Лингвистичен профил на децата със специфични езикови нарушения

През последните десетилетия редица изследователи фокусират своето внимание върху лингвистичния профил на децата със специфични езикови нарушения (СЕН). Бурното развитие на лингвистиката и психолингвистиката позволяват изследването на езиковото формиране и процесиране при различни форми на езикова патология в рамките на трикомпонентния модел на езика – съдържание (семантика), форма (фонологична, морфологична и семантична)  и употреба (прагматика).

На основата на т.нар. поведенчески (лингвистичен) модел на езиковите нарушения  се създават многобройни хипотези, опитващи се да очертаят клиничната икона на СЕН като следствие на нарушена преработка на информацията на всяко от езиковите равнища, които си взаимодействат както в норма, така и при патология  (Георгиева, 1996).

Проучени са хипотезите за наличието на забавено езиково развитие като единствен патерн на езиково нарушение (Lee, 1966, Leonard,1972, Morehead & Ingram, 1973), за наличието на абнормално развитие на езиково – речевите функции ( Weeks, 1974, Rice & Bodes, 1993), както и хипотезата за закъснение на езиковото развитие, съчетано със специфични затруднения при формирането на фонологичните, морфосинтактичните, семантичните и прагматични функции. Последната се налага като най – актуална и правдоподобна и е основа за създаването на богат тестови материал и за натрупването на значителни емпирични данни по темата.

Спецификата на езиковия дефицит при СЕН е изследвана и в езикови системи, различни от английската: италиански (Chilosi & Cipriani, 1991, Leonard, Bartolini, Casseli & Sabbadini 1993 г.), испански  ( Merino, 1983,  Restepo, 1995 ), френски (Gerard, 1991, Celia, Müller, Riemer & Rigaut 1998), немски (Eisenbeiss, Bartke & Clahsen, 2005), гръцки ( Manika, Varlokosta & Wexler, 2011, Ianthi & Stavrakaki, 1999) и др. Отбелязани са известни различия в резултатите, продиктувани от особеностите на лингвистичните стандарти на различните езици, но акцентът и до днес е насочен към търсене на общите закономерности на езиковите дисфункции, които да позволят както прецизното диагностициране, така и  диференцирането на СЕН от други нарушения с езиково – речева патология.

Езиково съдържание и лексикон

Проучването на езиковото съдържание в най – общ вид включва изследването и организацията на общия когнитивен речник (mental lexicon), който е заложен в даден език. Същевременно изучаването на импресивните и експресивни компоненти на речниковото функциониране са от особено значение, тъй като са естествена предпоставка за осъзнаване на механизмите на формиране на речниковия запас в норма  и затрудненията, които имат децата със СЕН при усвояването и употребата му.

Общоприет факт е, че болшинството от децата със СЕН демонстрират закъснение  в лексикалната реализация и поведение в сравнение със своите връстници. Респективно изследване на 71 деца със СЕН, базирано на родителски анамнези сочи, че средната възраст на продуциране на първи думи при деца със СЕН е около 23 месеца, докато при деца в норма тя е около 11 месеца (Trauner, Wulfeck, Tallal & Hesselink, 1995) – феномена на т. нар. „Late Speakers”  . Същевременно, макар и по – рядко, са описвани случаи на СЕН с ранно начало на лексикална продукция, последвано от затруднения и нарушения на езиковото развитие и реализация в етапите на словосъчетанието и фразирането. Тези затруднения и/или нарушения определят  „ асинхронноста на развитието, която най – отчетливо се проявява в това, че липсва синхрон между развитието на импресивната и експресивната реч” (Матанова, 2003).

Редица емпирични резултати доказват и известна специфика при формирането на лексикалния запас при СЕН в периода на предучилищната възраст.   Waltkins, Rise & Maltz (1993) провеждат експеримент, доказващ че децата със СЕН в ранна възраст употребяват значително по – малко глаголи от своите връстници, а Rice, Bode (1993) сочат дефицит при СЕН и в употребата на понятия за време и място, съюзи и предлози.

В училищна възраст затрудненията във формирането на лексикалните умения при СЕН се дефинират в научната литература като проблем при намирането на думи (Word – finding problem), изразяващ се в затруднения при назоваването на предмети, действия и ситуации. Според наличната литература по темата, главните симптоми на проблема са дълги паузи при говор, описателни обяснения на думи и/ или използване на неспецифични думи ( това, онова, нещо и т.н.). Някои изследователи (Rubin, Liberman, 1983) обясняват феномена със затруднения във функционирането на оперативната памет при СЕН, а други с ограничен асоциативен потенциал на семантичната памет, съчетан със забавено асоциативно функциониране.

Проблемът за адекватното и ефективно използване на речниковия потенциал и запас при децата със СЕН естествено рефлектира и върху способността им за фразообразуване и правилното комбиниране на думи в синтактични комплекси. Емпирични резултати по темата през 70-те и 80-те години статистически сочат, че началото на употребата на словосъчетания при децата със СЕН е около 37 месечна възраст. Респективно, при нормално езиково развитие, началото е около 17 месечна възраст (Trauner, Wulfeck, Tallal & Hesselink, 1995). Отбелязва се и липсата на разнообразие при комбинацията на думи – децата със СЕН се затрудняват повече от своите връстници при съчетаването на разнообразните части на речта и при съгласуването им в правилни синтактични структури. Определена селективност при боравенето с различни части на речта е отбелязана в експеримент на Leonard, Steckol & Schwartz ( 1978), които установяват,  че децата със СЕН използват най – вече прости словосъчетания от типа „съществително + глагол” и „глагол + съществително”. Отбелязва се редуцирането на някои класове думи, особено тези, които изразяват място, време, количество и отрицание.

В най – общ план липсата на дълбочина и вариативност на речника в описаните случаи води до проблеми с представянето на обекти и събития, изразяване на отношението към тях чрез вербални символи, което се дефинира като „дефицит на представянето” (Матанова, 2003).

Морфосинтаксис и фонология

Едно от първите систематични изследвания на морфосинтаксиса при деца със СЕН е това на Menyuk (1964). Изследователката безспорно доказва наличието на качествени различия в езиковата форма при СЕН и деца в норма. Подобни резултати констатира и последвало изследване на английско говорящи деца (Morehead & Ingram, 1973), при което се потвърждава, че на морфофонологично и синтактично ниво децата със СЕН  демонстрират съществени различия не само от езиковата възрастова норма, но и от предполагаемата езикова норма за по – ранна възраст.

През 80те и 90те години на ХХ век засиленото внимание на редица учени към изследване на езиковата форма при СЕН дава повод за въвеждането на понятието „ граматични СЕН” (Grammatical SLI). Понятието описателно дефинира установеното несъответствие между невербалния интелект и общия граматичен перформанс при СЕН, манифестиращо се клинично чрез симптоми, включващии граматични грешки при оформяне на фрази и изречения и грешки при употребата на редица граматични морфеми ( мн. число, спрежение на глаголи, определителен член, използване на време на глаголите, предлози и мн.др.). Специфичните граматични нарушения от своя страна, когато са силно изразени, нарушават взаимодействието на езиковата форма с езиковото съдържание, което обяснява семантичните проблеми,  трудностите в намирането на думи и прагматичните затруднения при СЕН. На базата на тези находки през 90-те години се създават множество хипотези, опитващи се да дадат лингвистично обяснение на феномена „граматични СЕН”. При всички тях фокусът е поставен върху трудностите в езиковата експресия, породени от нарушения в разбирането, усвояването и използването на функционални граматични категории. Най – общо хипотезите за граматичните СЕН могат да се обединят в 4 категории, в зависимост от лингвистичното обяснение на феномена:

Първата категория обединява хипотези, които обясняват нарушенията на езиковата форма при СЕН като следствие от процесуален дефицит при усвояването на граматични морфеми и дефицит в създаването на йерархични взаимовръзки между тях (Cromer, 1978, Leonard, 1998).

Втората категория обединява хипотези, обясняващи описателно граматичния дефицит при СЕН като резултат от затруднения в усвояването на граматични правила и умения за преработка на езиковата информация (Clahsen, 1989,  Clahsen & Rothweiler, 1992, Ullman & Gopnik, 1994).

Според следващата категория хипотези граматичния дефицит при СЕН се дължи на затруднения при използването на усвоени граматични правила в езиковата експресия (Van der Lely, 1994, Rice, 1995).

Последната категория включва хипотези, според които граматичните СЕН са в резултат на закъснение в общото езиково  и ранните стадии на морфосинтактичното развитие (Eyer & Leonard, 1995; Rice et. al., 1995).

Въпреки своето разнообразие, общото при всичките хипотези е, че те анализират чрез лингвистични термини и понятия недостатъчност и/или нарушения на езиковата форма, които несъмнено рефлектират върху нарушения на семантиката и прагматиката ( езиковата експресия).

През 80 – те години протичат и редица интензивни проучвания на фонологичните функции на деца със СЕН при езикова перцепция и продукция. Болшинството от тях са на основата на сравнителен анализ с модели на фонологичното развитие в норма, но при по – ранна възраст. Използва се терминът фонологично осъзнаване (рphonological awareness”), който е събирателен и етикира всички нива на осъзнато познание на звуковите елементи на речта. То включва способността за идентифициране, изолиране, сливане, разделя и манипулиране с фонологичните равнища на езика.   Хипотезата за фонологичния дефицит при СЕН е в основата на т.нар. „конекционни модели” (connectionist models), които имат различен подход към изследване на патогенезата на специфичните езикови увреждания, определяйки ги като резултат на първична дисфункция на слухово – аудиторната перцепция, в резултат на която е нарушен процесът на фонологично осъзнаване, който е и основна причина за последвалите на по – високи нива езикови дефицити (Thomas & Karmiloff-Smith, 2002,2003, Joanisse, 2004). Немалко изследователи постулират, че именно фонологичният дефицит е в основата на множество общи характеристики на СЕН  и развитийната дислексия. Най – новите проучвания в тази област сочат, че макар част от децата със СЕН  да изпитват чести затруднения в процесите на усвояване на  четене и писане, те  не винаги съвпадат с тези, при децата с дислексия, а фонологичният дефицит, който демонстрират двете различни развитийни нарушения не винаги е индентичен (Marshall, Ramus& June, 2008).Значителна част експерименти по темата са насочени към установяване на времето, необходимо на децата за усвояването на отделните звуци. Не е изненадващ факта, че децата със СЕН демонстрират закъснение в усвояването на отделните фонеми, в сравнение със своите връстници. В някои случаи съгласни с по – трудна артикулация продължават да са проблемни и в училищна възраст. Несъмнено обаче най – яркият дефицит във фонологичното кодиране и преработка при СЕН е по отношение на диференцирането и продукцията на близки по звучене фонеми ( т – д, в – ф, к – г и др.). Установени са затруднения при разбирането и най – вече при употребата на дълги и кратки фонеми, в резултат на грешно програмиране на издишаната въздушна струя при вокална вибрация и артикулация (Bond&Wilson,1980), както и затруднения в координацията на оралните и ларингиалните движения при произнасянето на по – трудни фонеми, при които е необходимо високо ниво на невромускулна организация (Gilbert, 1977, Kewley, Port & Preston, 1974). В случая езиковата експресия се явява пример за висококоординирана моторна активност на фонационния и артикулационен апарат и за координацията на тази активност, управляваща се от неокортикални моторни зони, е необходимо продължително обучение и упражнение. Може да се предполага, че благодарение на развитието на специфичните неокортикални зони в процеса на обучението се постига диференциране на фонологическите форми в определени речеви единици с различни характеристики            (Морозов, Вартанян, Галунов и др., 1988) и именно тези процеси са със забавено или нарушено развитие при децата със СЕН.

Особен интерес за спецификата на фонологичното функциониране при СЕН представлява и изследването на фонологичното процесиране за различни езикови системи. Установено е, че голяма част от грешките във фонологичното процесиране при СЕН са характерни и за деца в норма, но в значително по – ранна възраст. Фонологични грешки като редукция и пропускане на съгласни, превокализиране, замяна на звуци и срички са типични за ранната детска езикова експресия, но те обикновено се преодоляват до периода на училищно обучение. Известна група от деца със СЕН обаче , продължават да демонстрират дефицит на фонологичното процесиране в училищна и даже в зряла възраст (Fee, 1995).

Всички гореизложени проучвания налагат извода за наличието на затруднения и нарушения, както при фонологичното, така и при морфосинтактичното развитие и функциониране. Някои от затрудненията са характерни и за етапите на развитие на езиковата форма в лингвистичната онтогенеза, но за значително по ранна възраст (Leonard, 1985).  Специфичното при СЕН е , че затрудненията не се преодоляват по пътя на естествения езиков праксис и обучение и несъмнено рефлектират върху качеството на общото комуникативно функциониране.

Езикова употреба при СЕН

Една от областите на трикомпонентния модел на репрезентация на езиковата система от отделния човек ( Bloom & Lahey, 1978), която също е изследвана често при развитийните езикови нарушения е прагматиката. В най – общ вид прагматиката има отношение към възможността за практическа употреба на езиковите умения с цел ефективна социална комуникация. Специфични аспекти на прагматиката включват: добри езикови познания, добри комуникативни способности, т.е. умения за междуличностно общуване (диалог), както и способности за използване на езика в различни ситуации и вариации на речеви актове.

Системни изследвания на прагматичните умения на деца със СЕН се провеждат едва през последните 25 години. Първите емпирични резултати по темата са на основата на сравнителни изследвания на прагматиката при СЕН и в  норма (Bates, 1976, Bates, Camaioni & Volterra, 1975). Обект на изследователския интерес са речевите актове и техните функции при деца със СЕН, ефективното им участие в различни комуникативни ситуации и вербалната им интеракция в най – общ вид. Отчетени са известни затруднения в продукцията на сложни декларативни и въпросителни речеви актове (Prinz, 1982, Prinz & Ferrier, 1983), в декодирането и интерпретацията на понятия и метафори (Nippold & Fey, 1983), в уменията им да участват в разговори с много събеседници (Craig & Washington, 1993), в способността им да решават конфликти на вербално ниво ( Louks, 1987), в умението им да парафразират сентенции ( Hoar, 1977) и др. Въпреки известна нееднозначност на литературните данни относно дефицита на прагматиката при СЕН, широк прием намира схващането, че затрудненията в езиковата употреба не са първични и са в резултат на проблеми в езиковата форма и/ или в езиковото съдържание. При 85% от децата със СЕН социалната комуникация е на значително по – високо ниво от семантичносинтактичните способности и умения (Tomblin, Zhang, Catts, Weiss & Weismar, 2004). Все пак вторичността на прагматичните нарушения при СЕН не е безспорно доказана и е обект на бъдещи проучвания.

В резултат на направения обзор на някои научни данни по въпросите на лингвистичния профил на СЕН може да се направи обобщението, че езиковият дефицит при СЕН засяга всички компоненти на езиковата система. Езиковите нарушения имат хетерогенен характер и варират в зависимост от степента на първичната когнитивно – лингвистична недостатъчност, културната и социална среда на индивида и лингвистичните стандарти на определената езикова система.

Автор:Маргарита Теодору

 

Добави в Svejo