Столична община разкрива 10 нови центрове за терапия при афазия
Кметът на София Васил Терзиев, ректорът на СУ „Свети Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев и председателят на УС на Сдружение „Асоциация за инсулт и афазия“ Дорина Добрева подписаха меморандум за сътрудничество и разкриване на центрове за речева терапия при състояние на афазия.
„Повишаването на качеството на живот на хората е тема, по която като общество трябва да се обединим. Радвам се, че заедно с академичната общност и неправителствения сектор поставяме основата на устойчива система за помощ на хора, които имат нужда от подкрепа, за да се върнат към ежедневието си, работата и социалните контакти“, каза кметът на Столична община Васил Терзиев при подписването на меморандума.
Към момента в страната липсва национална програма за лечение на афазия, а пациентите често остават без насоченост и подкрепа. Програмата предвижда създаването на 10 центъра за речева терапия при състояние на афазия на територията на лечебни заведения в София.
Първите два ще бъдат открити в ДКЦ № 12 – „Люлин“ и ДКЦ № 17 – „Оборище“, а до 2029 година ще бъдат изградени още осем – в ДКЦ № 11 – Център, ДКЦ № 18 – „Сухата река“, ДКЦ № 20 – „Красно село“, ДКЦ № 25 – „Младост“, ДКЦ № 28 – „Дружба“, МБАЛ „Княгиня Клементина“ – „Банишора“, СБПЛР – „Панчарево“ и ДКЦ № 29 – „Триадица“. В тях ще работят логопеди – специалисти в областта на афазиологията, наети от Асоциацията за инсулт и афазия на пълен работен ден.
Столичната община ще финансира и координира дейностите по програмата, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ ще осигурява научна и професионална експертиза и ще подготвя бъдещи специалисти, а Асоциацията за инсулт и афазия ще организира и координира работата на терапевтичните екипи.
С новата инициатива София цели до 2030 година да постигне пълен капацитет за диагностика и лечение на хора с афазия и възможност за терапия на поне 20% от нововъзникналите случаи годишно. С това споразумение започва изпълнението на петгодишната Програма за изграждане на центрове за речева терапия при афазия, приета от Столичния общински съвет по предложение на общинските съветници Анна Стойкова, д-р Антон Койчев и Екатерина Йорданова.
Източник:https://www.sofia.bg/
Снимка:https://www.sofia.bg/
Конференция "Приложна Логопедия"2026
Уважаеми колеги,
За нас е удоволствие да Ви поканим на третата национална логопедична конференция „Приложна Логопедия“!
Ние вярваме, че зад всяка дума стои история, а зад всяка успешна терапия – екип от предани специалисти.
Затова събираме учени, лидери и практици- за да отключим потенциала на човешката комуникация. Пригответе се за дни, изпълнени с открития, дискусии и връзки, които ще преобразят вашата практика.
Нашата мисия е да създадем динамична общност, където да учим един от друг, да подкрепяме растежа си и да черпим сили за предизвикателствата, които поставя пред нас новото време.
Фокусът ни е върху практически приложения, доказани методи и разширяване на професионалните умения, необходими за ефективна работа с клиенти от всички възрасти.
Надградете вашата експертиза с нас!
Очакваме Ви на 20/21 март 2026г. в Интер Експо Център, гр.София за едно пътешествие в необятната логопедична наука и практика.
Цялата информация за събитието е тук: https://events.logopedia.bg/
Практически препоръки на ESCAP за диагностика и лечение на аутизъм
"В цяла Европа нараства осведомеността за честотата и обществената значимост на разстройството от аутистичния спектър (РАС), което към момента се разпознава не само като разстройство в ранна възраст, а като хетерогенно, невроразвитийно състояние, което засяга целия живот на човека. Услугите за хора с аутизъм и техните семейства се различават значително, но в повечето европейски държави достъпът до тях е ограничен. През 2018 г. Европейското дружество по детска и юношеска психиатрия (European Society of Child and Adolescent Psychiatry - ESCAP) установи нуждата от документ с практически препоръки, които да обогатят знанията и практическите подходи най-вече в региони с недостиг на услуги."
Преводът на български език е осъществен от екипа на Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“, УМБАЛ Александровска, гр. София: Lyubomir Manolov MD; Kristina Radoeva MD; Marina Tapanova MD; Evgeni Genev; Desislava Maslinkova MD, PhD; Prof. N. Polnareva MD. Международен рецензент на превода: Roumen Nikolov MD Clinical Professor, Yale Child Study Center, New Haven, Connecticut, USA
Линк към документа на български език: https://www.escap.eu/uploads/Clinical/escap-asd-bulgarian.pdf
Видео записите от конференция Приложна Логопедия 2025
Видео записите от конференция "Приложна Логопедия" 2025г. са готови и публикувани на сайта. Достъпни са само за посетителите на конференцията с билети за съответния ден.
Как да достъпите видеата?
1. Необходимо е да имате регистрация на сайта Логопедия.БГ.
- ако вече имате такава, до края на седмицата ще получите достъп до тях.
- ако нямате регистрация-направете си и ще бъдете одобрени за достъп до тях.
2. При влизане в сайта Логопедия.БГ, в главното меню, ще видите бутон "Конференция". Кликнете и ще можете да гледате видеата.
3. Напомняме ви, че имате достъп само до записите от деня, за който имате билети.
4. Ако срещате затруднения с достъпа моля, изпратете ни имейл на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и ще ви съдействаме.
Благодарим ви още веднъж, че бяхме заедно на това издание на конференция "Приложна Логопедия"!
Очакваме ви и на следващите ни събития!
Изследователи създадоха нов експеримент за откриване на затруднения при употреба на глаголните времена при афазия
Международен екип от изследователи, включително учени от Центъра за език и мозък на HSE, идентифицира причините за нарушенията в изразяването на глаголните времена при хора с афазия. Те откриха, че хората с говорни нарушения се затрудняват както с формирането на концепцията за време, така и с избора на правилното глаголно време. Кой от тези процеси обаче се оказва по-предизвикателен зависи от езика на говорещия.
Афазията е тежко нарушение на речта, често в резултат на инсулт, при което хората губят способността си да говорят свързано. По-специално, това може да се прояви като неправилно използване на глаголни времена, което затруднява пациентите да говорят за минали или бъдещи събития, което значително усложнява ежедневната комуникация.
Експериментът включва две задачи: за кодиране и за декодиране, като целта е да се направи оценка на възможностите.
Както отбелязват изследователите, основните заключения от проучването могат да имат и практически ефект върху неврорехабилитацията. Първо, този експериментален метод може да помогне да се идентифицират основните причини за трудностите при използването на глаголни времена. Това означава, че логопедите и невропсихолозите ще могат да работят по-задълбочено и ефективно с пациентите за възстановяване на речта.
Второ, изследването помага да се разбере как разликите между езиците могат да повлияят на симптомите на афазия. Това е важно за разработването на стандартизирани тестове и методи, които отчитат спецификата на родния език на говорещия, което в крайна сметка води до по-точна и цялостна диагностика на пациенти с афазия.
Прочети още...