Терапия на дискалкулия

mathЗа работещият логопед не е неочаквано, когато в кабинета му дойдат родители, изненадани от постиженията на детето си в първи клас. Нищо не е подсказвало на тези родители, че детето им би могло да има някакви затруднения в усвояването на материала. Налице е голямо несъответствие между очакваните и реалните достижения. Детето показва умения, които не съответстват на възрастта му, на обучението и на социокултурната среда.  Именно това несъотсветствие е основният критерий, който насочва специалиста към процес на изследване и диагностициране на дислексия (специфични нарушения на способността за учене), след като изключи възможността тези трудности в обучението да са предизвикани от сензорни увреди, умствена изостаналост или отрицателни влияния на средата (психологически и икономически). Специфичните нарушения на способността за учене включват в себе си разнообразни дефицити, засягащи импресивната и експресивната реч, основните четивни умения, както и разбиране на прочетеното, основните умения за писане, основните математически умения и математическото мислене. Тези нарушения са съпътствани и от социални, емоционални, поведенчески и когнитивни дефицити. Трудностите в овладяването на математическите операции са може би най-сложното и комплексно явление в категорията специфични нарушения на способността за учене. Успехът в тази област е пряко зависим от езиковото и когнитивно развитие на децата. Дискалкулията се свързва още с дефицит на зрителната и слуховата памет; перцептивната преработка, отнасяща се до способностите за узнаване, дискриминация и интерпретация на получената информация; пространствения гнозис.

Терминът дискалкулия се отнася до трудности, свързани с математическите умения и математическото мислене. Според DSM IV за дискалкулия говорим тогава, когато „постиженията на аритметичните способности, оценявани индивидуално със стандартни тестове, са значително под очакваните за съответната календарна възраст, интелектуално равнище (измерено с тест) и възрастта на обучение. Затрудненията се обвързват по значим начин с училищната успеваемост на децата и с всекидневните дейности, които са основават на математиката”. Математическите затруднения при децата основно се свързват с нарушения на “зрителната перцепция, слуховата перцепция, моторното развитие, паметови нарушения, езикови нарушения, четивни проблеми, метакогниция, особености на вниманието, социални и емоционални фактори” (Матанова В., 1998). Дискалкулията е симптом и на описания за първи път през 20-те години на миналия век Герстманов синдром на развитието, който включва още ляво-дясно дезориентация, пръстова агнозия и дисграфия (Мавлов Л., 2000). Настоящата статия се спира на терапията на дискалкулия, проявена като част от клиничната картина на дислексия. Съставянето на добра терапевтична програма е свързано с:

· Определяне на вида, степента и проявите на нарушението;
· Определяне на общото моторно, когнитивно и езиково развитие на детето;
· Приемане на проблема и мотивация на родителя – оценка и предизвикване на готовност за работа с детето и на адекватно отношение към
него и проблема му;
· Съобразяване с използвания от детето стил на овладяване на математически знания и с индивидуалните особености.

Прилагането на системна терапевтична програма за въздействие на логопеда с детето трябва да се съчетае с изработване на програма за работа в семейна среда, съобразена със спецификата на нарушението и индивидуалните особености на детето. Тя е насочена към развитие на общата и фина моторика; развитие на координацията; развитие на основните психични процеси – мислене, памет, внимание; стимулиране на общото когнитивно развитие – познаване на форми и големини, пространствени ориентации, свойства и качества на предметите, изграждане на понятия и представи; разширяване на лексикалния запас – пасивен и активен; правилна форма и употреба на езика. Диагнозата дислексия или специфични нарушения на способността за учене може да обхваща деца с най – разнообразни симптоми. Именно това голямо разнообразие изисква прецизно диагностициране, определяне на точния тип дислексия, респективно дискалкулия (т.е. дефиниране на преобладаващия дефицит), както и на степента на непълноценност. Съвременната логопедична практика се сблъсква с известни диагностични трудности. Те произтичат от няколко неща. От една страна има голяма вариативност на проявите на затрудненията в научаването. Някои от тях могат да се окажат въпрос на обучение. Те могат са резултат от лошо преподаване или от ограничен потенциал за учене. Много често също така има непълноценност на информацията, която служи за база за диагностициране, тъй като основен източник са родителите. Диагностичните трудности съпътстват работата на всеки логопед, именно затова трябва да се стремим да ги преодолеем. Извършвайки детайлно изследване в различните сфери на дисфункция, логопедът има възможността да определи степента и типа на дискалкулия. Това дава възможност от една страна да се получи пълна картина за характера на затрудненията на детето, което би било от полза не само за родителите, но и за учителите, които работят с него, и от друга - да се изработи индивидуална терапевтична програма, която да е оптимално съобразена с нарушението на конкретното дете и да отговаря максимално на потребностите и възможностите му. Точното диагностициране е от изключителна важност. То включва различни субтестове и цели добиване на максимално обективна информация. Колкото повече знаем за едно нарушение и за  конкретния индивид, толкова по-полезни бихме могли да бъдем като специалисти. Математическите способности включват много и различни умения, като трудностите могат да се дължат на дефицит във всяко едно от тях. Всяка област от математическите и други умения трябва да бъде внимателно изследвана, за да се установи точният дефицит, определящ конкретната математическа неспособност. Работата на логопеда е многостранна. Той е отговорен не само за диагностицирането на проблема, но и за подготвянето и прилагането на ефективна терапевтична програма. Той трябва да работи и с родителите, за да успеят и те да се включат като котерапевти в процеса на въздействие. Трябва да взаимодейства и с педагозите, работещи с детето, за да успее да създаде оптимална среда за неговото развитие. Да е част от този динамичен екип е предизвикателство за всеки съвременен логопед. Стана ясно, че предлагането на терапевтична програма, която да е общоприложима, е трудно. Важно е да се ръководим както от общи принципи, така и да се съобразим с индивидуалния профил. Най-общо програмата се разделя на две части - подготвителна и същинска. Подготвителният етап включва работа върху общото когнитивно и езиково развитие, върху моториката и пространствената ориентация. Целта ни тук е постигането на математически умения, които са базови за овладяването на тази материя: (Нюман, Р., 1998)


· Изпълняване на последователни инструкции;
· Ориентиране в пространството и времето;
· Умения за визуализация – т.е. способността на детето да си представя различни картини и да ги манипулира;
· Умения за определяне на големина, форма, количество;
· Дедуктивно мислене – умението да се разсъждава от общото към частното;
· Индуктивно мислене – свързано е със способността за откриване на математически примери и модели в различни реални ситуации и по този начин да се получи естествено разбиране, което не е базирано на разсъждения.
 

          Децата с дискалкулия не представляват еднородна група. Въпреки това има някои основни препоръки при терапевтирането им, които са приложими за всички. По време на подготвителния етап е добре да си изясним какъв е стила на учене на детето и какви са основните му затруднения, за да съобразим подхода си с това. Най-общо стиловете са два – „количествен” и „качествен” (Нюман, Р., 1998). Децата, които овладяват математиката „количествено” са методични и последователни. Те избират дедуктивното мислене и вървят от основния принцип към частния случай, като от установените положения или от това, което им е дадено, правят логически заключения. Учениците с такъв стил на учене усвояват по-добре математиката чрез стройно структурирани принципи. Те предпочитат един стандартен начин за решаване на задачата, като приемат допълнителните за неудобни и предизвикват дисконфорт у тях. За такива деца е добре да се използват подръчни материали за броене, както и цифрова линия. Учениците, които овладяват математиката „качествено” подхождат към задачите холистично и интуитивно. Те са социални, словоохотливи и разсъждават като вербализират чрез въпроси, асоциации и конкретни примери. Способни са да правят паралел между познати ситуации и конкретната задача. Фокусират се върху познати модели и визуалните (пространствени) аспекти на математическата информация. Такива ученици се справят добре с приложната математика, но имат затруднения с последователностите и с придържането към определена процедура. Допускат много грешки в елементарните сметки, не постигат автоматизираност и губят интерес към математиката. При такива деца обучението трябва да протича с постоянна употреба на визуално-пространствени материали. За тях, за разлика от предходно описания стил, е подходящо да предлагаме множество стратегии за решаване на задачата, както и да има дискутиране на проблема. Друго общовалидно правило е свързано с възприемането на обучението по математика като обучение във втори език. Преводът от единия на другия език трябва са се преподава, нужно е децата ба се обучават директно в това. Обикновено децата преобразуват вербални изрази в математически, но трябва да се научат и на обратното. Добър съвет е да се дават възможно най-много синоними за термините, за да се подобри разбирането. Напр. вместо да кажем само „ Колко е едно плюс три?”, ние задаваме и синонимните изрази („Добави три към едно. Какъв е сборът на едно и три? Сумата на три и едно е...”). Добре е да правим опити за развиване на организационните уменията на детето. Нека да поощряваме използването на дневници и календари, които ще помогнат на детето да се организира и да спази крайния срок за поставените учебни задачи. Ако ученикът има проблем с подготвянето на дълга домашна работа, нека да я раздели на няколко по-кратки части. Може да се въведат различни цветове за диференциране на отделните етапи. Разнообразните варианти за визуално представяне на планираната дейност, респективно на решаването на математически казус, би могла само да е от полза. Нека да опитваме всякакви графики, схеми, цветни диаграми, докато не намерим най-подходящата за конкретния случай. Уменията за ориентиране във времето и пространството, за следването на определена схема, както и организационните умения, са от основополагащо значение за математическото обучение. Преминаването към втората част на терапевтичната програма е свързано с обучение по математика, целящо постигането на индивидуалния потенциал. По отношение на сметните операции терапевтичната програма е разделена на няколко етапа:
 

         Първият етап включва умения за:
· Броене.
· Разпознаване на цифри.
· Подреждане на числа в определен ред (от 1 до 5, от 1 до 10, от 10 до 1).
· Съотнасяне на определено количество към съответно число – може да се упражнява чрез сортиране на различни предмети (плодове, играчки, кибритени клечки) по брой, големина, форма, цвят. Пример: “Дай ми три червени ябълки и пет жълти круши.” и т.н.
 

          Вторият етап се отнася до основните математически операции:
· Събиране – чрез конкретни предмети и/или използване на числова линия.
· Изваждане – чрез конкретни предмети и/или използване на числовата линия.
· Умножение – чрез използване на връзката между математическите операции събиране и умножение: 2 . 3 = 3 + 3 .
· Деление – основно децата трябва да осмислят това математическо понятие. Пример: математическата задача 8 : 2 = може да се представи като 8 ябълки, които да се разделят на 2 деца.
 

          Третият етап включва измерването на дължина, обем, тегло, форма, време, пари. На този етап трябва да се използват много примери от бита и ежедневието на децата, свързани с техния практически опит и интереси. Работейки върху математическите умения и мислене, е неоходимо да се съобразяваме със съответното ниво на овладяване на познанията:
1. Интуитивно ниво – на него детето успява да съотнесе новите понятия към вече познати, овладяни знания и опит.
2. Конкретно-образно ниво – работа с подръчни помощни материали, рисуване, илюстриране.
3. Абстрактно ниво – умение за символно представяне чрез използването на оперативни знаци, формули и математически символи.
4. Приложно ниво – детето успява да приложи математическите знания в реални ситуации.
5. Комуникативно ниво – свързано е с умението на ученика да предава знанията си на други.
 

Точното преценяване на нивото на детето е от голямо значение за постигане на оптимален резултат от терапията. Допълнителни стратегии, които могат да бъдат включени на различните етапи, са:· Допълнително визуализиране на математическия проблем от родителя и от
детето с използване на различни реални предмети, графични изображения, моделиране с глина и пластелин, изрязване на фигури. Пример: 7 е равно на седем ябълки, седем нарисувани топки, седем изрязани кръга, седем моделирани пръчици.


· Използване на уменията за слухово възприемане и/или четене на конкретния математически проблем, в случай че няма дефицити в тези области.
· Използване на много и различни примери.
· Съотнасяне на математическия проблем към реални житейски ситуации.
· Развитие на пространствените ориентации в изкуствено създадени от човека ограничени пространства. Пример: На лист хартия – определяне на горе-долу, ляво-дясно, поле, изписване в определена последователност на различни конвенционални математически символи ( +, -, 1, 9, 20, 96 ) в редици и/или в колони.
· Подсигуряване на достатъчно време за разбиране и запомняне на различни математически факти с използването на повторение, интонация, рими, ритъм и музика.
· Използване на калкулатор – в този случай е необходима преценка от специалист дали калкулаторът може да бъде в помощ на детето с дискалкулия. Употребата му е подходяща при деца, които не могат да възприемат и да конструират графично двуцифрени и т.н. числа и при деца с паметов дефицит. Прилагането на калкулатор е невъзможно когато преобладават грешки на замяната на цифри по оптично сходство. В този случай грешките корелират с тези при писане.
· Използване на компютър – компютърът е само помощно средство в терапевтичната програма.

          Препоръчва се използването на специално създадени програми за обучение. Неговото използване е полезно, стига да не се превърне единствено в средство за игра. По време на активната логопедична работа, специалистът трябва да отчете и наличието на проблеми в психичното и социално функциониране, които твърде често съпътстват децата с дискакулия. Поради преживяваните чести неуспехи в училище, те имат ниска самооценка, проявяват тревожност и претърпяват негативни промени в личността и поведението. Добре е в такива случаи да се работи екипно с психолог, а педагозите, работещи с детето, да бъдат запознати със същността на проблема му и да бъдат включени в екипа. В заключение можем да обобщим, че успешната терапия на деца с дискалкулия зависи от няколко основни неща. На първо място това е доброто диагностициране, свързано с определяне на водещите дефицити и степента на нарушението, с изработване на описателна диагноза, както и с анализ на анамнезните данни и прогнозиране. На второ място е изработването на подходяща логопедична терапевтична програма, съобразена с индивидуалните особености на детето. На трето място е постигането на активно включване на семейството, като основен фактор за психологична подкрепа на детето и за допълнително подпомагане в домашна обстановка, което е от изключителна важност и има решаващо значение за постигане на успех в логопедичната дейност. На последно, но не по важност място, поставям екипната работа, включваща специалисти от областите логопедия, психология,
невропсихология и педагогика.

Автор: Румяна Маринова
Логопедичен център София

Източник: http://www.pomagalo.com/

 

Free business joomla templates