Къса юздичка на езичето

Подезичната юздичка (френулум) е тъканта, която свързва долната част на езика с основата на устата, а френулумът на горната устна свързва устната с венеца. Около 1-2% от бебетата се раждат с къса долна и/или горна юздичка. Състоянието е наследствено, но не се предава задължително. Когато е къса, юздичката може да създаде някои затруднения. При къс подезичен френулум е затруднено, а понякога дори невъзможно, кърменето. Също така може да има проблем при преглъщане, дъвкане и изговаряне на някои звукове. Късият френулум на горната устна създава затруднения с изговарянето на звуковете М, П и Б, а също и със затваряне на устната при преглъщане и пиене от чаша. Освен това той може да доведе до поява на разстояние между горните предни два зъба. Езикът влияе върху развитието на челюстните кости и спомага за правилното подреждане на зъбите. Ако дефектът не бъде коригиран навреме, може да се получат различни ортодонтски и пародонтални проблеми.

Как екраните убиват детския мозък

Технологиите са част от нашия живот. Ние прекарваме голяма част от ежедневието си с поглед заключен в екрана на компютъра, телефона или таблета и за много от нас е трудно да си представим живота без тях. Търсим информация, проверяваме прогнозата за времето, гледаме любими предавания и слушаме музика.

И тъй като технологиите представляват неизменна част от нашия живот те се превръщат в част и от живота на децата ни.

„Пресичане на средната линия“. Какво означава това?

Средна линия наричаме въображаемата линия, която вертикално пресича тялото от главата до пръстите на краката. Тя „разделя“ тялото на две равни половини – лява и дясна. До 3-4- годишна възраст децата трябва да са развили умения за пресичане на средната линия. За пример можем да използваме умението с дясната ръка да вземат играчка, която стои от ляво на тялото.

Човешкият мозък има две полукълба, които отговарят за различни дейности. Те се свързват чрез връзка, която позволява импулсите от едното полукълбо да преминат в другото, когато задачата изисква това. Ако детето няма развити умения за преминаване на средната линия на тялото, изпълнението на тези задачи е затруднено или невъзможно.

Малките деца често изглеждат така, сякаш не забелязват, че имат две ръце. Ако в заниманието им се нуждаят от двете си ръце, но не са развили уменията си да пресичат средната линия, ще видите, че държат едната си ръка настрани и боравят с тази, която се намира от страната на играчката.

Преминаването на средната линия, освен че заздравява връзката между полукълбата на мозъка, отговаря и за определянето на водеща ръка, за развитие на уменията за четене и писане в по-късна възраст, дори за възможността детето да развие умения за самообслужване и да извършва сложни двигателни действия.

Как да развием тези умения при децата?

Електронни vs традиционни играчки

Електронните играчки, които създават светлинни ефекти, думи или песнички, са пряко свързани с намаляването на количеството използвани думи и качеството на говора при децата. За разлика от тях, традиционните играчки като кутия за сортиране, книга или пъзел предизвикват по-засилена комуникация и продуцирането на по-голям набор от думи.

В повечето семейства с малки деца споделеното време за игра родител-дете е ограничено и затова има много причини. Част от тях са извършването на домакински дейности, работа, финансови ограничения и други семейни фактори.

До тези изводи стигат учени от университета в Аризона, които провеждат мащабно изследване за ефектитеот използването на електронни играчки в ранното детство.

Anna V. Sosa (Northern Arizona University) и нейните колеги изследват 26 двойки, съставени от родител и дете. Децата са на възраст от 10 м. до 16 м. На всяка от изследваните двойки са дадени три комплекта играчки: електронни играчки (детски лаптоп, говоряща ферма и бебешки мобилен телефон); традиционни играчки (пъзел, кутия за сортиране с форми и релефни кубчета с картинки) и набор от пет книжки (цветове, форми, домашни животни и други тематични книжки).

След направения анализ на аудио записите учените откриват пряка зависимост между вида на играчките, с които играят родителят и детето, и броя и вида на думите, които използват в играта.  

Влияят ли бибероните на речевото развитие?

Изследване на учени от университета в Британска Колумбия (Канада) открива наскоро, че бибероните и другите форми на бебешки играчки за смукане могат да повлияят на речевото развитие на децата. Алисън Брудерър(Alison Bruderer) дава на шестмесечни бебета, които още не са започнали да говорят, играчки за уста и успокояване на растящите зъби, които правят езика неподвижен. След това им пуска записи на английския звук Dи хинди звук D, който включва задната част на небцето. Бебета от всички страни и култури различават двата звука, което се вижда от вниманието, с което реагират при промяната му. Когато бебетата използвали биберони обаче, не реагирали на промяната в звука. Резултатите показват, че дори и бебета, които още не говорят, използват движенията на езика си за по-добро разбиране на речта.

Бърз тест за сензорно интегративна дисфункция

Сензорно интегративната дисфункция е нарушение, изразяващо се в неспособност на мозъка да обединява и интегрира определена информация, получена от основните сензорни системи.Тези сензорни системи отговарят за зрението, слуха, обонянието, вкуса, температурата, болката, позата и движенията на тялото. Сензорната интеграция(СИ) е процес на възприемане, подреждане и преработка на сетивни дразнения, при който мозъкът предизвиква адекватен и целенасочен отговор от страна на организма. 

Този процес представлява превръщането на усещането във възприятие. Естественият процес на сензорна интеграция започва преди раждането и продължава през целия живот.

При повечето хора СИ се развива естествено и без особени усилия. За част от хората тя не се развива така успешно, както би трябвало, което води до дисфункция на сензорната интеграция.

Развитие на възможностите за комуникация при деца със синдром на Даун

На 21-ви март отбелязваме световния ден на децата със синдром на Даун. В тази статия ще се опитаме да дадем повече информация за това нарушение и най-вече за особеностите в развитието на речта и уменията за комуникация.

Какво представлява синдромът на Даун?

През 1866 г. английският невролог Джон Даун описва за първи път случай на този синдром. Едва през 1959 г., 63 години след смъртта на Даун, френският генетик Джером Лежун (Jérôme Lejeune) установява причините за синдрома: той открива, че във всяка клетка на носителите на синдром на Даун има по 47,вместо обичайните 46 хромозоми, т.е. при една от хромозомите се наблюдава утрояване (тризомия), вместо удвояване.

Джером Лежун не успява да открие коя е утроената. По-късно се доказва, че изменението настъпва именно в 21-вата хромозома.Оттам идва и другото название на този синдром-Тризомия 21.

Причини за появата на синдрома и честота на разпространение

Промени в критериите за диагностициране на Аутизъм в DSM-V

Най-новото издание на DSM-V включва някои значителни промени в диагностичните критерии за аутизъм – групиране на няколко отделни до този момент нарушения под един общ термин. Ако вие или детето ви сте диагностициране с аутизъм или в момента сте в процес на диагностициране, е важно да разберете за тези промени и как биха се отразили на вас или на детето ви.

Новите диагностични критерии за разстройство от аутистичния спектър

Новата ревизия на DSM-V включва различна дефиниция за разстройство от аутистичния спектър. За да бъде диагностицирано с разстройство от спектъра, лицето трябва да демонстрира симптомите още от началото на ранното детство и тези симптоми да пречат на ежедневното му функциониране.

Дефицити в социалните и комуникативните умения

Важна част от диагностицирането е лицето да демонстрира всички изложени дефицити:

-проблеми на социалното и емоционалното взаимодействие – затруднено създаване и поддържане на комуникация, неспособност да инициират комуникация, проблеми с вниманието и споделянето на емоции и интереси на/с други лица, лош синхрон в комуникацията.

-сериозни затруднения в поддържането на взаимоотношения – това може да включва пълна липса на интерес към другите, нежелание за игри „на ужким“ и влизане в роля, трудности да участват в различни социални активности характерни за възрастта и проблеми с приспособяването към различни социални очаквания.

-невербални комуникационни проблеми – това може да включва анормален контакт с очите, позата, изражението на лицето, тона на гласа,жестове и невъзможност да се разберат тези невербални сигнали, когато идват от други хора.

Повтарящи се действия и ограничаващо поведение

В допълнение към описаното дотук индивидът трябва да демонстрира поне два от изброените тук критерии:

- силна привързаност към стереотипи и модели и силна резистентност към промени в тях.

- повтаряща се реч или движения

- ограничени интереси

- затруднено интегриране на сензорната информация

Освен тези специфични диагностични признаци, децата с аутизъм често страдат от ред други неспецифични проблеми, например страх/ фобии, смущения в съня и храненето, краткотрайни изблици на гняв и агресия. Доста чести са самонараняванията, особено когато е налице съчетание с тежко умствено изоставане. При повечето лица с аутизъм липсва спонтанност, инициативност и творчество в организиране на свободното време и са налице трудности при прилагане на общи понятия при вземане на решения в работата (дори когато задачите са във възможностите им).

Специфичната проява на дефицитите, характерни за аутизма, се променя с израстване на детето, но продължава и в зряла възраст с много сходно съчетание на проблемите в социализацията, комуникацията и стила на интереси.

Абнормностите в развитието трябва да са били налице още в първите три години, за да се постави диагнозата, но синдромът може да се диагностицира във всяка възрастова група.

Едно, а не пет отделни нарушения

В предишната ревизия DSM-IV имаше пет отделни нарушения: аутизъм или класически аутизъм, синдром на Аспергер, генерализирано разстройство на развитието,неуточнено, синдром на Рет, дезинтегративно разстройство в детството. В актуалната ревизия на документа всички те попадат под единен термин – разстройство от аутистичния спектър, с изключение на синдрома на Рет, който вече е отделна единица и се извежда извън спектъра.

Друг важен момент е извеждането на забавеното езиково развитие от списъка със задължителните диагностични критерии. Според Американската психиатрична асоциация забавяне в езиковото развитие би могло да възникне поради много други фактори, които нямат пряко отношение към диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър.

Те съобщават, че диагностицирането на аутизъм има ясни критерии, но определянето на подвид често е неясно или трудно за определяне. В резултат на промените се очаква общият брой на децата, новодиагностицирани с разстройство от аутистичния спектър, да намалее. Освен това новият термин отразява още по-ясно, че аутизмът е спектър, а не няколко отделни нарушения.

Ръководство за управление на времето за ученици със специални образователни потребности

Управлението на времето е предизвикателство за всички, но учениците със специални образователни потребности, дислексия, хиперактивност/дефицит на вниманието и езикови дефицити могат да срещат по-големи затруднения от другите деца в класа. Концепцията за времето, необходимo за изпълнението на дадена задача, е по-различна от способността на детето да разпознава часовника.

Много ученици със СОП познават часовника добре, но нямат добрe развити способности в индивидуалната преценка за време.

Управлението на времето е едно изключително важно умение, което е пряко свързано с успеха на децата в училище.

Ехолалия при деца с аутизъм. Техники за работа у дома.

Ехолалията представлява стереотипно повторение на фрази, думи или части от думи, изречения. Неврологичният механизъм на ехолаличното повторение е свързан с бавно, частично преработване и/или задържане на постъпващата информация по слухов път, в резултат на което се понижава скоростта на възприемането/разбирането на адресираната към лицето реч и възможността за адекватен вербален отговор.

Специалистите различават две форми на ехолалия: моментна и отложена.

Моментната ехолалия представлява незабавно повторение на фрази и/или думи веднага след като са чути. Много от децата с аутизъм преминават в процеса на усвояването на говоримия език през моментната ехолалия. Възможно е тя да не бъде преодоляна, а да стане част от начините по които комуникират със света.