Ежегодна кампания "Стани автор в Логопедия.БГ"

 Автор на статията е  Анна Манолева - логопед в Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми от аутистичния спектър,

гр. София

 

 

 I.Какво означава "вербални деца с аутизъм" и кое е специфичното при тях  

Когато говорим за вербални деца с аутизъм, разграничаваме 2 основни групи деца:

1. деца, които сега проговарят
2. деца, които говорят ехолалично
      

   Първите са тези деца, при които езикът и говорът започват да се развиват, като детето натрупва постепенно повече и повече звукове, срички, думи и изречения в речта си.

   Вторите са тези деца, при които езикът и говорът са вече развити, но те са много механични и без нужното разбиране на това, което се казва.

   Ролята на възрастните (родители и специалисти) при проговарящите деца е да въвеждат и моделират езика и речта на детето с оглед на правилното говорене и адекватното използване на говоренето за общуване. Целта е да се работи превантивно, така че да не се появи ехолалична реч по модела на механичното повтаряне речта на другите без да се разбира смисъла на казаното.

   Ролята на възрастните (родители и специалисти) при ехолаличните деца е да коригират и подобряват езика и речта на детето с оглед на правилното говорене и адекватното използване на говоренето за общуване. Целта е да се работи за отстраняване на ехолаличното говорене по модела на механичното повтаряне речта на другите, като се овладее АЗ-формата на изразяване и се подобри разбирането на това, което се казва.

  Въпреки, че това са две различни роли, подходът на работа и въздействие и при двете е един и същ.

  Задача на родителите и специалистите е да съобразят от кой тип е тяхното дете, така че да изберат подход, който най-добре съответства на неговите нужди, потребности и ниво на развитие.          

Специфичното и при двата типа деца е това, че поради силния стремеж на възрастните децата да (про)говорят, се акцентира по-малко върху това:

• дали и какво от езика детето всъщност РАЗБИРА
• дали детето употребява този говор, ЗА ДА ОБЩУВА с другите

Разбирането и общуването обаче са по-важните две страни на езика от говоренето. Защото всяко дете може да се научи да общува, да бъде разбирано от другите и то да разбира тях, дори и да си служи с по-малко думи; но не всяко дете, което говори много, задължително разбира другите и комуникира с тях пълноценно.

В таблица 1 са показани различните комбинации между уменията за разбиране и изразяване на детето и уменията му за общуване, като е посочено кратко описание на типа деца, които демонстрират тези поведения.

Таблица 1

№	ОПИСАНИЕ НА УМЕНИЯТА НА ДЕТЕТО:	РАЗБИРАНЕ	ИЗРАЗЯВАНЕ	ОБЩУВАНЕ
1	разбира думи, реч и невербални сигнали използва думи, реч и невербални сигнали общува ефективно	+	+	+
2	разбира думи, реч и невербални сигнали използва думи, реч и невербални сигнали не общува като си служи с тях	+	+	-
3	разбира думи, реч и невербални сигнали не използва думи, реч и невербални сигнали общува, но неадекватно, защото не може да се изразява	+	-	+
4	не разбира думи, реч и невербални сигнали използва думи, реч и невербални сигнали, но неадекватно, защото не ги разбира общува, но неадекватно, защото не разбира	-	+	+
5	разбира думи, реч и невербални сигнали не използва думи, реч и невербални сигнали не общува	+	-	-
6	не разбира думи, реч и невербални сигнали използва думи, реч и невербални сигнали, но неадекватно, защото не ги разбира не общува	-	+	-
7	не разбира думи, реч и невербални сигнали не използва думи, реч и невербални сигнали общува, но неадекватно, защото не разбира и не може да се изразява	-	-	+
8	не разбира думи, реч и невербални сигнали не използва думи, реч и невербални сигнали не общува	-	-	-

+ означава наличие на умения

- означава липса на умения  

• При децата с езикови и говорни нарушения, както и при децата с аутизъм често има разминаване между стадия на езиково развитие и стадия на общуване. Обикновено едно или две от трите умения е нарушено, липсва или функционира неправилно.
  • При децата с аутизъм най-често се наблюдават поведенията описани в:
  • т.2   - при деца с по-високо ниво на функциониране
  • т.5   - при по-големи невербални деца
  • т.6   - при ехолалични деца
  • т.8   - при малки деца и при деца с ниско ниво на функциониране. 

 

II.Особености на логопедичната работа с аутистични деца

 Дефиницията за общуването определя, че комуникацията винаги се случва в социален контекст. Речта и говоренето се превръщат в комуникация, само когато са породени от желание или намерение да се изпрати съобщение (послание) на някой друг. В този смисъл, процесът на говорене е неразривно свързан с процеса на общуване.

 При децата с аутизъм и двата процеса функционират по различен начин, поради което те изпитват сериозни трудности да прилагат единия (говоренето) за целите на другия (общуването). Aко детето не разбира същността на общуването, а именно че трябва да обменя (изпраща и приема) съобщения с другите, то не би могло да участва пълноценно в целенасочено, преднамерено и ефективно общуване. Повечето езикови и логопедични програми за интервенция при вербални деца с аутизъм се фокусират върху подобряване на формата или структурата на езикa и речта на детето. Тоест, работи се за дължина на изречението, обогатяване на речника, разширяване на изреченията и др.

   Акцентът в работата с вербални деца с аутизъм обаче трябва да бъде и върху подобряване на уменията на детето да разбира същността на общуването и да си служи с наличния говор с комуникативни намерения (т.е. изпращане и получаване на послания от другите).

   В най-добрия случай е добре да се работи едновременно за развиване и подобряване и на четирите страни на езика - форма, съдържание, употреба и разбиране. Когато обаче нивото на функциониране на детето не позволява в работата с него да бъдат обхванати и четирите страни на езика, приоритет се дава на разбирането и употребата пред формата и съдържанието, защото от гледна точка на ефективността на общуването:

• по-ефективно е детето да разбира и да използва речта за общуване, макар и да не говори съвсем правилно
• по-неефективно е детето да говори граматически и смислово правилно, но да не използва този говор за общуване с другите.

В таблица 2 се вижда какви могат да бъдат различните прояви на формата, съдържанието, употребата и разбирането на езика, които се наблюдават при децата с аутизъм.

Таблицата може да се използва като шаблон за определяне актуалното ниво на езиково функциониране на детето, а също може да се следва и като схема за последващо езиково и речево развитие на детето. Подходяща е за всички специалисти, които работят за развиване и подобряване на комуникативните способности при деца с нарушения от аутистичния спектър.

Таблица 2

Форма                               на езика Как говори детето	Съдържание                       на езика За какво говори детето	Употреба                         на езика Защо говори детето	Разбиране                       на езика Какво разбира детето
Отделни звукове	Обекти	За изразяване на нужда	Ориентиране по контекста
Съчетания от звукове в срички	Действия и събития	За изразяване на желание	Ориентиране с визуална опора
Наподобявания на думи	Хора	За изразяване на отказ	Разбиране на единични думи
Ясни единични думи	Места	За отговаряне на другия	Разбиране на кратки инструкции
Съчетания от думи в кратки фрази	Конкретни факти	За привличане на вниманието	Разбиране на прости изречения
Прости изречения	Идеи и мисли	За споделяне на информация	Разбиране на сложни изречения
Сложни изречения	В сегашно време	За получаване на информация	Разбиране на ситуация тук и сега
Граматически правилно	В минало време	За търсене на помощ	Разбиране на минало време
Смислово свързани изречения	В бъдеще време	За отправяне на поздрав	Разбиране на бъдеще време
Ехолалично повтаряне	Подходящо на ситуацията	За съпровождане на дейността	Разбиране на абстрактни неща
Конструиране на собствени фрази	Съобразно казаното от другите	За автостимулация	Разбиране на скрито значение