В началото на 90-те години идеята, че нервните клетки се възстановяват беше революционна. В последващите години усилията на учени от различни страни убедително доказаха, че неврогенезата (образуването на нервни клетки) продължава и след раждането, като постепенно се забавя и спира. Очевидно е, че всякакви проблеми по време на бременността, като заболявания на майката, фетоплацентарна недостатъчност, вирусни поражения и др. довеждат до хипоксия на плода. При този процес се образуват огромно количество свободни радикали. Като следствие на образуването и натрупането им се нарушават процесите на формиране на различни структури на мозъка на плода. Това означава, че плурипотентните клетки, мигриращи в този период от пери и субвентрикуларните зони не се диференцират в неврални или глиални елменти, а загиват в свободнорадикалния „пожар”.На достъпен език казано нарушава се образуването на нервната система в плода. Следствие на това след раждането се получава недоразвита кора на главния мозък, корпус калозум или малкия мозък.
В съвременната медицина следните нозологични единици ( заболявания) се смятат, че са следствие на перинатална патология: ДЦП в различните си форми, олигофрения, аутизъм. Трябва да се отбележи, че в достъпната литература не сме намерили молекулярно, биохимично или неврофизиологично обяснение на тези състояния. Едно е ясно, става въпрос за органично увреждане на мозъка.
Необходимо е да се акцентира, че не трябва да се стремим да провеждаме лечение на спастката по един способ, а атонично- спастичната форма на ДЦП по друг. Така или иначе става въпрос и за задръжка в психоречевото развитие както от наследствен така и от ненаследствен тип. Трябва да се лекува увреждането на мозъка. Как?
В нашата работа изхождаме от следните осн. положения:
1. Необходимо базисно условие е назначаването на полиантиоксидантна терапия. Арсенала от средства, с които разполагаме включва няколко групи препарати с различен механизъм на действие.
- супероксиддисмутаза с нейния хистидинов компонент, а също така мед и цинк в комплекс с каталаза
- препарати увеличавщи нивото на глутатионовия комплекс- най- мощното антиоксидантно вътреклетъчно вещество.
- препати увеличаващи нивото на карнозина в главния мозък- това е уникален дипептид, на чиито буферни свойства се отдава много голямо значение.
2. Друга група препарати са тези имащи отношение към възстановяване на енергетичните функции на клетката.
3. Препарати снемащи стресовия режим на работа на нервните клетки чрез блокиране на NMDA и не-NMDA трансмисията.
4. Да се хармонизира работата на невралните и глиалните елементи на мозъка в условие на клетъчен дефицит и фукционално пренапрежение е невъзможно без използване на средства усилващи ГАМК- и глицеринергичното задържане. Това една много важна група за лечението на гореизброените заболявания.
5 Препарати въздействащи върху ацетилхолиновата невротрансмисия, което повлиява дистонията при малки деца и хиперкинезиите, използват се още за отстраняване на пирамидна спастика, болков синдром при остеохондроза, както и за подобряване на паметта и другите интелектуални функций.
6. Препарати повлияващи пуриновата обмяна със седативен, антигърчов и хипотензивен ефект.
7. Препарати повлияващи възбудно-задръжните механизми
8. Последната група се използва за контрол над когнитивните функции и подобряване на обучаемостта при децата.
Трябва да се подчертае, че активирането на NMDA-трансмисията(в случай на недостатъчност) определя не само нивото на работата на кората на главния мозък, но и на други важни структори на мозъка като хипоталамо-хипофизарната област.
Това е причината метаболитната терапия да отстранява не само неврологичния, интелектуалния и имунния дефицит, но да повлияе и физическото развитие.
Терапевтичната стратегия се свежда до обезпечаване на пълноценна неврогенеза за компенсиране на дефицита на мозъчната тъкан. Дългогодишния опит показва, че при тежко поражение на мозъка е необходима метаболитна подкрепа в течение на 2,5-4 години. В по-леките случаи удовлетворителни резултати има след 2-5 месеца. Лечението е толкова по-успешно, колкото по-рано се започне лечение.
Д-р. Венелин Кьосев