M-CHAT: Ранен скрининг за разстройство от аутистичния спектър
Според съвременните епидемиологични данни, разстройството от аутистичния спектър (РАС) засяга приблизително 1 от 36 деца в световен мащаб, като честотата непрекъснато нараства през последните две десетилетия. Ранната диагностика до 30-месечна възраст е ключов фактор за успешна терапевтична интервенция, но за съжаление у нас все още липсва системен скрининг. Именно затова наличието на безплатен, бърз и валидиран инструмент като M-CHAT е от критично значение – той позволява на всеки родител и специалист да направи първата крачка към оценка на детското развитие само за няколко минути.
Какво представлява?
M-CHAT (Modified Checklist for Autism in Toddlers) е стандартизиран въпросник, предназначен за попълване от родители и проследяващо интервю, което се попълва само от специалисти. Той служи за ранно идентифициране на деца на възраст между 16 и 30 месеца, които са с повишен риск от разстройство от аутистичния спектър (РАС). Инструментът не поставя диагноза, а установява нуждата от насочване към специалист за задълбочена оценка.
Как се оценява?
Въпросникът се състои от 20 въпроса относно типичното поведение на детето (напр. сочене, имитация, контактен поглед, отзоваване на име). В зависимост от отговорите се изчислява нисък, среден или висок риск от РАС. При среден или висок риск е необходима консултация с детски психиатър, клиничен психолог.
Българската версия
Важно е да се използва адаптиран и валидиран превод на инструмента. Българската версия на M-CHAT е налична благодарение на проф.д-р Севджихан Еюбова (https://eubova.com) с помощта на Неда Лозанов и Стела Железова.
Оригинална версия на теста, както и повече информация може да се намери тук:https://www.mchatscreen.com/
С разрешението на автора на българската версия тестът е публикуван в библиотеката на Логопедия.БГ.
Артикулационни нарушения

Артикулационните нарушения са характерни най-вече за предучилищната възраст. Те се изразяват в неправилно произнасяне на един или повече говорни звукове. Грешките са постоянни, системни и устойчиви при изговор на звук, сричка или дума.
Затрудненото звукопроизношение се изразява в:
1.Липси – пропускане на определен звук: напр. ейка, вместо лейка или окля, вместо рокля.
2. Замени – замяна на един нормативен звук с друг като това най- често са замени на акустично сходни фонеми – звучни с безвучни ( п-б, ф-в, т-д, к-г, с-з, ш-ж), съскави с шушкави (с-ш, з-ж, ц-ч, дз- дж), сонори – м-н, р-л.
3.Изопачаване – чрез уподобен звук. Например: устното изговаране на звук „л“- уъ или гърлено „р“ (френско „р“).
Речевите звукове се отличават с различна степен на трудност при изговаряне. В речта на детето звуковете се появят постепенно, като се върви от по-простите и лесни към по-сложните и трудни.
Прочети още...Къса юздичка на езичето
Подезичната юздичка (френулум) е тъканта, която свързва долната част на езика с основата на устата, а френулумът на горната устна свързва устната с венеца. Около 1-2% от бебетата се раждат с къса долна и/или горна юздичка. Състоянието е наследствено, но не се предава задължително. Когато е къса, юздичката може да създаде някои затруднения. При къс подезичен френулум е затруднено, а понякога дори невъзможно, кърменето. Също така може да има проблем при преглъщане, дъвкане и изговаряне на някои звукове. Късият френулум на горната устна създава затруднения с изговарянето на звуковете М, П и Б, а също и със затваряне на устната при преглъщане и пиене от чаша. Освен това той може да доведе до поява на разстояние между горните предни два зъба. Езикът влияе върху развитието на челюстните кости и спомага за правилното подреждане на зъбите. Ако дефектът не бъде коригиран навреме, може да се получат различни ортодонтски и пародонтални проблеми.
Прочети още...Как екраните убиват детския мозък
Технологиите са част от нашия живот. Ние прекарваме голяма част от ежедневието си с поглед заключен в екрана на компютъра, телефона или таблета и за много от нас е трудно да си представим живота без тях. Търсим информация, проверяваме прогнозата за времето, гледаме любими предавания и слушаме музика.
И тъй като технологиите представляват неизменна част от нашия живот те се превръщат в част и от живота на децата ни.
Прочети още...„Пресичане на средната линия“. Какво означава това?

Средна линия наричаме въображаемата линия, която вертикално пресича тялото от главата до пръстите на краката. Тя „разделя“ тялото на две равни половини – лява и дясна. До 3-4- годишна възраст децата трябва да са развили умения за пресичане на средната линия. За пример можем да използваме умението с дясната ръка да вземат играчка, която стои от ляво на тялото.
Човешкият мозък има две полукълба, които отговарят за различни дейности. Те се свързват чрез връзка, която позволява импулсите от едното полукълбо да преминат в другото, когато задачата изисква това. Ако детето няма развити умения за преминаване на средната линия на тялото, изпълнението на тези задачи е затруднено или невъзможно.
Малките деца често изглеждат така, сякаш не забелязват, че имат две ръце. Ако в заниманието им се нуждаят от двете си ръце, но не са развили уменията си да пресичат средната линия, ще видите, че държат едната си ръка настрани и боравят с тази, която се намира от страната на играчката.
Преминаването на средната линия, освен че заздравява връзката между полукълбата на мозъка, отговаря и за определянето на водеща ръка, за развитие на уменията за четене и писане в по-късна възраст, дори за възможността детето да развие умения за самообслужване и да извършва сложни двигателни действия.
Как да развием тези умения при децата?
Прочети още...Електронни vs традиционни играчки

Електронните играчки, които създават светлинни ефекти, думи или песнички, са пряко свързани с намаляването на количеството използвани думи и качеството на говора при децата. За разлика от тях, традиционните играчки като кутия за сортиране, книга или пъзел предизвикват по-засилена комуникация и продуцирането на по-голям набор от думи.
В повечето семейства с малки деца споделеното време за игра родител-дете е ограничено и затова има много причини. Част от тях са извършването на домакински дейности, работа, финансови ограничения и други семейни фактори.
До тези изводи стигат учени от университета в Аризона, които провеждат мащабно изследване за ефектитеот използването на електронни играчки в ранното детство.
Anna V. Sosa (Northern Arizona University) и нейните колеги изследват 26 двойки, съставени от родител и дете. Децата са на възраст от 10 м. до 16 м. На всяка от изследваните двойки са дадени три комплекта играчки: електронни играчки (детски лаптоп, говоряща ферма и бебешки мобилен телефон); традиционни играчки (пъзел, кутия за сортиране с форми и релефни кубчета с картинки) и набор от пет книжки (цветове, форми, домашни животни и други тематични книжки).
След направения анализ на аудио записите учените откриват пряка зависимост между вида на играчките, с които играят родителят и детето, и броя и вида на думите, които използват в играта.
Прочети още...
