доц. д-р Елка Горанова, Катедра „Логопедия“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, гр. Благоевград

„Терапията на заекването ще се извършва чрез компютъризирани биофийдбек системи, които ще съобщават обратно на пациента информация, регистрирана чрез сензори (дишането, говорно мускулно напрежение, артикулационни грешки и др.) и ще предизвикват болкови усещания в болковите центрове при грешка и ще стимулира центровете за удоволствие при успех. Компютъризираните биофийдбек системи ще са способни за няколко часа да премахнат продуцираните неплавности в клинични условия, а чрез употребата на подходящи портативни биофийдбек устройства, заекването ще бъде терапевтирано за около месец.“

                                Van Riper, C. “Stuttering: Where and Whither?”, (1974) Asha, vol. 16, no. 9

 

Анотация: Изследването на феномена "заекване" като дисбаланс между различни функционални системи, които участват в реализиране на говорното поведение: дишане, нервна регулация, волеви моторен контрол, мониторинг на изпълнение на моторни програми, емоционална реактивност, фонация, артикулация, предполага и различни начини за устойчив „пренос“ на усвоените умения на плавна реч от логопедичния кабинет в реална комуникативна среда. Прилагането на биологичната обратна връзка (БОВ, Биофийдбек) катонаучно доказанметод, подпомага успешно терапията на лица със заекване от различни възрастови групи. 

С използването на техники като мека гласова атака (Easy Start Technique), лек артикулаторен контакт (Light Articulatory Contact), удължена реч (Prolonged Speech), анулиране (Cancellation), издърпване (Pull Out), предварителна промяна (Preparatory Set), и последваща комбинация с БОВ се постигат много по-бързо и по-лесно посочените терапевтични цели. Трансферът на новопридобитите умения от защитената клинична среда към реалните комуникативни ситуации се осъществява в пъти по-бързо и ефективно с прилагането на БОВ.

Въведение: Мнозина изследователи изучаващи заекването постулират, че основните фактори за появата на заекване в ранна детска възраст е дисбаланса в развитието на речевата моторика, езика и емоционалното съзряване (MacPherson et al., 2013; Weber-Fox et al., 2013; Spencer and Weber-Fox, 2014; Walsh et al., 2015; Kreidler et al., 2017; Usler et al., 2017). Разбирането за това как емоционалния фактор може да повлияе на степента на тежест на заекване по време на реч, особено в ранното детство, е доста ограничено. Един от подходите, който се използва, за да изучат тези емоционални въздействия, е да се изследват физиологичните сигнали идващи от тялото, или по-точно как функционира автономната нервна система (АНС) при децата. АНС отразява разнообразни поведенчески процеси. Например, повишената симпатикосова активност пряко отразява когнитивната и емоционална реакция (Walsh et al., 2019). Предполага се, че регистрирането на нетипични модели на дейността на АНС по време на говорене или друг вид поведение при малките деца, които заекват, може да доведе до установяване на отличителни маркери на физиологичните процеси възникващи при ранно заекване и връзката им със сензомоторното развитие на речта. Предполага се също, че свръхактивацията на симпатикуса по време на нормална нарушена плавност е определящ фактор за това дали ще има спонтанно възстановяване на речта или заекването ще се задълбочи (Smith et al., 2017). Важно е да се определи дали децата, които заекват показват разлики в симпатиковата възбудимост докато говорят или извършват други дейности. Изразът „бий се или бягай“ е синоним на симпатиковия дял на АНС, докато контрастният термин „яж и храносмилай“ описва функциите на другия дял на АНС - парасимпатикус. Въпреки, че това дихотомично описание е опростяване на сложните и взаимосвързани функции на двата клона на АНС, той описва как анатомично различните симпатикови и парасимпатикови клонове на AНС спомагат за поддържането на хомеостазата чрез динамично равновесие на вътрешните физиологични функции. АНС е посредникът между мозъка и тялото. Еферентните сигнали от соматичната нервна система задействат множество едновременни системни отговора – ускорен сърдечен ритъм, свиване на кръвоносните съдове и повишено изпотяване в отговор на различните когнитивни, двигателни, емоционални и други поведенчески състояния (Andreassi, 2010). Аферентна информация относно висцеларните състояния се предава обратно към ЦНС, която влияе върху нашите мисли, емоции и действия. Zengin-Bolatkale et al., (2015) установяват по-високи нива на кожна проводимост при 3-годишни които заекват, в сравнение с 3-годишни които не заекват по време на „стресираща“ задача при назоваване на картини. И двете групи деца показват очакваното увеличение на кожната проводимост по време на изпълнение на задачата в сравнение с резултатите отчетени в покой. По този въпрос в по-скорошно проучване Zengin-Bolatkale et al., (2018) съобщават, че по-високата симпатикова възбуда по време на „стресиращата“ задача за назоваване на картини е регистирана, при децата от предучилищна възраст, и предполагат, че тя е предиктор за развитие на заекването.              

Симпатиковият и парасимпатиковият клон на автономната нервна система влияят антагонистично върху продължителността на времето между последователните удари на сърцето. Сърдечната честота (СЧ) се измерва с броя на сърдечните удари в минута. По-бързата сърдечна честота, която може да се дължи на повишена активност на СНС и/или понижена активност на ПСНС, съответства на по-кратък интервал между отделните удари, докато по-бавната сърдечна честота има по-дълъг интервал между отделните удари, което често се дължи на повишена активност на ПсНС и/или понижена активност на СНС. ПсНС има предимно инхибиращ ефект, докато СНС има активираща функция. За повечето органи, включително и сърцето, СНС стимулира функцията му. Увеличаването на симпатиковата стимулация води до увеличаване на сърдечната честота. За разлика от това, парасимпатиковата стимулация предизвиква намаляване на сърдечната честота. Моделите на естественото увеличаване и намаляване на сърдечната честота (СЧ) в реално време се нарича Вариабилност на сърдечната честота - ВСЧ. Когато сърдечната честота следва непрекъснат модел на плавно увеличаване на сърдечната честота, последвано от плавно намаляване на сърдечната честота (около десет секунди на цикъл), e налице оптимална ВСЧ. ВСЧ е мощен индикатор, който може да ни даде уникална представа за реакциите на организма ни към ежедневните стресови фактори. Като цяло по-високата ВСЧ е показател за по-добро общо здравословно състояние, а ежедневните упражнения за ВСЧ могат да укрепят и подобрят способността за справяне с тревожност, депресия, пристъпи на паника, социални фобии, синдром на раздразнените черва, различни диетични и медицински зависимости, при лица и деца с комуникативни нарушения - инсулти, синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD), аутизъм, заекване, "деца със синдром на електронния екран" и др. Лицата с тревожни разстройства показват по-ниска ВСЧ в сравнение с контролите. Като цяло негативните емоции като гняв, обида, страх и тревожност са склонни да предизвикват неравномерен модел на ВСЧ, докато положителните емоции като любов, обич, щастие, благодарност и др., предизвикват плавна ВСЧ.

Ритмичните колебания на сърдечната честота, предизвикани от дишането, се наричат респираторна синусова аритмия (РСА). Вдишването временно изключва влиянието на парасимпатикуса върху СЧ и я увеличава. Издишването възстановява влиянието на парасимпатикуса върху СЧ, което води до нейното намаляване. СЧ нормално се контролира от медулата, която увеличава парасимпатиковия вход на нервната система към сърцето чрез блуждаещия нерв. Големината на РСА се увеличава при физическа подготовка и самостоятелно, релаксиращо дишане. РСА става по-слабо изразена с възрастта, диабета и сърдечносъдовите заболявания.

Както АНС, така и СНС се влияят от мозъка и получават обратна връзка от вътрешните органи. По този начин измерването на ВСЧ предоставя много уникална информация. Колкото по-висока е плавността на ВСЧ, толкова по-бързо и по-гъвкаво сърцето се адаптира към външните и  вътрешните въздействия и толкова по-добре организмът реагира на околната среда.

Описание на Комплексната логопедична и функционална терапия на лица със заекване, основана на метода на Биологичната обратна връзка (Биофийдбек)Горанова, Е. Г. (2021).  Терапевтичната програма включва шест основни фази: 

 

Първа фаза:Начална.

• консултиране; 

• вземане на решение за започване или не на терапията; 

• преддиагностична процедура; 

• предоставяне на професионална информация за НПР;

• запознаване с принципите на работа на биофийдбек метода и биофийдбек апарата; 

• мотивиране на клиента за активно участие в терапевтичния процес; 

• изработване на индивидуален план за терапия. 

Втора фаза:Активация и релаксация. В тази фаза са включени 4 стъпки:

• редуване на състояния на активация и покой през 2-3 минути; 

• провеждане на "Прогресивна мускулна релаксация" по Якобсон - напрягане и отпускане на всички мускулни групи, с включено контролирано дишане;

• провеждане един път на ден на релаксацията у дома;

• провеждане на дихателни тренинги по 10 минути, минимум 4 пъти на ден. 

Трета фаза:Десенсибилизация (намаляване на чувствителността). Целта на тази фаза е директна конфронтация с факторите, които провокират заекването и тяхното преодоляване чрез десенсибилизация. 

• идентифициране чрез диалог на рисковите фактори довели до развитие на заекването;

 десенсибилизиране на реакциите на клиента към рисковите фактори – овладяване на сигнала за кожно съпротивление в присъствие на фактора или представата за него чрез използване на еднообразни и динамични игри (http://www.somaticvision.com); 

• използване на динамични игри, в които клиентът трябва да се идентифицира с обект в самата игра и го управлява чрез промените във вътрешното си състояние в условията на конкуренция, времева преса и чрез клавиатура – трениране на ВСЧ;

• трансфер на уменията за контрол ВСЧ  в присъствието  на рисковите фактори.

Четвърта фаза:Логопедична терапия. 

• прилагане на Подхода за формиране на плавна реч (fluency shaping approach): мека гласова атака; плавно преминаване от първия към втория звук; и техниката на удължената реч.

• изпяване на гласни звукове; сричкови структури - ГС; СГ; СГГС; преградни –проходни; едносрични думи; дву/трисрични думи с първа ударена сричка; фрази и изречения.

Пета фаза: Трансфер (пренасяне) на новоусвоеното говорно поведение (затвърдено в кабинетна обстановка) в реална говорна среда (провеждане на разговор с познати и непознати лица, разговори по телефона, пазаруване, и т.н.).

Шеста фаза: Проследяване на постигнатия напредък от фаза 4  и 5, и ретестване. 

 

Заключение: ВСЧ е мярка за вроденото взаимодействие между симпатиковите и парасимпатиковите влияния върху сърдечната честота. ВСЧ дава информация за автономната гъвкавост и представлява способността за регулиран емоционален отговор. Ефективната емоционална регулация зависи от способността за гъвкаво адаптиране на физиологичния отговор към променящата се среда. Провеждането на тренинги за ВСЧ е предпоставка за регулиране на  дяловете на автономна нервна система по отношение на парасимпатиковата и симпатиковата активност, което дава възможност да се повлияят инхибиторните и възбудните процеси в регулацията на емоциите. Умението да се управляват емоциите помага на лицата със заекване да намаляват социалната тревожност и да трансформират стреса и безпокойството в плавна реч. Методите на биологична обратна връзка подпомагат работата на логопеда и повишават мотивацията на лицата със заекване за активно и осъзнато участие в терапевтичния процес.

 

Бибилиография:

Горанова, Е. Г. (2021). Комплексна логопедична и функционална терапия на заекване при възрастни лица. УИ „Неофит Рилски“ 2021.

Andreassi, J. L. (2010). Psychophysiology: Human behavior and physiological response. Psychology Press.Cardinali, 2018). 

Kreidler, K., Hampton Wray, A., Usler, E., & Weber, C. (2017). Neural indices of semantic processing in early childhood distinguish eventual stuttering persistence and recovery. Journal of Speech, Language, and Hearing Research, 60(11), 3118-3134.Usler et al., 2017). 

MacPherson, M. K., & Smith, A. (2013). Influences of sentence length and syntactic complexity on the speech motor control of children who stutter.Weber-Fox et al., 2013; 

Spencer, C., & Weber-Fox, C. (2014). Preschool speech articulation and nonword repetition abilities may help predict eventual recovery or persistence of stuttering. Journal of fluency disorders, 41, 32-46. Walsh et al., 2015; 

Walsh, B., Smith, A., Christ, S. L., & Weber, C. (2019). Sympathetic nervous system activity in preschoolers who stutter. Frontiers in human neuroscience, 13, 356.Smith et al., 2017). 

Zengin-Bolatkale, H., Conture, E. G., & Walden, T. A. (2015). Sympathetic arousal of young children who stutter during a stressful picture naming task. Journal of fluency disorders, 46, 24-40.

Zengin-Bolatkale, H., Conture, E. G., Walden, T. A., & Jones, R. M. (2018). Sympathetic arousal as a marker of chronicity in childhood stuttering. Developmental neuropsychology, 43(2), 135-151. http://www.somaticvision.com/downloads/Alive-Clinical-User-Guide.pdf

 

! Този доклад е публикуван в сборник на конференция "приложна Логопедия"2025

! Нито една част не може да се копира или използва без разрешението на автора