Същност, специфики и диференциране на дисграфия и дизортография

 

Д-р Лиляна Иванова Чобанова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”

 

Ограмотяването на личността се явява като изключително важен етап в развитието на човека – както на умствено, така и на ниво на речево развитие и съзряване.

Езикът и речта се овладяват паралелно с физическото и умственото развитие на детето и състоянието им служи като показател за неговото общо развитие. Езикът се развива поетапно като елемент на общото когнитивно съзряване, успоредно с развитието на паметта, мисленето, въображението, емоционално-волевата сфера (Сивакова, 2018).

Встъпвайки в периода на обучаване за реализиране на четивните процеси, детето е изправено пред предизвикателството да овладее съвършенно нови за него форми на умствена и езикова дейност. Понякога тези умения се оказват непосилна задача за част от децата, поподащи в конкретната възрастова категория – а именно усвояването на сложна система от графични символи. Графичните символи или знаци, букви, означаващи звуковете на речта и представящи ги в писмената реч. За да се положи успешен старт при ограмотяването, детето следва да е осъзнало съществунето на устната реч и факта, че графичните знаци служат за означаване на елементите на устната реч (звукове, срички, думи).

Практиката показва, че в редица от случаите, в които наблюдаваме при деца в норма, трудности при обучението, причината за това се корени в отклонения от правилното четене и писане, овладяването на правописа. Тогава можем да насочим мисълта си към предполагаемо налично нарушение от типа на Дислексия, Дисграфия и Дизортография.

 

 

Диференциация между ДИСГРАФИЯ И ДИЗОРТОГРАФИЯ.

 

Тези нарушения се отнасят до трудността при усвояване на писмен израз. В случай на дисграфия, разстройството се крие конкретно в затруднението при изпълнение на движенията за извършване на писането. В основата на дисграфията като нарушение се коренят недоразвити (разпад) висши психически функции, осъществяващи процеса на писането в норма. Дисграфията – това са затруднения при писането, проявяващо се у детето в пропускане и разместване на буквите, замяна на едни букви (или срички) с други. Това е двигателен проблем, който пречи на детето да възпроизвежда правилно думите, защото не ги възприема правилно.  Докато при нарушението дизортография, вниманието се насочва към усвояването и използването на морфологическия и традиционния принцип на ортографията, която се проявава в разнообразните и многобройните правописни грешки. Някои автори определят дизортографията като морфологическа дизортография.

Специфичните обучителни трудности се свързват с особености и отклонения от нормата при сформирането на висшите функции – когнитивни функции - гнозис, праксис, памет, мислене, внимание, езикови умения.