Невролози от Масачузетския технологичен институт в съвместно проучване с изследователи от университета в Бостън(САЩ) са открили, че основен механизъм, който е в основата на сетивното възприятие, е недостатъчен при индивиди с дислексия. Мозъкът обикновено се адаптира бързо към сензорния стимул, като например звука на гласа на човек или изображения на лица и предмети, като начин да се направи обработката по-ефективна. Но при хората с дислексия адаптацията е средно около половината от тази на хората, при които не се наблюдава това разстройство.
Перачионе (Perrachione), който има опит в лингвистиката, искал да проучи теорията, че трудностите при четенето идват от трудности при свързването на звуковете с графичните символи. Работейки в лабораторията на водещия изследовател Джон Габриели, професор по мозъчни и когнитивни науки в Масачузетския технологичен институт, той решава да изследва ранни фундаментални процеси в мозъка, които биха могли да направят тази асоциация трудна. "Част от мистерията на дислексията е, че мозъкът няма област, която еволюира за четене", казва Габриели.
Четенето е придобито умение, което изисква няколко области на мозъка да работят заедно, казва Перачионе. Тъй като дефицитът на бързо адаптиране на невроните влияе едновременно на слуховата и визуалната обработка по време на четенето те могат да се комбинират. "Трябва да виждаме символите, да ги налагаме върху думи, да ги описваме и да ги свързваме със семантиката. Има много места, където нещата да се объркат."-споделя изследователя.
Още не е известно в коя зона на мозъка се случват нещата в резултат на дефицит в бързата невронна адаптация. "Това изследване представя силни доказателства за основополагаща мозъчна разлика при дислексия, но не е ясно как да се преодолеят тези специфични свойства на четенето", казва Габриели. "Това отваря толкова въпроси, колкото и разкрива някой от отговорите."
Вижте оригиналното изследване тук:
Perrachione, et al. Dysfunction of rapid neural adaptation in dyslexia. Neuron, 2016 DOI: 10.1016/j.neuron.2016.11.020