Неправилното произношение на говорните звукове, освен че е най – често срещаното комуникативно нарушение в детска възраст е и най – неглижираното такова. Понякога, възрастните членове на семейството не обръщат внимание на нарушеното произношение на звукове или го намират за „сладко“ или имат обяснение за него от типа : „ и баща му/ майка му/ леля му/ така говореше на неговата възраст..“.В други случаи, родителите започват да се притесняват за произношението на много ранен етап от развитието на детето – пример от практиката: „ Аз съм се научила да казвам „р“ на две годишна възраст, а сина ми е на три години и все още не го казва..“
Всяко дете има свой естествен ход на развитие и все пак етапите трябва да се спазват.Ще се опитаме да дадем отговори на най - често задаваните въпроси по темата.
На каква възраст детето трябва да може да произнася :
- Звуковете: Ф, В, Т, Д, К, Г – на две до три годишна възраст
- Звуковете: С, З, Ц, Ш, Ж, Ч – на три до пет годишна възраст
- Звуковете: Л, Р – на пет до шест годишна възраст
В какво се изразява нарушеното произношение на говорните звукове?
1.Липси
Липсите се изразяват в пропускане на определен говорен звук.
Пример: „иба“ вместо „риба“, „ илия“ вместо „ филия“, „има“ вместо „зима“
2.Замени
Замените се характеризират най – често със замяна на акустично сходни звукове.
Пример: „фар“ звучи като “вар“, „ там“ звучи като „дам“
3.Изопачавания
За изопачаване говорим, когато вместо говорният звук се произнася подобен на него.
Пример: „уампа“ вместо „лампа“
За нарушение можем да говорим, едва след като детето е преминало възраста, в чиито рамки би трябвало да може да произнася съответният говорен звук!
Защо е важно да се коригира нарушеното произношение на говорни звукове?
Бихме могли да посочим много причини за необходимоста от терапия на артикулационните нарушения, но да се спрем на основните от тях:
1.Нарушеното произношение на говорните звукове се пренася и в писането, в процеса на ограмотяването на детето.
2.Артикулационните нарушения често са повод за подигравки от страна на другите деца и биха могли да се отразят тежко на крехката психика на децата.
3.Наличието на такова нарушение е пречка и за овладяването на правилно произношение при изучаването на чужд език.
4.Артикулационните нарушения биха могли да бъдат ограничение в избора на професия на по – късен етап от развитието.
Съвети:
1.Уверете се, че детето Ви няма стоматологични проблеми: в захапката, зъбната редица, подезичната връзка – като направите профилактичен преглед на детето при неговият стоматолог.
2.Запознайте се с нормите за поява на говорните звукове и езиковото развитие.
3.Посетете логопед - специалист за консултация.Той би могъл да извърши диагностика и да ви запознае подробно с езиковото развитие при децата, както и да Ви даде съвети за подходящи игри, с които да стимулирате говорното развитие.
4.Имайте предвид, че магистрите логопеди могат да извършват диагностика, но попитайте и за бакалавърската степен на специалиста, когото сте избрали!
В библиотеката на сайта Логопедия.БГ можете да откриете работни материали свързани с артикулационните нарушения.