Автор: Светлана Картунова

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Докладът е публикуван в Сборник на конференция "Приложна Логопедия" 2024. Никаква част от този текст не може да се копира и използва без разрешението на автора!

            Храненето е биологичен и комуникативен процес и изисква многопластова работа на нервната и храносмилателната системи. Това е едно от най-важните умения, които се развиват на базата на рефлекторни механизми и е ключово за правилното развитие на детето. Храненето е фактора, който създава най-много тревога в отглеждането на децата и често е повод за консултиране, диагностика и терапевтично въздействие в логопедичната практика. Освен оралномоторните и хранителните механизми, проблемите в храненето засягат голям набор от процеси на сензорна преработка и емоционално-поведенческа регулация. (Overland, 2011)                 

            Логопедите имат все по-значима роля в терапията на деца с хранителни разстройства. (American Speech-Language-Hearing Association, 2009 г.) Обичайно заявката, с която децата се насочват към консултация е различно проявено нежелание за хранене, което обичайно изглежда като емоционално-поведенчески проблем независимо от възрастта. Научните проучвания доказват, че трудностите в храненето като придирчивост, ограничена сензорна допустимост, отказ от храна и по-сериозните нозологии, имат етиология, свързана с проблеми в ранното детство, различен вид травматизъм и привързаността. В последното десетилетие в българската логопедична практика активно се развива терапевтирането на хранителните механизми и храненето. Най-често терапията е организирана към въздействие върху оралномоторните умения - (дъвчене, преглъщане и оралномоторни навици), сензорните процеси и допустимост и по-малко се познават маркерите за дисрегулация на храненето и свързаните невро-психични фактори. Взаимодействията между сетивните и двигателните системи не могат да бъдат пренебрегнати (Fisher, Murray, & Bundy, 1991), но използването само на чисто поведенчески подход или само сетивно-моторни техники за въздействие не дава достатъчно ефективни резултати в дългосрочен план. (A Sensory-Motor Approach to Feeding | Perspectives on Swallowing and Swallowing Disorders (Dysphagia), n.d.)Поведенческите проблеми могат да се разглеждат като адаптивен, комуникативен отговор на негативно преживяване, което често е част от първичен дисрелулаторен механизъм. Диференцирането на процесите на регулация и сензорна преработка могат да имат ясна дефиниция, но взаимосвързано и смесено проявление в развитийните етапи и храненето. Терапевтичното планиране и въздействие в полето на хранителните нарушения е интердисциплинарна сфера и изисква по-детайлно познаване на детското развитие.

            В перспективата на развитието, оралната зона и устната кухина е първата част от тялото, която има детайлна сетивна регистрация и интерпретация. Освен богатата информация за анализ, устата допринася за формирането на образа на тялото, посредством голямата честота на храненето. В сравнение с дланите, чиято тактилна сетивност също има силна детайлна интерпретация, оралната зона осъществява по-силна и богата обратна връзка към мозъчните структури. (Yack et al., 2002)

            При проучване на англоезичната литература от последните 40 години може в превод на български език да се обобщи термина „придирчиви“ или „селективни“ към храната, описващ деца, които отхвърлят или предпочитат определени храни заради вкуса, цвета, консистенцията, текстурата, температурата и други характеристики. В българската социо-културна лингвистика еквивалент е „злоядо дете“, което не може да се дефинира клинично, но се характеризира с негативно поведение към храненето и храната и с реакции, които могат да варират от гримаси, отказ, плюене до задавяне и дори повръщане. Поведението се базира на спонтанна и непреднамерена неврофизиологична реакция, свързана с прекомерна сензорна регистрация, която не може да бъде преработена и се изживява като крайно неприятно усещане. След възникването на такава реакция, децата в повечето случаи отказват да продължат да ядат тази конкретна храна и често отказват да опитат други храни, които им напомнят по някакъв признак на нея. Описанието се среща в множество проучвания и включва поведения като бавно хранене, незаинтересованост от храната (Marchi & Cohen, 1990), недостатъчно разнообразно хранене, селективност към храната, избягване на прием на непознати и „нови“ храни (Dovey et al., 2008).  

Към  този тип описания се добавят и „съпътстващи поведения“ като съпротива на опитите за самостоятелно хранене, плюене на храна, прекъсване на храненето, игра с храната по време на хранене и затруднения при преглъщане или дъвчене на храната. (Timimi et al., 1997) Преди повече от 20 години, в някои от тези изследвания се срещат анализи, които свързват липсата на интерес към храненето и отказа от хранене с маркери-предиктори за детска анорексия. (Rydell et al., 1995)   По-новите проучвания дават информация за постоянно увеличаване на случаите, които влизат влизат в дефиницията за селективно хранене и сензорно-базиран отказ от храна, както и оформяне на диагностичните критерии за диетични дефицити и забавяне в оралномоторното, говорното и социално-емоционалната развитие на детето. Диагностичните критерии се дискутират и се допълват през годините от специализирани научни екипи като например в Диагностичната класификация на психичното здраве и разстройствата на развитието в ранна детска възраст, ревизирано издание (DC:0-3R; ZERO TO THREE, 2005) и са описани от Chatoor & Ammaniti, 2007 в Age and Gender „Съображения в психиатричната диагноза“: Изследователска програма за DSM-V (Widiger & First, 2007). Те са взети предвид и в последващата ревизия на DC:0–5® (Диагностична класификация на психичното здраве и нарушенията на развитието в ранна детска възраст) се включват описаните фактори, които касаят взаимоотношенията родител-дете, семейната среда, функционирането на детето в развитието му, както и други психосоциални фактори. Всичко това насърчава системния начин на мислене и приемане на холистичен поглед върху детското развитие. (Williams et al., 2023, Zeanah et al., 2023)

            Най-често срещаните хранителни разстройства DSM-V разделя на четири групи: Анорексия невроза, Булимия невроза, Разстройство на преяждането, Неспецифични хранителни разстройства (OSFED, предишно име EDNOS) и Неспецифични хранителни нарушения (UFED). В последната група се разглежда и Избягващо/ограничаващо нарушение на приема на храна (ARFID), което се свързва с поява и развитие в ранна детска възраст и може да продължи в зряла възраст. При това хранително разстройство храната не се избягва поради страх от наддаване, а по причини, предизвикващи оттегляне на интереса. То води до значителната загуба на тегло, трудности или липса на наддаване в теглото, значителни хранителни дефицити и понякога трудност за присъединяване към храненето като социална дейност и възможност за общуване. В поведенчески план може да се описва като „злоядство“, „селективно хранене“ и „придирчивост“, но има значителни разлики, които трябва да се вземат предвид, преди да се прилага като диагностична нозология. (“Diagnostic Classification of Mental Health and Developmental Disorders of Infancy and Early Childhood,” 2023)

Диагностични критерии от DSM-5:

1. Проблем с храненето под формата на селективно хранене или липса на интерес   към храната като цяло. 

Характеризира с постоянен отказ на бебето или детето да яде определени храни със специфичен вкус, текстура, температура или миризма в продължение на най-малко един месец. Началото на отказа от храна възниква по време на въвеждането на нова или различен вид храна, която предизвиква отвращение у детето (напр. детето може да пие един вид мляко, но да откаже друго мляко с различен вкус; може да яде пасирана храна, но отказва бебешка храна с бучки или твърда храна, която трябва да се дъвче; може да яде хрупкави видове храни, но да отказва пюрета и др.). Реакциите на детето към храни, предизвикващи отказ, варират от гримаса на отвращение и/или изплюване на храната до задавяне и повръщане. След отблъскваща реакция детето отказва да продължи да яде храната и често генерализира и отказва други храни с подобен цвят, външен вид или мирис, дори  може да откаже цели групи храни. Детето не е склонно да опитва непознати нови храни, но яде без затруднения, когато му се предлагат предпочитани храни. 

1. Липса на наддаване на тегло от най-малко един месец;
2. Значително намаляване на теглото през последния месец;
3. Нужда от прием на хранителни добавки за поддържане на добро здраве;

Без добавки детето демонстрира специфични диетични дефицити (напр. витамини, желязо, цинк или протеин).

1. Наличие на дефицити на хранителни вещества;
2. Липса на свързани и съпътстващи органични заболявания или психично разстройство;

Отказът от ядене на определени храни не е свързан с травми на храносмилателната система, хранителни алергии или други заболявания, но често има забавяне в развитието на оралната моторика и експресивната реч. Детето може да демонстрира безпокойство по време на хранене и да избягва социални ситуации, които включват хранене. 

1. Проблемът с храненето не е в резултат на социо-културални навици и особености или липса на храна;
2. Проблемът с храненето не е причинен от съществуващо хранително разстройство или негативна представа за тялото;

(“Diagnostic Classification of Mental Health and Developmental Disorders of Infancy and Early Childhood,” 2023)

            Избягващото/ограничаващото нарушение на приема на храна може да стане симптоматично още през първите няколко седмици от живота. Научен екип изследва деца със селективно хранене и установяват, че в младенчеството си те демонстрират различен модел в активността на сучене и немалък процент от тях дори отказ от сучене на мляко. (Jacobi et al., 2003) Други значими признаци са предпочитание на биберон пред гърдата (без да има никакви физиологични признаци за затруднения в сученето), реактивност при смяна на млякото или пюретата и отказ на друг вид адаптирано мляко или храна, което се предлага, трудности при захранване и въвеждане на нови вкусове, консистенция и текстура на храната.            По-често децата със сензорно отхвърляне към храната стават симптоматични в периода на захранването (на възраст от 6 до 10 месеца), когато се запознават с различни бебешки храни. Кърмачетата могат да реагират на новия вкус или текстура на бебешката храна като изплюят храната с гримаса или чрез задавяне и повръщане. Ако реакцията на отхвърляне е лека и бебето прави  единствено гримаси, то може да приеме храната отново и понякога да я понася при редовно предлагане, но в други случаи реакцията може не само да се засилва, но и да се генерализира от една храна към други храни, които може да имат същия цвят или консистенция. Така може да се стигне до отхвърляне на цели групи храни (напр. пюрета, намачкани или натрошени храни, храни с определен цвят). Друг чувствителен период е прохождането, когато децата постигат по-голяма самостоятелност и имат достъп до по-голям набор от храната на възрастните. Често родителите не приемат на сериозно тези признаци и продължават да опитват и да предлагат отказаните храни под формата на смесване с други храни, защото вярват, че така детето ще свикне с тях. Децата първоначално приемат храната, но в повечето случаи следва бързо отказване и по този начин още повече разширяват спектъра на отхвърляне. Специфичното при сензорно-базираното отхвърляне на храна, е че дори при използването на поведенчески стратегии посредством молби, уговорки, заплахи, принуда и игрови стратегии (занимавки, видео и музикално-визуални разсейващи средства), детето безпогрешно разпознава и отхвърля сетивните характеристики, които възприема като неприятни. Това от своя страна води и до повишаване на риска от дефицит на хранителни вещества в биохимията на детския организъм. С течение на времето напрежението и стресът се увеличават, както в сензорния и социален опит на детето, така и в преживяванията на родителите.

            Проучванията показват, че възрастта на възникване може да бъде широк диапазон, но най-често е между 6 и 30 месеца. (Carruth et al., 2004, Skinner et al., 2002) С напредване на възрастта се наблюдават и възможности и мотивация за самосправяне - например деца в предучилищна възраст, които може да отказват да опитат каквито и да е нови храни у дома се насърчават сами да опитат храната, когато гледат връстниците си да се наслаждават на тяхната храна. (Birch et al., 1980) Като цяло, както е посочено в проучването на Skinner et al., 2002, децата на възраст между 4 и 7-8 години вече са добре определени в своите хранителни предпочитания.

            В допълнение към сензорното отхвърляне на храната, много от тези деца демонстрират свръхреактивност и в другите сетивни модалности като тактилна защита (не понасят да докосват различни материи, да се цапат, изпитват  дискомфорт при миенето на зъбите, към дрехи с определени материи, и др.), обонятелна чувствителност, слухово и визуално претоварване.  (Smith et al., 2005) Изоставане в развитието на оралномоторните и артикулаторно механизми също може да се бъде част от характеристиката на трудностите в глобален план.

            Няма достатъчно емпирични проучвания, които да изследват етиологията на сензорното отвращение към храната при кърмачета и малки деца, но   изследванията с деца в предучилищна възраст и нагоре и с възрастни, свързват вкусовата чувствителност към горчивите вещества PROP (пропилтиоурацил) и PTC (фенилтиокарбамид) със силни хранителни предпочитания и с броя на гъбичните папили и вкусовите рецептори на езика. (Duffy & Bartoshuk, 2000) Има все повече доказателства, които предполагат, че има три нива на възприемане на интензитета на горчивината, които са с генетична предопределеност.  (Miller & Reedy, 1990, Reed et al., 1999, Bartoshuk et al., 2001, Kim et al., 2003, Essick et al., 2003)

            В допълнение на генетичните изследвания, има и такива за наследствеността на хранителната неофобия (страхът от опитване на нови храни), което е една от характеристиките на сензорното отхвърляне на храната. Изследванията на големи извадки на близнаци показват значимо висок процент на наследственост на родителска неофобия и стресови изживявания в храненето. (Galloway et al., 2003, Cooke et al., 2007, Knaapila et al., 2007)

            Въпреки че горните проучвания показват висока наследственост на чувствителността към вкуса и текстурата, както и на страха от опитване на нови храни, те не оборват по-старите научни открития за взаимовръзката на средата и условията на хранене, диетата на майката по време на бременността и кърменето, режимът и характеристиките на предлаганата храна. (Galef & Henderson, 1972, Birch & Marlin, 1982, Birch et al., 1984, Newman & Taylor, 1992, Sullivan & Birch, 1994, Birch, 1999, Fisher & Birch, 1999) 

Друга сфера на изследвания са последствията от сензорната преработка по време на хранене и храносмилане, които могат да повлияят положително или негативно на сетивния опит и приемане. (Garb & Stunkard, 1974, Logue et al., 1981, Mattes, 1991, Schafe & Bernstein, 1996)

           

            Дисрегулацията на храненето е описана анализирана от Chatoor et al. още през 1985 г. като се обсъждат термините „хранително разстройство на хомеостазата“ и „хранително разстройство на регулацията“. (Chatoor, Dickson, Schaefer, & Egan, 1985: Chatoor et al., 1997)

            През вътреутробното развитие, хранителните нужди се задоволяват биологично през пъпната връв, но след раждането, бебетата трябва да дават ясни сигнали за тази нужда. На първо място това включва регистрирането на нуждата, което е свързано с вътрешната сетивност (интероцепция) и развитието на механизмите на автономната вътрешна регулация на храненето. Благодарение на това сигналите за глад и ситост стават значими и бебето демонстрира интерес към храненето, когато е гладно и спира да суче, когато е сито. Това развитие на автономна вътрешна регулация на храненето и емоциите се разгръща на три етапа: I. Саморегулация

II. Диадна реципрочност

III. Преход към самостоятелно хранене и регулиране на емоциите. (Chatoor, 2008)

            През първите няколко месеца от живота бебетата трябва да установят основно три жизнено важни цикъла - ритъм на сън и бодърстване, хранене и първична емоционална регулация и свързване. Тяхната взаимна зависимост се регулира посредством механизмите на парасимпатиковата нервна система и успешното реализиране на всеки един от тях зависи от стабилното проявяване на другите два. Така например повишената реактивност към стимули предизвиква по-силна и продължителна раздразнителност и плач и може да намали количеството на съня, както и постигането на регулиран статус за хранене. Бебето може да не е способно да се храни ефективно във времето, в което се очаква това или да намали времетраенето на храненето, което често намалява и количеството на поетото мляко. Статусът на спокойно бодърстване е ключово условие за оптимално проявяване на рефлекторните сукателни механизми и за успешното хранене. Намаленото количество поето мляко често предизвиква по-ранно събуждане, поради по-ранния импулс за регистрацията на глад и това от своя страна намалява продължителността на съня. Редуцираното време за сън влияе на способността на нервната система за организиране на регулиран отговор на дразнители и често води до продължителен плач. Всеки дискомфорт, която се сигнализира посредством плач може да се прояви в по-силна или продължителна степен (ексцесивен плач) и намалява ресурсите за самоуспокоение. В резултат се получава „омагьосан“ кръг, в който нарушенията на съня, храненето и наличието на ексцесивен плач намаляват капацитета на нервната система за ефективна саморегулация и се увеличава стресиращото въздействие. Това създава риск за навременно и пълноценно следване на етапите за развитие, качеството на диадната привързаност и родителския капацитет за справяне. 

            Когато бебето сигнализира за нуждите си чрез плач, майката е способна да различи качеството на гласа и да разбере кога нуждата е породена от глад, умора или болка. Към втория месец бебетата проявяват т.нар. „социална усмивка“ и започват да участват в процесите на свързването с по-голям експресивен ресурс — взаимен зрителен контакт и взиране, реципрочни вокализации и взаимна физическа близост (докосване, гушкане). Това е част от развитието на комуникационната система между бебето и родителите и свързването („диадна реципрочност“, „бондинг“) през първите седмици от живота. Разбирането и навременният отговор на сигналите на бебето улесняват вътрешното регулиране на храненето и установяването на „хранителна хомеостаза“ - състояние, при което хранителните нужди за растеж и развитие са удовлетворени. 

            С времето рефлексивните сигнали за глад постепенно се заместват от по-зрели комуникационни модели (вокализации, телесни реакции) и силата и проявата им помага на родителите да ги разпознават и отговарят на тях. Така започва да се установява „хранителния режим“, който дава ритъм в ежедневието и последващо спокойствие за „познаване“ на бебето развитието му. Успешното разчитане на сигналите също така регулира съотношението на приета спрямо предложена храна, както и времето за приключване на храненето. 

            Част от трудностите в храненето са свързани с родителския стрес, объркването и грижи, които не отговарят адекватно на нуждите на бебето. Умората, прекаленият стрес и объркването може да обезсърчават и потискат реципрочната връзка. Нещо повече - това е един от факторите за провокиране на дисрегулацията не само в ранната възраст, но и в последващите етапи на развитие.

Очаква се взаимодействията при хранене да се превърнат в приятен и взаимно регулиран процес. 

            Преходът към самостоятелност започва след шестия месец и е свързан с множество развитийни и комуникативни процеси, които достигат своята реализация и зрялост до третата година от живота на детето. През този период се надграждат физическите, двигателни и емоционални етапи и постижения и всеки един от тях е насочен към развитие на автономията. Процесът на взаимодействие в храненето се състои в разнообразни и сложни механизми на диференциация по отношение на глад и ситост (интероцепция), физически и емоционални нужди (храносмилателни процеси, емоционални състояния - обич, разочарование, гняв, нужда от утеха) и удовлетвореност от постигането на самостоятелност. Родителите имат основна роля в подкрепата на това развитие. Добрата диференциация на тези нужди (глад - емоционален дискомфорт) от страна на родителя помагат и на бебето да разграничава нуждите си и да разпознава и приема грижата, която му се предлага като адекватна и ефективна. От страна на бебето или детето - ясно проявените и отчетливи сигнали за нуждата са важната информация за интерпретиране от страна на родителите и зависят от начина, по който се изразяват. Ситуациите, които родителите описват при трудности в това взаимодействие, са хранене, което детето иска да прекъсне без да е изяло храната, отказ да си отвори устата за лъжицата, поставянето на условия и ултиматуми, нуждата от разсейващи фактори (електронни устройства), за да се поеме нужното количество храна и други. 

            Това е етапът и в който взаимодействието на процесите на сензорна интеграция и емоционалната регулация имат силно влияние в изграждането на разбиране на причина-следствие в емоционално-поведенческите събития и разбирането на собствената автономия. Ресурсите на детето да възприема и изучава чуждите емоции и реакции се развиват спрямо  способността на родителят да разпознава нуждите му и да отреагира адекватно на тях като не смесва или замества емоционалните и хранителните стимули. Това има отношение към изграждането на вредните навици да се търси храна при стрес или емоционално напрежение и може да започне при хранене на бебето с цел успокояване. (Chatoor, 2008)

            Ранното детство е критичният период за развитието на вътрешната спрямо външната регулация на храненето на детето и разграничаването на физиологичните усещания за глад и ситост от емоционални преживявания като гняв, разочарование и желание за обич. През трите етапа има риск за формиране на неадаптивни модели на хранене поради слаби или неясни сигнали за глад и/или ситост или поради недобрата интерпретация на тази сигнали от родителите. Рискът от възникване на нарушение на храненето се увеличава, ако подобни модели се проявяват продължително във времето или са свързани с травматични преживявания. Това, съответно, създава риск за растежа и развитието на детето. Последващо проучване на бебета с колики показва, че децата на 4 годишна възраст продължават да бъдат по-емоционални, да имат по-чести емоционални избухвания. Изводите са, че в сравнение с контролната група, е много по-малко вероятно те да се наслаждават на храната и да обичат да се хранят, както е и по-вероятно да се оплакват от болки в стомаха. (Canivet et al., 2000) Lindberg et al., 1991 съобщават, че на възраст 30-70 седмици бебетата, които преди са имали колики, са имали по-лошо настроение и проблеми с концентрацията при хранене.

            Усилията на някои автори са насочени към изследване на етиологията на проблемите с храненето, свързани с регулацията. Miller-Loncar et al., 2004 установяват, че тези бебета показват нарушения в организацията на хранене: повече симптоми на гастроезофагеален рефлукс, повече проблеми с координиране на сукането, преглъщането и дишането, по-малка отзивчивост по време на взаимодействието на хранене с техните майки и повече епизоди на дискомфорт по време на хранене. Друго проучване анализира хранителното поведение, условията на протичане на бременността и раждането на 104 бебета, които са били хоспитализирани поради постоянни колики. Данните сочат, че 71% от тях са имали проблеми с храненето, включително лошо хранене, регургитация и повръщане, но без медицински проблеми, които да обяснят хранителните трудности и ексцесивен плач. От всички изследвани, само две бебета са проявили клинично значими симптоми на гастроезофагеален рефлукс. Тези автори намират данни, че усложненията по време на бременността и раждането могат да предразположат родителите да бъдат свръхотзивчиви към плачещото поведение на тяхното бебе, което подкрепя хипотезата за дългосрочни последици на стресовото и травматично изживяване във взаимоотношенията на диадната връзка майка-бебе. (Zwart et al., 2007) 

           

            Налице са достатъчно данни за силна взаимовръзка между нарушенията в сензорната преработка и процесите на дисрегулация и анализът на анамнезата може да даде насочваща информация за свързаните фактори в развитието на двата процеса. За по-ясно визуално и структурирано представяне на маркерите за проблеми в сензорната преработка и дисрегулация на храненето са организирани в Таблица 1 и Таблица 2: 

Таблица 1
Важно! Първо трябва да се изключат клинични находки за проблеми в развитието и здравето: От Неврологичен характер. Гастроинтестинални и структурни аномалии. Гастроезофагеален рефлукс и „тих“ рефлукс.
СЕНЗОРНО-БАЗИРАНО НАРУШЕНИЯ НА ХРАНЕНЕТО	ДИСРЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНЕНЕТО
Трудности в сетивното възприемането на храната, често отказ от възприемането на нови храни	Неадаптивни модели на хранене
Отказ във възприемането на нови храни	Хаотични и непоследователни хранителни навици и поведение
Началото обикновено е провокирано от някаква промяна, която е базова за развитието (напр. захранване)	Начало на трудностите в храненето започват през първите няколко месеца от живота и трябва да присъстват поне 2 седмици
Не се открива свързано физическо заболяване	Възможен травматизъм от болнични интервенции
Сензорно превъзбуждане от стимули	Наличие на дисрегулация на АНС (в процесите на сън, бодърстване и афект)
Трудности в регулиране на активността	Риск от развитие на коморбидни и агравиращи състояния
Недохранване, забавяне на растежа	Потенциални здравословни проблеми поради небалансиран или недостатъчен прием на храна
Нарушено формиране на схемата на тялото и осъзнаването й
Нарушено комуникативно взаимодействие

Таблица 2
ОСОБЕНОСТ	СЕНЗОРНО-БАЗИРАНО НАРУШЕНИЯ НА ХРАНЕНЕТО	ДИСРЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНЕНЕТО
ПРИЧИНА	Нарушение на сензорната преработка	Различни фактори (включително сензорна чувствителност), медицински състояния, емоционални фактори и поведенчески проблеми
СИМПТОМИ	Отказ да се ядат определени храни	Трудности в поведението при хранене (възможно пренасяне и в други ситуации)
ПОСЛЕДИЦИ	Хранителни дефицити, проблеми с растежа	Въздействие върху цялостното развитие и социално свързване
ТЕРАПЕВТИРАНЕ	Сензорно-базирани интервенции, десенсибилизираща терапевтична стратегия	Индивидуален подход въз основа на основната причина

            Ранната намеса, както за сензорно-базираното отхвърляне на храната, така и за дисрегулацията при хранене е от решаващо значение за предотвратяване на дългосрочни хранителни дефицити и забавяне на развитието. Все още не са налични специализирани подходи, но успешно се прилагат методи като сензорно-базирани интервенции, когнитивно-поведенческа терапия, психотерапия в детска възраст, поведенчески стратегии и др. В основната си част терапевтичните стратегии включват:

• Изграждане на позитивно възприемане и преживаване на храната и храненето;
• Следване на сигналите на детето и родителите;
• Планиране на малки стъпки при въвеждане на промени;
• Специализирани терапевтични методи в контекста на цялостното развитие  -  Сензорно-интегративна терапия, Оралномоторна терапия, Терапия на хранителните механизми, Ерготерапия, Психотерапевтични техники за справяне с емоционално-поведенческите особености и др.;
• Подкрепа на самостоятелността и самоопределянето;

            В разработките на Ирене Шатор, професор по психиатрия и педиатрия, се предлага прилагането на индивидуализиран подход, който включва следните основни опции:

1. Въздействие към бебето, към майката и към диадата майка-бебе.
2. Обсъждане на видеозапис на хранене заедно със семейството.
3. Стимулиране на пасивното и сънливо бебе.
4. Десенсибилизация на свръхвъзбудено и раздразнено бебе.
5. Консултиране на майката.
6. Клинична намеса, при рискове за здравето.

(Chatoor, 2008, Chatoor et al., 2018)

            Развитието на съвременното дете е изложено на рискове, които родители и специалисти регистрират „post factum“ и наличното познание и информация не успяват да предотвратят. Храненето като жизненоважен процес зависи не само от биологични, генетични, наследствени и социални фактори, но и от множество решения, които родители и специалисти вземат в процеса на консултиране и терапия. Разграничаването на основните и специфични симптоми, определяне на клиничната значимост на факторите, които са свързани с хранителните нарушения са основна компетенция на свързаните специалисти и база за добро развитие на превенцията в тази сфера.

A Sensory-Motor Approach to Feeding | Perspectives on Swallowing and Swallowing Disorders (Dysphagia). (n.d.). Retrieved January 14, 2024, from https://pubs.asha.org/doi/abs/10.1044/sasd20.3.60

Bartoshuk, L., Duffy, V., Fast, K., Kveton, J. F., Lucchina, L. A., & Phillips, M. N. (2001). What makes a supertaster? Chemical Senses, 26.

Birch, L. L., & Marlin, D. W. (1982). I don’t like it; I never tried it: Effects of exposure on two-year-old children’s food preferences. Appetite, 3(4), 353–360. https://doi.org/10.1016/S0195-6663(82)80053-6

Birch, L. L., Marlin, D. W., & Rotter, J. (1984). Eating as the “means” activity in a contingency: Effects on young children’s food preference. Child Development, 55(2), 431–439. https://doi.org/10.2307/1129954

Birch, L. L., Zimmerman, S. I., & Hind, H. (1980). The influence of social-affective context on the formation of children’s food preferences. Child Development, 51(3), 856–861. https://doi.org/10.2307/1129474

Canivet, C., Jakobsson, I., & Hagander, B. (2000). Infantile colic. Follow-up at four years of age: Still more “emotional.” Acta Paediatrica (Oslo, Norway: 1992), 89(1), 13–17. https://doi.org/10.1080/080352500750028988

Carruth, B. R., Ziegler, P. J., Gordon, A., & Barr, S. I. (2004). Prevalence of picky eaters among infants and toddlers and their caregivers’ decisions about offering a new food. Journal of the American Dietetic Association, 104(1 Suppl 1), s57-64. https://doi.org/10.1016/j.jada.2003.10.024

Chatoor, I. (2008). Diagnosing and Treating of Feeding Disorders. Zero to Three., 20-80.

Chatoor, I., Hommel, S., Sechi, C., & Lucarelli, L. (2018). DEVELOPMENT OF THE PARENT-CHILD PLAY SCALE FOR USE IN CHILDREN WITH FEEDING DISORDERS: Parent-Child Play Scale in Early Feeding Disorders. Infant Mental Health Journal, 39. https://doi.org/10.1002/imhj.21702

Cooke, L. J., Haworth, C. M. A., & Wardle, J. (2007). Genetic and environmental influences on children’s food neophobia. The American Journal of Clinical Nutrition, 86(2), 428–433. https://doi.org/10.1093/ajcn/86.2.428

Diagnostic Classification of Mental Health and Developmental Disorders of Infancy and Early Childhood. (2023). In Wikipedia. https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Diagnostic_Classification_of_Mental_Health_and_Developmental_Disorders_of_Infancy_and_Early_Childhood&oldid=1185478640

Dovey, T. M., Staples, P. A., Gibson, E. L., & Halford, J. C. G. (2008). Food neophobia and “picky/fussy” eating in children: A review. Appetite, 50(2–3), 181–193. https://doi.org/10.1016/j.appet.2007.09.009

Duffy, V. B., & Bartoshuk, L. M. (2000). Food acceptance and genetic variation in taste. Journal of the American Dietetic Association, 100(6), 647–655. https://doi.org/10.1016/S0002-8223(00)00191-7

Essick, G. K., Chopra, A., Guest, S., & McGlone, F. (2003). Lingual tactile acuity, taste perception, and the density and diameter of fungiform papillae in female subjects. Physiology & Behavior, 80(2–3), 289–302. https://doi.org/10.1016/j.physbeh.2003.08.007

Fisher, J. O., & Birch, L. L. (1999). Restricting access to foods and children’s eating. Appetite, 32(3), 405–419. https://doi.org/10.1006/appe.1999.0231

Galloway, A. T., Lee, Y., & Birch, L. L. (2003). Predictors and consequences of food neophobia and pickiness in young girls. Journal of the American Dietetic Association, 103(6), 692–698. https://doi.org/10.1053/jada.2003.50134

Garb, J. L., & Stunkard, A. J. (1974). Taste aversions in man. The American Journal of Psychiatry, 131(11), 1204–1207. https://doi.org/10.1176/ajp.131.11.1204

Jacobi, C., Agras, W. S., Bryson, S., & Hammer, L. D. (2003). Behavioral validation, precursors, and concomitants of picky eating in childhood. Journal of the American Academy of Child and Adolescent Psychiatry, 42(1), 76–84. https://doi.org/10.1097/00004583-200301000-00013

Kim, U., Jorgenson, E., Coon, H., Leppert, M., Risch, N., & Drayna, D. (2003). Positional cloning of the human quantitative trait locus underlying taste sensitivity to phenylthiocarbamide. Science (New York, N.Y.), 299(5610), 1221–1225. https://doi.org/10.1126/science.1080190

Knaapila, A., Tuorila, H., Silventoinen, K., Keskitalo, K., Kallela, M., Wessman, M., Peltonen, L., Cherkas, L. F., Spector, T. D., & Perola, M. (2007). Food neophobia shows heritable variation in humans. Physiology & Behavior, 91(5), 573–578. https://doi.org/10.1016/j.physbeh.2007.03.019

Lindberg, L., Bohlin, G., & Hagekull, B. (1991). Early feeding problems in a normal population. International Journal of Eating Disorders, 10(4), 395–405. https://doi.org/10.1002/1098-108X(199107)10:4<395::AID-EAT2260100404>3.0.CO;2-A

Logue, A. W., Ophir, I., & Strauss, K. E. (1981). The acquisition of taste aversions in humans. Behaviour Research and Therapy, 19(4), 319–333. https://doi.org/10.1016/0005-7967(81)90053-x

Marchi, M., & Cohen, P. (1990). Early childhood eating behaviors and adolescent eating disorders. Journal of the American Academy of Child & Adolescent Psychiatry, 29(1), 112–117. https://doi.org/10.1097/00004583-199001000-00017

McKenzie, S. (1991). Troublesome crying in infants: Effect of advice to reduce stimulation. Archives of Disease in Childhood, 66(12), 1416–1420. https://doi.org/10.1136/adc.66.12.1416

Miller-Loncar, C., Bigsby, R., High, P., Wallach, M., & Lester, B. (2004). Infant colic and feeding difficulties. Archives of Disease in Childhood, 89(10), 908–912. https://doi.org/10.1136/adc.2003.033233

Miller, I. J., & Reedy, F. E. (1990). Variations in human taste bud density and taste intensity perception. Physiology & Behavior, 47(6), 1213–1219. https://doi.org/10.1016/0031-9384(90)90374-D

Newman, J., & Taylor, A. (1992). Effect of a means€nd contingency on young children’s food preferences. Journal of Experimental Child Psychology, 53(2), 200–216. https://doi.org/10.1016/0022-0965(92)90049-C

Overland, L. (2011). A Sensory-Motor Approach to Feeding. Perspectives on Swallowing and Swallowing Disorders (Dysphagia), 20(3), 60–64. https://doi.org/10.1044/sasd20.3.60

Reed, D. R., Nanthakumar, E., North, M., Bell, C., Bartoshuk, L. M., & Price, R. A. (1999). Localization of a gene for bitter-taste perception to human chromosome 5p15. American Journal of Human Genetics, 64(5), 1478–1480. https://doi.org/10.1086/302367

Rydell, A.-M., Dahl, M., & Sundelin, C. (1995). Characteristics of school children who are choosy eaters. The Journal of Genetic Psychology: Research and Theory on Human Development, 156(2), 217–229. https://doi.org/10.1080/00221325.1995.9914818

Schafe, G. E., & Bernstein, I. L. (1996). Taste aversion learning. In Why we eat what we eat: The psychology of eating (pp. 31–51). American Psychological Association. https://doi.org/10.1037/10291-002

Skinner, J. D., Carruth, B. R., Wendy, B., & Ziegler, P. J. (2002). Children’s food preferences: A longitudinal analysis. Journal of the American Dietetic Association, 102(11), 1638–1647. https://doi.org/10.1016/s0002-8223(02)90349-4

Smith, A. M., Roux, S., Naidoo, N. T. R., & Venter, D. J. L. (2005). Food choice of tactile defensive children. Nutrition (Burbank, Los Angeles County, Calif.), 21(1), 14–19. https://doi.org/10.1016/j.nut.2004.09.004

Sullivan, S. A., & Birch, L. L. (1994). Infant dietary experience and acceptance of solid foods. Pediatrics, 93(2), 271–277.

Timimi, S., Douglas, J., & Tsiftsopoulou, K. (1997). Selective eaters: A retrospective case note study. Child: Care, Health and Development, 23(3), 265–278. https://doi.org/10.1111/j.1365-2214.1997.tb00968.x

Widiger, T. A., & First, M. B. (2007). Gender and diagnostic criteria. In Age and gender considerations in psychiatric diagnosis: A research agenda for DSM-V. (pp. 127–137). American Psychiatric Publishing, Inc.

Williams, M. E., Rediker, A. M., & Mulrooney, K. (2023). Clinical use and implementation of the diagnostic classification of mental health and developmental disorders of infancy and early childhood. Infant Mental Health Journal, 44(3), 362–371. https://doi.org/10.1002/imhj.22054

Yack, E., Sutton, S., & Aquilla, P. (2002). Building Bridges Through Sensory Integration. Future Horizons.

Zeanah, C. H., Carter, A. S., Cohen, J., Egger, H., Gleason, M. M., Keren, M., Lieberman, A., Mulrooney, K., & Oser, C. (2017). Introducing a New Classification of Early Childhood Disorders: DC:0–5^TM.

Zeanah, P. D., Steier, A., Lim, I., Korfmacher, J., & Zeanah, C. H. (2023). Current approaches and future directions for addressing ethics in infant and early childhood mental health. Infant Mental Health Journal, 44(5), 625–637. https://doi.org/10.1002/imhj.22077

Zwart, P., Vellema-Goud, M. G. A., & Brand, P. L. P. (2007). Characteristics of infants admitted to hospital for persistent colic, and comparison with healthy infants. Acta Paediatrica, 96(3), 401–405. https://doi.org/10.1111/j.1651-2227.2007.00090.x