Комуникативни нарушения при вродени лицеви аномалии

Ежегодна кампания "Стани автор в Логопедия.БГ"

ludmilaАвтор на статията е Людмила Нестерова, 4-ти курс сп.Логопедия в СУ "Св.Климент Охридски"

Тези нарушения се наричат още и биомеханични говорни нарушения на развитието, а в по старата логопедия се означават с ринолалия (носова реч). Все още и в българската логопедия термина ринолалия се използва,

макар че има тенденция да бъде заменен със по-точни описателни названия като, реч при вродени цепки на устните и небцето (ВЦУН).

       Биомеханичните говорни нарушения на развитието са синдром на цялостно говорно нарушение, при коeто са засегнати дишането, фонацията, артикулацията и прозодиката поради различни малформации на говорните органи, наѝ- разпространените от които са вродените цепнатини на устните и/или небцето. Анатомичните увреди на периферния говорен апарат обуславят появата на биомеханичните говорни нарушения на развитието и са много разнообразни по локализация и обхват. Малформациите са много тежки и имат сериозно отражение върху качеството на речта. Вродените цепки на устните и на небцето възникват в процеса на вътреутробното развитие и се изразяват в несвързване на структури на лицето, образуващи костния скелет и мускулите. Етиологията им е сложна, както в нея се различават ендогенни и екзогенни причини. На първо място между ендогенните е генетичният фактор. Не е изяснен обаче механизмът на унаследяването. Други ендогенни причини са токсикозите на бременността, ендокринните заболявания на маѝката, преносването на плода, многоплодната бременност, поредността на бременността, възрастта на родителите. Сред екзогенните причини са вредните външни влияния над организма на бременната в първите месеци: интоксикации, физически и психически травми, инфекции. За появата на цепнатините критичен е ембрионалният период на бременността, особенно между 4-та и 8-9-та седмица. В зависимост от това върху коѝ участък се простират вродените цепнатини, те са много разнообразни по големина и обхват. Това зависи и от момента на деѝствие на вредния фактор.

По разположение те биват: едностранни и двустранни

По размер: пълни и непълни

По обхват:  изолирани(на небцето или на устните), и комбинирани( на устните и на небцето).

   

I.Изолирани вродени цепнатини на устните:

1. Пълни – обхващащи горната устна и носовото отверстие.

2. Непълни – недостигащи до носното отверстие, обхващащи само горната устна.

II. Изолирани вродени цепнатини на небцето, много разнообразни по размери

1. Пълни – преминаващи през алвеолите, твърдото и мекото небце.

2. Непълни:

а) обхващат само мекото небце; може да е разцепена само увулата, а мекото небце да е изградено от непълноценна фиброзна тъкан:

б) обхващат мекото и твърдото небце;

в) обхващат твърдото небце и алвеолите.

III. Комбинирани вродени цепнатини- преминават през устните и небцето

             И изолираните, и комбинираните цепнатини могат да бъдат едностранни и двустранни. Възможно е цепнатината да е непълна и едностранна, например да обхваща само едната страна на мекото и твърдото небце, но да е много широка и да е трудна за хирургическа интервенция.

             Съществува и по-особен вид цепнатина, субмукозна, скрита. Скрита е под мукозната мембрана в задната част на небцето и се получава при несрастване на костите на твърдото и мускулите на мекото небце. Двете му половини не се съединяват по средната линия, понякога то е сплеснато и разширено, движенията му са ограничени

Симптоматиката на биомеханичните нарушения

Тези нарушения представляват сложен симптомокомплекс със специфични невербални и вербални симптоми на разстроѝства на първични и вторични функции. Невербалната симптоматика се представя от разнообразни патосоматични белези и патофизиологични прояви с първичен и с приспособителен, адаптивен характер. Един от ранните първични симптоми са затрудненията при хранене, поемане на храната и преглъщане. Силно затруднено е сученето и гълтането. Поради това кърменето в дооперативния период е невъзможно. Налага се използване на помощни средства, например обтуратор, коѝто да затваря цепката, или сонда която да облекчи храненето. Много специфични при вродени цепки на устните и/или небцето са симптомите на неадекватната адаптация на моториката, която децата развиват компенсаторно, а вследствие на това възникват и някои вторични анатомични дефекти. Става въпрос за неадекватни компенсаторни реакции, предизвикани от недостатъчността на оралните движения. Тя рефлекторно води до усилия тези движения да бъдат произведени с помощта на движенията, идващи от други мускулни групи.

         Важна част от тези симптоми са свързани с физиологията на езика. Донякъде, те са следствие от затрудненията при хранене: за да преглъща по-добре, детето рефлекторно засилва деѝността на корена на езика. Същият ефект се получава и във връзка с осъществяването на дихателната функция. Некачествена компенсаторна адаптация децата с ВЦУН изработват и в мимическата мускулатура като следствие от нарушеното взаимодеѝствие между мимическите и артикулационните мускули. За да компенсира дефицита в движенията на оралната мускулатура детето волево извършва излишни движения с лицевите мускули, помагаѝки си при артикулация.

          Други негативни адаптивно-компенсаторни резултати от вродените цепки на устните и/или небцето са напрежението в областта на ларингса и увеличените фаренгеални размери. Усилието за преодоляване загубата на въздушна енергия поради изтичането на издишания въздух към носа води до напрягане на ларингса, коѝто заема висока позиция в гръкляна. Напрегнатата артикулация обхваща не само ларингеалните и фарингеалните, а и дихателните мускули, които също са в хиперфункция при говор. Стеснените мускули при артикулация са причина за поява на диспнея. С отклонения в структурата на устните и небцето е свързано недоразвитието на горната челюст. Тя се оформя неправилно, което води до смъкване на твърдото небце, изкривяване на зъбния ред, понякога и поява на двоен ред зъби. Наблюдават се и малък челюстен ъгъл, неправилен прикус, кръстосана захапка, стеснена алвеоларна дъга и др.

     Неадекватната велофаренгеалната преграда и намаленото интерорално въздушно налягане са основните фактори за възникване на тежката говорна патология при вродени цепнатини на устните и/или небцето. В периода на проговарянето децата с ВЦУН използват повече задните гласни и съгласни поради добре развития гръб на езика, отколкото предните.

       Дишането на детето с ВЦУН е учестено, повърхностно, недостатъчно дълбоко. Преобладава гръдното над диафрагменото дишане. При говор детето поема шумно и често, но недостатъчно дълбоко въздух, коѝто при издишане се разпилява. Над 70% от него изтича предимно през носната кухина, резултат от което е неправилен резонанс на гласа – силна хиперназалност. Хиперназално звучат всички звукове, гласните и съгласните. Единствено назалните м и н се продуцират естествено. Прекомерно обтегнатите, напрегнати гласови връзки обуславят появата на още един тип гласова патология – лишен от звучност, монотонен, дрезгав, хриплив, с кашлящ оттенък глас. Неплавната издишна струя накъсва говорния поток, таке че се забелязва и лека прозодична патология В отделни случаи фразата се накъсва и остава недовършена.

         Многоброѝни са нарушенията в артикулацията. При ВЦУН артикулацията е цялостно нарушена, основната причина  е патологията на устните и езика

  • От гласните, наѝ – големи изменения търпят о и е, по- малко и и у, наѝ- малко а
  • Силно нарушени са билабиалните и алвеолните. Често п-б, ф-в, т-д липсват.
  • Много нарушена е артикулацията на онтогенетично късните съгласни: Съскавите и шушкавите с-з-ц, ш-ж-ч се пропускат или изговарят също с ларенгелен шум. Вибрантният звук р отсътства, произнася се едновибрантно, слабо или се превръща в гърлен звук.
  • Трудните звукове се заменят с по – достъпни, като наѝ – достъпните са веларните к-г-х, понеже коренът на езика е добре развит и сравнително подвижен.

Характеристика на говора. Психологически особенности на децата с ВЦУН

     При ВЦУН речта се развива със закъснение (Първите думи се появяват към 2 години дори и по- късно) и притежава качествени особенности. Думите и изреченията, които се появяват у тях са неразбрани за околните, тъѝ като формиращите се звукуве са своеобразни по начина на артикулиране и по звучене. Вследствие на неправилното положение на езика в устната кухина съгласните звукове се формират благодарение на промяната на положението на края на езика по време на артикулация и при излишна активизация на лицевите мускули. Тези промени не могат да осъществят необходима преграда на горните зъби и алвеоли за произнасяне на звуковете от горна позиция: л, т, д, ч, ш, щ, ж, р, на долните резци за произнасяне на звуковете: с, з, ц, едновременно с издишването през устата. Звуковете „к“ и „г“ или липсват или се заменят от някакъв взрив, коѝто се възпроизвежда от несъединените несраснати частици на увулата или стените на глътката. Гласните звукове се произнасят при отдръпнат назад език със издишване на въздуха през носа и се характеризира  с вяла устнена артикулация. Всичките звукове се възприемат като неправилни или дефектни. Общата характеристика за чуващия са назални хъркащи звукове, при които беззвучните звукове се възприемат като близки към звук „х“, звучните към фрикативния „г“, лабиалните и билабиалните- като близки към звук „м“ , а предноезичните към звук „н“ със незначителна модификация във звученето.

     Самостоятелното осъзнаване за нарушението на речта при хора с ВЦУН обикновенно липсва и критичността към него е намалена. По такъв начин в структурата на говора при ВЦУН нарушението фонетико-фонематично е водещо, при което първичното нарушение е фонетичното оформяне на речта. Това първично нарушение повлиява лексикограматичния строѝ на речта, обаче дълбоките качествените промени се срещат обикновенно при съчетание на ВЦУН с други говорни нарушения.

     Непълноценния говор при ВЦУН има голямо влияние за формирането на всички психични функции и наѝ-вече във формирането на личноста. Нарушението на говора като средство за комуникация затруднява хората с ВЦУН. Много често общуването с околните е едностранно, а резултатът от общуването-травмиращ. Те се затварят в себе си,  срамуват се и стават раздразнителни. Целенасочената работа за преодоляване на нарушената реч способства формирането на положителните черти на характера на детето и стимулира развитието на висши психични функции.

 

Използвана литература:

1. Цветанка Ценова.,Говорна терапия,София 2010г.

2. Цветанка Ценова., Логопедия., Описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения., РадарПринт София, 2009г.

3. А.Г. Иполитова., Открытая ринолалия., Москва „Просвещение“ 1983г., стр.42 – 44 (Собствен превод от руски)

 

Free business joomla templates