Цветомира Бойчева1, Венелин Маринов2

1 доктор по логопедия, частна логопедична практика, гр. София

2оториноларинголог, „УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“, гр. София,асистент към катедра по УНГ-болести МУ-София

 

Резюме: Статията разглежда тематиката, която свързва аденоидната хипертрофия и нарушенията за говорните звукове, като целта е да намери пряка връзка между двете. Аденоидната хипертрофия променя позицията на орофациалните структури, като блокира горните дихателни пътища и ограничава носовото дишане. Тези постурални промени оказват негативно влияние не само върху развитието на лицевия скелет, но и върху живота на детето, като един от факторите, които засягат е свързан и с производството на реч.

Целта на това проучване е да проучи научната литература и да опише механизма, по които устното дишане влияе върху говора при деца с аденоидна хипертрофия, както и да бъдат описани симптомите на аденоидна вегетация и тези на артикулационните нарушения в детска възраст. 

Ключови думи: аденоидна хипертрофия; дишане през устата; нарушения на звуковия състав на речта.

 

Въведение: 

Назофарингеалната тонзила е маса от лимфоепителна тъкан в горната част на носоглътката, медиално разположена от отворите на Евстахиевите тръби. При нейна хипертрофия, тя се нарича аденоидна вегетация. Тубарните и небцовите тонзили са компактни, но физиологично сложни лимфоидни тъкани и са част от пръстена на Валдайер. Нарушената имунна активация и/или регулация може да доведе до множество патологии - аденотонзиларната хипертрофия, хроничният тонзилит/аденоидит и рецидивиращият среден отит (Arambula, Brown & Neff, 2021). Аденоидната хипертрофия (АХ) е най-често срещаната патология, която причинява обструкция на горните дихателни пътища в детска възраст. Тя е състояние, свързано с увеличен размер на аденоидите, като възниква с или без остра или хронична инфекция. Размерът на аденоидите има тенденция да се увеличава през ранното детство, като обикновено достига максимален размер на 6-7-годишна възраст. АХ е по-често срещана при децата, отколкото при възрастните, тъй като аденоидите естествено атрофират и регресират по време на юношеството. Скорошен мета-анализ показа, че разпространението на АХ сред рандомизирана представителна извадка от деца и юноши е 34,46%  (Geiger & Gupta, 2023). Назофарингеалната тонзила играе важна роля в развитието на имунната система и служи за защита срещу инфекции, тъй като е от първите органи, които влизат в контакт с респираторни и храносмилателни антигени. Причините за АХ не са напълно известни. Най-вероятно те са свързани с аберантни имунни реакции, инфекции, експозиция на околната среда и хормонални или генетични фактори, хронична локална реактивност. (Niedzielski et al. 2023). Аденоидите, причиняващи обструкция на дихателните пътища, могат да доведат до синдром на обструктивна сънна апнея, хроничен синузит, среден отит с ексудация в кавум тимпани, зъбно-челюстни деформации, нарушения във физическото и интелектуалното развитие, както и нарушения на речта, изразяващи се в неправилна артикулация на звуковете на речта (Bokov et al, 2022; Eom et al, 2014; Jefferson, 2010). Когато медикаментозното лечение се окаже неуспешно, тонзилектомията и/или аденотомия могат да бъдат решение за лечението на пациента (Arambula, Brown & Neff, 2021). Аденотомията е една от най-често срещаните хирургични интервенции, извършвани в педиатричната оториноларингология. Тази операция може бързо да реши проблема с назалната обструкция (Mardonov & Djuraev, 2024). АХ, както беше уточнено и по-горе, поради обструкция на горните дихателни пътища води до компенсаторно дишането през устата, наричано също така и орално дишане, което се счита за признак на орофациални миофункционални нарушения и постепенно се признава за съществен проблем, водещ до редица здравословни състояния.При тежка форма на аденоидна вегетация, е възможно развитие на метаболитен синдром поради състояние, мимикиращо сънна апнея, изоставане в развитието от своите връстници, постоянна сънливост, проблем с комуникацията, породен от звукопроводно намаление на слуха.  Процентното съотношение на децата, които дишат през устата нараства от под 20% на около 3 годишна възраст до 40% на 12 годишна възраст, според Masutomi, Goto & Ichikawa (2024).  Като резултат от нетипичния начин на дишане и промяната в правилната позицията на езика в покой, се наблюдават нарушения на звуковете на речта, като статията цели да подчертае, че нарушенията са от артикулационен характер и биват разграничавани от фонологичните нарушения, тъй като артикулационните нарушения включват двигателни движения, докато фонологичните нарушения се отнасят до основните правила и модели на езиковата система в дадения език.  

Пример за артикулационно нарушение, описан в научната литература, е междузъбният сигматизъм, описват в научната си разработка Warnier et al (2023). При произношението на звуковете /с/, /з/ и /ц/ разположението на артикулаторите и конкретно на езика е уязвимо, поради структурната промяна на устната кухина, причинена от аденоидната хипертрофия (Mohamed & Ibrahem, 2024). Borox et al (2018) съобщават, че артикулационните нарушения, междузъбното положение на езика в покой, промени в оклузията, са по-често срещани при момчетата, като авторите дават информация, че преобладават при 83% от децата от мъжки пол с АХ. Същите автори твърдят, че при децата, дишащи през устата, се наблюдават повече изменения на звуковете на речта, отколкото при тези, при които няма дихателни изменения. Причината за артикулационните нарушения, които орално дишащите деца демонстрират, е свързана с промяна на модела на дишане - преминаването от назално дишане към дишане през устата, което предизвиква букално напрежение, отпускане на устните, хипотония на езика и намалена мускулна активност на задните шийни и предните темпорални мускули  (Masutomi, Goto & Ichikawa, 2024).

 

Дискусия

Темата предизвиква задълбочен интерес от логопедична гледна точка. Предстои да се направи проучване на българска извадка от деца, диагностицирани с АХ, за да се установи демонстрират ли те артикулационни нарушения и ако да, да бъде уточнено кои са звуковете, които страдат, вследствие на АХ. Терапията на деца с диагностицирана АХ е обвързана с нейната тежест, както и с експертното решение на проследяващия лекар за лечението й. В случая мултидисциплинарната работа между екипът от отоларинголози и логопеди е съществен за провеждане на логопедичната терапия и за промяна на позицията на езика в покой, което води до правилно дишане през носа.  

 

Библиография

Arambula, A., Brown, J. R., & Neff, L. (2021). Anatomy and physiology of the palatine tonsils, adenoids, and lingual tonsils. World Journal of Otorhinolaryngology - Head and Neck Surgery, 7(3), 155–160. doi:10.1016/j.wjorl.2021.04.003  

Bokov, P., Dahan, J., Boujemla, I., Dudoignon, B., André, C. V., Bennaceur, S., Teissier, N., & Delclaux, C. (2022). Prevalence of mouth breathing, with or without nasal obstruction, in children with moderate to severe obstructive sleep apnea. Sleep medicine, 98, 98–105. https://doi.org/10.1016/j.sleep.2022.06.021

Borox, T., Leite, A. P. D., Bagarollo, M. F., Alencar, B. L. F. de, & Czlusniak, G. R. (2018). Speech production assessment of mouth breathing children with hypertrophy of palatines and/or pharyngeal tonsils. Revista CEFAC, 20(4), 468–477. doi:10.1590/1982-021620182043118 

Eom, T. H., Jang, E. S., Kim, Y. H., Chung, S. Y., & Lee, I. G. (2014). Articulation error of children with adenoid hypertrophy. Korean journal of pediatrics, 57(7), 323–328. https://doi.org/10.3345/kjp.2014.57.7.323

Geiger, Z. & Gupta, N. (2023). Adenoid Hypertrophy.  In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): Stat Pearls Publishing;A  vailable from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK536984/

Jefferson Y. (2010). Mouth breathing: adverse effects on facial growth, health, academics, and behavior. General dentistry, 58(1), 18–80.

Mardonov Kh., ., & Djuraev J.A., . (2024). TREATMENT OF ADENOID VEGETATION UNDER ALLERGIC RHINITIS (REVIEW). International Journal of Medical Sciences And Clinical Research, 4(02), 20–29. https://doi.org/10.37547/ijmscr/Volume04Issue02-04

Masutomi, Y., Goto, T., & Ichikawa, T. (2024). Mouth breathing reduces oral function in adolescence. Scientific reports, 14(1), 3810. https://doi.org/10.1038/s41598-024-54328-x

Mohamed, H. A., & Ibrahem, R. A. (2024). Speech Sound Disorders in Arabic School aged Children with Adenoid Hypertrophy. Indian journal of otolaryngology and head and neck surgery : official publication of the Association of Otolaryngologists of India, 76(6), 5195–5200. https://doi.org/10.1007/s12070-024-04942-y

Niedzielski, A., Chmielik, L. P., Mielnik-Niedzielska, G., Kasprzyk, A., & Bogusławska, J. (2023). Adenoid hypertrophy in children: a narrative review of pathogenesis and clinical relevance. BMJ paediatrics open, 7(1), e001710. https://doi.org/10.1136/bmjpo-2022-001710

Warnier, M., Piron, L., Morsomme, D., & Maillart, C. (2023). Assessment of mouth breathing by Speech-Language Pathologists: an international Delphi consensus. CoDAS, 35(3), e20220065. https://doi.org/10.1590/2317-1782/20232022065

 Докладът е публикуван в Сборник на конференция "Приложна Логопедия" 2025. Никоя част от него не може да бъде публикувана/препубликувана без съгласието на авторите.