Говорната способност може да се наруши от редица ежедневни фактори, като стресови преживявания, малтретиране, уплаха, наказание. Много от тези проблеми не са свързани с нарушение в развитието или говорните функции, но се отразяват неблагоприятно върху училищната успеваемост и като цяло на комуникативният процес. Такъв пример е селективният мутизъм (СМ), който представлява психологично разстройство и в различните страни засяга 1-2% от децата. Децата престават да говорят само в определена ситуация или в присъствието на конкретна личност, роднина или общ познат. При контакти с други, те показват добър и правилен говор.
За да се приеме, че едно дете има избирателна немота, поведението му трябва да надхвърли границата на обидата и детския инат и да продължи повече от месец. Странно е, че тази проява може да остане незабелязана от родителите, които да смятат детето си за “бъбривец”, а в училище да не му се чува гласът. Избирателната немота се свързва най-често с потиснато състояние от преживян разговор, упражнено насилие, прикриване на тайна, която може да навреди на него или на близък човек. Това поведение може да се дължи и на личност която силно респектира детето, или от страх, че може да се изложи, ако говори пред много хора. Всяко подчертано проявено внимание от околни хора към детето, може да отключи или засили убеждението му, че не бива да допусне издаването на какъвто и да е телесен звук. В тежките форми се касае не само за говора, а за потискане на всякакви естествени шумове, които биха привлекли вниманието на околните – кашлица, кихане, свиркане с уста и др.
Причините за това състояние не са установени. Повечето такива деца са стеснителни, страхливи, по-затворени и имат или са имали говорни проблеми. Срещат се най-често в семейства, които живеят изолорано, общуват малко или постоянно сменят местоживеенето си, като децата им попадат често в нова училищна обстановка. Характерно е и при чуждоезични семейства или в семейства със смесен брак – билингвизъм.
За да се помогне на детето, преди всичко трябва:
- Да се уточнят всички хора (възрастни, деца), с които детето говори свободно.
- Да се предвидят всички ситуации, като място, време и условия, при която детето говори добре.
- Да се систематизират игри и занимания, които стимулират говора
- Да се разкрият ситуациите и дейностите, които затрудняват говора на детето.
За отстраняване на селективният мутизъм трябва да се приложат редица поведенчески стратегии, индивидуални програми, фамилна терапия, говорна терапия. Добри резултати се получават и с когнитивно-поведенческа терапия, която се прилага при деца със страхови състояния. Особено важна е връзката с училището и коренна промяна на домашната среда. Понякога само смяната на училището оказва много добър ефект.
Неглижирането на тази проява може да доведе до разширяване на кръга от лицата и обстоятелствата, водещи до потискане на говора, и състоянието да прерасне в по-сериозно разстройство.
Автор на материала: д-р Пламен Димитров
http://plamendimitrov.com