Най-новото издание на DSM-V включва някои значителни промени в диагностичните критерии за аутизъм – групиране на няколко отделни до този момент нарушения под един общ термин. Ако вие или детето ви сте диагностициране с аутизъм или в момента сте в процес на диагностициране, е важно да разберете за тези промени и как биха се отразили на вас или на детето ви.
Новите диагностични критерии за разстройство от аутистичния спектър
Новата ревизия на DSM-V включва различна дефиниция за разстройство от аутистичния спектър. За да бъде диагностицирано с разстройство от спектъра, лицето трябва да демонстрира симптомите още от началото на ранното детство и тези симптоми да пречат на ежедневното му функциониране.
Дефицити в социалните и комуникативните умения
Важна част от диагностицирането е лицето да демонстрира всички изложени дефицити:
-проблеми на социалното и емоционалното взаимодействие – затруднено създаване и поддържане на комуникация, неспособност да инициират комуникация, проблеми с вниманието и споделянето на емоции и интереси на/с други лица, лош синхрон в комуникацията.
-сериозни затруднения в поддържането на взаимоотношения – това може да включва пълна липса на интерес към другите, нежелание за игри „на ужким“ и влизане в роля, трудности да участват в различни социални активности характерни за възрастта и проблеми с приспособяването към различни социални очаквания.
-невербални комуникационни проблеми – това може да включва анормален контакт с очите, позата, изражението на лицето, тона на гласа,жестове и невъзможност да се разберат тези невербални сигнали, когато идват от други хора.
Повтарящи се действия и ограничаващо поведение
В допълнение към описаното дотук индивидът трябва да демонстрира поне два от изброените тук критерии:
- силна привързаност към стереотипи и модели и силна резистентност към промени в тях.
- повтаряща се реч или движения
- ограничени интереси
- затруднено интегриране на сензорната информация
Освен тези специфични диагностични признаци, децата с аутизъм често страдат от ред други неспецифични проблеми, например страх/ фобии, смущения в съня и храненето, краткотрайни изблици на гняв и агресия. Доста чести са самонараняванията, особено когато е налице съчетание с тежко умствено изоставане. При повечето лица с аутизъм липсва спонтанност, инициативност и творчество в организиране на свободното време и са налице трудности при прилагане на общи понятия при вземане на решения в работата (дори когато задачите са във възможностите им).
Специфичната проява на дефицитите, характерни за аутизма, се променя с израстване на детето, но продължава и в зряла възраст с много сходно съчетание на проблемите в социализацията, комуникацията и стила на интереси.
Абнормностите в развитието трябва да са били налице още в първите три години, за да се постави диагнозата, но синдромът може да се диагностицира във всяка възрастова група.
Едно, а не пет отделни нарушения
В предишната ревизия DSM-IV имаше пет отделни нарушения: аутизъм или класически аутизъм, синдром на Аспергер, генерализирано разстройство на развитието,неуточнено, синдром на Рет, дезинтегративно разстройство в детството. В актуалната ревизия на документа всички те попадат под единен термин – разстройство от аутистичния спектър, с изключение на синдрома на Рет, който вече е отделна единица и се извежда извън спектъра.
Друг важен момент е извеждането на забавеното езиково развитие от списъка със задължителните диагностични критерии. Според Американската психиатрична асоциация забавяне в езиковото развитие би могло да възникне поради много други фактори, които нямат пряко отношение към диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър.
Те съобщават, че диагностицирането на аутизъм има ясни критерии, но определянето на подвид често е неясно или трудно за определяне. В резултат на промените се очаква общият брой на децата, новодиагностицирани с разстройство от аутистичния спектър, да намалее. Освен това новият термин отразява още по-ясно, че аутизмът е спектър, а не няколко отделни нарушения.