onset patterns in autism: Variation across informants, methods, and timing. Autism Research, 11(5), 788–797. https://doi.org/10.1002/aur.1943
Robins, D. L., Casagrande, K., Barton, M., Chen, C.-M., Dumont-Mathieu, T., & Fein, D. (2014). Validation of the Modified Checklist for Autism in Toddlers, Revised With Follow-up (M-CHAT-R/F). Pediatrics, 133(1), 37–45. https://doi.org/10.1542/peds.2013-1813
Whitehouse, A. J. O., Varcin, K. J., Pillar, S., Billingham, W., Alvares, G. A., Barbaro, J., Bent, C. A., Blenkley, D., Boutrus, M., Chee, A., Chetcuti, L., Clark, A., Davidson, E., Dimov, S., … Hudry, K. (2021). Effect of preemptive intervention on developmental outcomes among infants showing early signs of autism: A randomized clinical trial of outcomes to diagnosis. JAMA Pediatrics, 175(11), e213298. https://doi.org/10.1001/jamapediatrics.2021.3298
World Health Organization. (2025, September 17). Autism [Fact sheet]. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/autism-spectrum-disorders
Zubler, J. M., Wiggins, L. D., Macias, M. M., Whitaker, T. M., Shaw, J. S., Squires, J. K., Pajek, J. A., Wolf, R. B., Slaughter, K. S., Broughton, A. S., Gerndt, K. L., Mlodoch, B. J., & Lipkin, P. H. (2022). Evidence-informed milestones for developmental surveillance tools. Pediatrics, 149(3), e2021052138. https://doi.org/10.1542/peds.2021-052138
Zwaigenbaum, L., Bauman, M. L., Stone, W. L., Yirmiya, N., Estes, A., Hansen, R. L., McPartland, J. C., Natowicz, M. R., Choueiri, R., Fein, D., Kasari, C., Pierce, K., Buie, T., Carter, A., Davis, P. A., Granpeesheh, D., Mailloux, Z., Newschaffer, C., Robins, D., … Wetherby, A. (2015). Early identification of autism spectrum disorder: Recommendations for practice and research. Pediatrics, 136(Suppl. 1), S10–S40. https://doi.org/10.1542/peds.2014-3667C