Този доклад е публикуван в сборник на конференция "Приложна Логопедия" 2024.Нито една част от него не може да се копира или използва без разрешението на автора.

 

Родителите са ценен съюзник в терапевтичния процес при работа с нарушения обект на логопедична терапия. Особено силно е тяхното влияние в периода на ранното детство от раждането до третата година. От тяхното отношение, както към терапевта, така и към самия терапевтичен процес в голяма степен зависят ефекта и продължителността на терапията.

И докато логопедите са експерти в откриването и терапевтирането на нарушения, родителите са експерти по отношение на тяхното дете. Подценяването на влиянието на най-значимите за едно дете фигури не само забавя, но и може да доведе до отказ от сътрудничество при детето.

Силата на  влиянието оказвано от родителите зависи много от това в каква сфера работи терапевта, какви са изградените правила, които следва да се спазват и доколко изобщо е възможно родителите да бъдат включени в този процес.

 

През годините изградих своя стратегия за работа с родителите. Тя е много лесна за въвеждане, ефективна и измерима като резултати.

 

Тристепенна стратегия за работа в тясно сътрудничество с родители за максимално ефективна логопедична терапия в контекста на частната логопедична практика и ранната интервенция

 

1. Ефективна комуникация 

2. Въвеждане на родителите в процеса на терапия

3. Извеждане на родителите от процеса на терапия

• Ефективна комуникация

 

Поддържането на ефективна комуникация по време на целия процес от консултацията до приключването на терапията е умение, от което в голяма степен зависи изграждането на доверителна връзка със семейството.

 

Консултация

 

По време на първоначалната консултация отделете повече време за изслушване и наблюдение. Това ще ви позволи да се ориентирате какво тревожи родителите в развитието на тяхното дете, кой ги насочва към логопед, какви са техните очаквания.

 

Не е задължително тревогите на родителите да съвпадат с вашето виждане за това, кое е по-важно или какво всъщност означава едно или друго поведение на детето, което родителите описват. 

 

В този момент семействата са силно тревожни, могат да забравят или съзнателно да не споделят мнение получено от други специалисти или  лекари. В повечето случаи, по време на тази първа консултация семействата се стараят да се покажат в своята най-добра светлина, което е естествено и толкова човешко.

 

Изпращането на предварителен въпросник е един много ефективен подход, който им позволява да се фокусират и да систематизират спомени и данни, които ще са ви необходими по-късно в процеса на диагностика.

 

Колкото повече пространство оставяте на родителите по време на консултация, толкова повече ще ви споделят. 

 

Не бързайте да показвате себе си като експерт. Слушайте, наблюдавайте взаимоотношенията, задавайте отворени въпроси. Избягвайте да споделяте своите първоначални мисли за нарушения, диагнози и възможни решения. 

 

            По време на втората среща със семейството, на която обикновено присъства и детето, отделете повече време за него. Наблюдавайте, задавайте въпроси на семейството от типа:

• Това поведение, което детето демонстрира сега, типично ли е за него?

• Помолете родителите да ви покажат как взаимодействат с него: как ангажират вниманието му, как му представят нова книжка или игра, как му отказват една или друга дейност. 

• Изчакайте детето да свикне с вас, с вашия глас, с пространството и едва тогава направете опит за взаимодействие с него. Ако то отказва, върнете се стъпка назад и продължете  да наблюдавате.

 

Възможно е да са необходими няколко срещи със семейството преди детето да пожелае да взаимодейства с вас. Важно е в този момент да не оказвате силен натиск за да не активирате защитните му реакции.

 

Много често семействата имат очаквания, че специалистите, с които се консултират, притежават супер сили: веднага ще достигнат до сърцето на тяхното дете и по подобие на прегледа при лекар за 15-20 минути ще поставим  диагноза, определим лечение и до месец ще са приключили.

 

Затова е важно още на този етап да обясните (подробно и ясно) какво работят логопедите, защо са необходими няколко срещи, как ще протече целия процес по поставянето на диагноза, изграждането на терапевтичен план и промените по него. 

 

Да, родителите са експерти по отношение на тяхното дете, но в този момент излизат от зоната си на експертиза и им се налага да навлязат в една напълно непонятна за тях материя.

 

Проявете търпение и разбиране. Обяснявайте подробно и очертайте линия, по която ще се движите в процеса на диагностика и терапия. Ако знаят какво следва повечето родители са склонни да съдействат.

 

• Въвеждане на родителите в терапевтичния процес

 

В началото на терапевтичния процес родителите все още не са добре запознати с тяхната роля по отношение на сесиите. Затова е нужно да отделите време и да обясните какво се очаква от тях като поведение, особено ако присъстват в кабинета.

 

Задаването на ясни и точни правила като необходимостта от допълнителна работа у дома, време за влизане и излизане от кабинета, стъпките, които ще следвате - позволява на родителите да изградят навик и рутина в процеса на терапия. От друга страна позволяват на вас да контролирате графика и взаимоотношенията си със семействата.

Значимо и важно е да поддържате професионални граници. Не се сприятеляваме в социалните мрежи, не приемаме обаждания  извън работното си време и не ходим на рождените дни на децата, с които работим.

 

След първите няколко сесии поканете родителя да ви демонстрира как изпълняват упражненията поставени от вас за допълнителна работа у дома. Тези от тях, които ги изпълняват съвестно, го правят с радост. Други, които до този момент не са ги изпълнявали, разбират че „ще ги хванете“ и обикновено се забелязва увеличаване на усърдието у дома: може да ви покажат видеа или просто да ви споделят кога и какво са успели да изпълнят.

 

Когато родителите станат по-уверени  в своите умения и започнат да разбират какво се опитвате да постигнете те се превръщат във верен съюзник. Проявяват креативност, предлагат варианти за изпълнение на упражненията и ангажират по-голям семеен кръг в подкрепа на вашата работа с детето.

 

Важно е винаги да имаме предвид, че няма родител, който да иска детето му да има проблем. Напротив, най-силния мотив на всеки родител при започването и по време на логопедичната терапия е да има възможността да помогне на детето си. Нашата работа е да му покажем как да го направи.

 

• Извеждане на родителите от терапевтичния процес

 

Това е един етап, които е много важен както за детето, така и за неговото семейство. Раздялата с едно семейство, с което сте работили дълъг период от време е точно толкова стресираща за тях, колкото и началото на терапевтичния процес.

 

Правете оценка на постигнатото и давайте информация за предстоящите стъпки на по-малки интервали от време: между 12 и 16 сесии средно. 

 

Това позволява на родителите да изградят представа още колко време (приблизително) ще останете на този етап, какво е необходимо детето да демонстрира за да продължите напред и кога ще приключите.

 

Предупредете кога започва финалното обследване. Дайте им време да се подготвят за края на терапевтичните сесии и предложете финална консултация, в която да обсъдите какво предстои за тях без вашето участие.

 

Ако сте изградили една добра, доверителна връзка със семейството и сте имали ефективна комуникация с тях по време на терапевтичния процес е възможно да имате трудности с приключването на посещенията на семейството.

 

Никой не иска да напуска място, в което се чувства сигурен, подкрепен и разбран. Никой не иска да се разделя с човек, който е бил до него в най-трудните му моменти. 

Нашата работа е да ги уверим, че те са знаещи и можещи родители, които ще се справят с предизвикателствата пред себе си.

 

Като обобщение на тази толкова широка тема за ролята на родителите в терапевтичния процес и как да ги направим свои съюзници нека помним, че нашият успех е техен.

 

автор: Ива Александрова