Монтесори и ранното детско развитие
Първите 6 години на детето са периодът за натрупване на всички основни характеристики на интелекта и характера, с други думи на психическия живот на човека.В периода 0-3 годишна възраст мозъкът на бебето се намира в състояние на пълна откритост към света и възприема огромна информация, като под хипноза. Около 3 годинки детето започва да упражнява и развива всичко това, което дотогава е натрупало като знание за средата, която го заобикаля. Под ‘нула’ се счита даже не раждането, а самото зачеване, т.е. психическото формиране на детето започва още от утробата.
Прочети още...
Вродени цепнатини на устната и/или небцето
В ранния стадий на бременността отделните части на лицето се развиват самостоятелно, след което се съединяват. Понякога, някои части не се сливат напълно, което определя и появата на цепнaтина. Съществуват различни видове цепнатини с различна тежест.
Цепнатина на устната
Цепнатината на устната е състояние, при което горната устна не е цялостно завършена. Изглежда, като че ли има разрез на устната. Може да варира от лека резка на червената част от устната до пълното и разделяне по единия или двата разцепени ръба на устната, нагоре до носа. Цепнатината може да бъде едностранна или двустранна, в зависимост от това дали са засегнати едната или двете части на горната устна.
Развитие на детския глас
Най-младата функция, от функциите на гръкляна, е фонаторната. Той основно е свързан с дихателната функция поради особеното си местоположение - при кръстосването на дихателния и храносмилателния път, като във връзка с това той има и защитна функция, като притежава и ролята на сфинктер, тъй като предпазва долните дихателни сегменти от попадане на ненужни тела.
Фонаторната функция се осъществява от високо диференцирани и координирани движения на гласните връзки. Във филогенетичен план за пръв път у земноводни /саламандри/ на основата на защитния механизъм се появява фонаторната функция, която се диференцира при бозайниците, за да достигне съвършенството си при човека.
Хиперактивност и дефицит на вниманието
Хиперактивност и дефицит на вниманието е нарушение на поведението в детска възраст, при което изразеното двигателно безпокойство води до нарушение в концентрацията на вниманието и предизвиква значителни затруднения при изпълнение на структурирани задачи. Представлява комплекс от симптоми, от които водещи са: дефицит на внимание, хиперактивност и импулсивност.Симптомите се появяват в ранно детство, но могат да продължат и в зряла възраст. Хиперактивността е нарушение на поведението, отразяващо се на процесите на ученето и училищните умения.
Какво представлява Синдром на Даун?
През далечната 1866 г. английският доктор Down описва клиничните белези на синдром, който днес носи неговотo име. През 1959г. Lejeune и Jacobs установяват, че Синдромът на Даун е резултат от Тризомия 21. Това е най-често срещаната генетична аномалия, която се дължи на една допълнителна хромозома в 21-ата хромозомна двойка. Хората с този синдром имат в кариотипа си 47 хромозоми вместо 46, както всички останали. Честота на раждане на индивид със Синдром на Даун е приблизително 1 на 700, и тя е еднаква във всички страни, всички раси и всички социални групи. Годишно в България се раждат около 100 такива деца. Най-важното нещо, което трябва да се знае за хората със Синдром на Даун е, че те са по-скоро подобни на останалите, отколкото различни от тях.
Прочети още...Арт-терапията като подход при децата, които наричаме „различни”.
Всички деца, всички хора, са различни. Ние, в качеството си на професионалисти, забелязваме и обследваме различията, и когато тези различия не позволяват на дадено дете да се социализира, ние се намесваме. Работата върху различията-симптоми е възможна само, когато се отнесем към тях професионално. Често хората се плашат от тях и ги избягват, слагайки им „етикети”, например „ това дете е непослушно, лигаво, глупаво” и т.н. Но бягството по този начин не решава проблема. Най-важното при тези случаи е да си задаваме