Комуникативни нарушения при деца с интелектуални затруднения

Maria Bliznakova

Ежегодна кампания "Стани автор в Логопедия.БГ"

Автор на статията е Мария Близнакова - логопед в Ресурсен център за ПИОВДУ със СОП – гр. Пловдив

 

 

Изследванията показват, че по най – различни причини комуникативните нарушения при децата с интелектуални затруднения са твърде разнообразни и широко разпространени. Тези факти оказват отрицателно отражение в процеса на обучението още в първи клас. Имат негативно отражение за формирането на устната и писмената реч, затруднява се цялостното комуникативно развитие.

 

          Причините за умствената изостаналост у децата са сложни и дискусионни. Свързани са както с органични увреждания на главния мозък, така и с функционални нарушения. Според редица автори един от основните симптоми на умствената изостаналост като вторично нарушение е свързан именно с недоразвитието на речта. Става въпрос за изоставане както в езиково – говорното развитие на тези деца, така и за цялостното им психическо формиране.

          За правилното речево развитие на децата още от най – ранна възраст е необходимо нормална дейност на техните анализатори. Особено значение за формирането на речта има функцията на слуховия и речедвигателния анализатори. Забавеното, непълноценно развитие на анализаторите води до по – късно възникване и забавено развитие на речта.

          Непълноценното развитие на анализаторите води до това, че при децата с интелектуална недостатъчност обикновено има рязко задържане в развитието на речта. За децата с умствена изостаналост е характерно по – късното проговаряне в сравнение с нормалните деца. Първите думи при децата в норма се появяват около първата година, а децата с умствена изостаналост проговарят към 2 – 3 – та година. Кратки, оскъдни и аграматични фрази се появяват към 5 – 6 – тата година. Забавя се не само експресивната реч, но и импресивната реч. Умствено изостаналите деца по – трудно и неточно възприемат речта на околните.

          ,,Причините за това закъсняване в речевото развитие на умствено изостаналите деца трябва да се търсят в общата недоразвитост на тяхната психика, в измененията и задръжките на тяхното цялостно умствено развитие” (В. Иванов, 1973). В резултат от общото недоразвитие при тези деца се констатира също така късно формиране на фонематичния слух, който твърде често е непълноценен. Фонематичният слух е сложна психична дейност, състояща се във възприемане и разграничаване на звуковете. Недоразвитието на фонематичния слух води до нарушения в импресивната реч.

          Основните причини за недоразвитието на речта при децата с интелектуални затруднения според С. Я. Рубинщайн (1974) са ,,слабост на съединителните функции на кората, бавната изработка на нови диференцировъчни условни връзки във всички анализатори”. Във връзка с бавноформиращите се и неустойчиви диференцировъчни връзки в областта на слуховия анализатор умствено изостаналото дете дълго време не различава звуците на речта, дълго не усвоява нови думи, недостатъчно точно и ясно възприема речта на околните.

          Анализирайки особеностите на речта при деца с интелектуални затруднения, В. Г. Петрова (1977) отделя комплекс от многообразни фактори, обуславящи нарушения в тяхната реч. Тя набелязва следните недостатъци в речта на учениците:

  • по – късно появяване на първите думи и изречения в сравнение с децата в норма;
  • недостатъци в произношението;    
  • недостатъчна изразителност на речта;
  • ограничен речников запас;
  • неточно назоваване на предметите и техните свойства;
  • неточно разбиране на думи с различна степен на обобщеност;
  • неправилно съотношение между активен и пасивен речник;
  • неправилен граматичен строеж на простите и сложните изречения;
  • непълни изречения;
  • недостатъчно развита устна реч;
  • непълноценна диалогична реч;
  • срещане на големи трудности при развитието на свързаната реч и др.

          Изследванията на редица автори, като R. Mittler, M. Cerna, M. Seeman, Р. Е. Левина, Г. И. Данилкина, М. Ф. Гнездилов и др. показват, че в зависимост от дълбочината и силата на мозъчното поражение,непосредствена причина за умствената изостаналост, при тези деца се наблюдават и различни по вид и степен на сложност говорни недостатъци както в експресивната, така и в импресивната реч. Това означава, че нарушенията в речта на децата с интелектуални затруднения имат глобален характер – отнасят се и до произношението, и до възприемането, разбирането им.

          Недостатъците в импресивната реч на учениците с умствена изостаналост са свързани с неправилно възприемане и разбиране на речта, поради което тя липсва или е недоразвита. Към тях се отнасят различните видове алалии, афазии, дизартрии и др. Причините са твърде сложни: поражения в ядрените зони на речеслуховия и речедвигателния анализатор, мозъчни травми, менингоенцефалити и др. (Зл. Добрев, 2002).

          Децата с интелектуални затруднения лошо различават сходните звукове, особено съгласните. Това се дължи на недостатъчното развитие на слуховия анализатор и свързания с него фонематичен слух. Слабото развитие на фонематичния слух води до замяна на отделни звукове един с друг, а това от своя страна затруднява звуковото овладяване на думите. Заради слабия фонематичен анализ умствено изостаналото дете трудно различава окончанията на думите, което затруднява овладяването на граматичните форми.

          Експресивната реч на децата с умствена изостаналост се характеризира с нарушение в звукопроизношението, беден речников запас, недостатъчна сформираност на граматичния строеж на речта, речева инактивност.

          Към недостатъците в експресивната реч се включват нарушенията в артикулацията. Сред умствено изостаналите деца широко разпространени са различните видове дислалии (сигматизъм, ротацизъм, ламбдацизъм и др.), ринолалии, заекване и т. н. Това се дължи на неправилното развитие на някои органи на речедвигателния апарат, а също и на неточния слухов анализ и синтез на сходни по звуков състав думи, на значителните поражения в мозъчната кора (Зл. Добрев, 2002).

          Най – често срещаните комуникативни нарушения в експресивната реч при децата с интелектуални затруднения са артикулационните нарушения.

          Това се дължи на ред причини:

  • недоразвитие на познавателната дейност,
  • несформираност на речеслуховите диференциации,
  • нарушение на речевата моторика,
  • аномалии в строежа на говорния апарат,
  • неблагоприятна речева среда (билингвизъм, неправилна артикулация в семейството) и др.

          Тези етиологични фактори могат да провокират неправилно звукопроизношение.

          Както при децата в норма, така и при умствено изостаналите деца по – често е нарушена артикулацията на следните звукове: съскави (с, з, ц, дз), шушкави (ш, ж, ч, дж) и звуковете ,,р” и ,,л”. По – често се отбелязва нарушение на съскавите звукове, защото те са много близки акустически.Недоразвитието на речеслуховия анализ и синтез, нарушенията при възприемане на устната реч у умствено изостаналите деца, видимо определят голямото количество нарушения при произнасяне на съскавите звукове.

          При артикулационните нарушения е нарушена главно фонетичната страна на речта, но страда и прозодиката. Грешките се проявяват като неправилно, неточно произношение на звуковете (несъвпадащи с нормите на езика), като замени на едни звукове с други и като пропуски на някои от тях.

          Нарушенията в звукопроизношението, особено замените на звуковете, при децата с интелектуални затруднения са по – чести, отколкото при деца с нормален интелект. Те дават отражение и в писмената реч.

          Нарушенията в звукопроизношението оказват отрицателно влияние върху личността на децата с умствена изостаналост. Те стават нерешителни, плахи, много от тях развиват вторично логофобия, т. е. страх от говоренето. При други се отбелязва незаинтересованост и речева пасивност.

          Сред комуникативните нарушения при децата с интелектуални затруднения често срещано е заекването. То е едно от най – тежките и мъчителни речеви нарушения.

          Причините за появата на заекването са дискусионни. Въпреки многобройните изследвания в цял свят в продължение на десетилетия, ясни отговори относно причините за заекването все още няма. Известни са обаче редица фактори, които допринасят за появата на заекване. От тази гледна точка В. Иванов (1973) отбелязва, че към причините за заекването можем да отнасем ,,вродените наклонности у децата към разнообразни невротически страдания. Децата с лабилна нервна система са благоприятна почва за пораждане на заекване. Прекомерната страхливост, извънредната впечатлителност, продължителните боледувания, които водят до нервно изтощаване, плачливостта, лесната раздразнимост, малодушието, моторното неспокойствие и нарушението на моториката – всичко това също така са условия, които са благоприятна почва за пораждането на заекване”.

          Други фактори за появата на заекването могат да бъдат и различните травми по време на бременността или по време на раждането, различните боледувания като морбили, коклюш, нарушения в обмяната на веществата и др.

          За разлика от децата с нормален интелект, при децата с интелектуални затруднения заекването се появява по – късно. Това се обяснява с по – късното появяване на фразовата реч – период, в който се появява най – често заекването. Особеност на заекването при тези деца е и по – слабата изразеност на психични преживявания, свързани с речевото нарушение. Това се дължи на недостатъчното осъзнаване вредността на речевото нарушение и пречи за неговото преодоляване. Не се появява необходимата активност и съзнателност към логопедичната работа.

          Недостатъците в устната реч у учениците с умствена изостаналост се отразяват и върху писмената реч, поради което тези деца трудно овладяват навиците за писане и четене. Тук най – често срещаните явления са:

  • фонетичните и фонематичните недостатъци,
  • бедният речников запас;
  • неточната употреба на думите;
  • наличието на граматични отклонения;
  • неразбиране на смисъла на думите.

          Четенето е сложен психофизиологичен процес, в който участват зрителният, речедвигателният и речеслуховият анализатор. Процесът на четене условно обхваща два типа дейности – техническа и смислова. Техническият аспект на четенето включва разпознаването на зрителния образ (знак) и неговите фонетични и артикулационни особености. Смисловият аспект на процеса е свързан с разбирането на прочетеното. За да се реализират тези два аспекта на четивния навик, е необходимо:

  • наличието на сформирана устна реч,
  • фонетико – фонематични умения и навици,
  • възможности за лексико – граматичен анализ и синтез,
  • развитие на пространствени представи, памет;
  • звуков, кинестетичен и зрителен анализ.

          Сред умствено изостаналите ученици от началните класове широко разпространени са нарушенията в процеса на четене – дислексия.

          Терминът ,,дислексия” произхожда от гръцки език и буквално означава ,,трудности с думите” (dis – трудност, lexis – дума).

          Дислексията е едно от най – често срещаните комуникативни нарушения.

          Етиологията на дислексията предполага наличие на наследствени, натални или постнатални увреждания на централната нервна система или на отделни нейни функции. Органичните нарушения на мозъчната кора в зоните, регулиращи четенето, както и някои подкорови нарушения водят до специфични и общи смущения на вниманието, паметта, зрителния гнозис, едновременните и последователните двигателни актове, речеслуховото възприятие и др. По тези причини дислексията е често срещана сред учениците с интелектуални затруднения.

          Друга честа причина за възникване на дислексия е психофизическа слабост на детето след прекарани тежки соматични заболявания или социална депривация на детето вследствие от билингвизъм, липса на речеви контакти, неправилна реч на лицата от близкото обкръжение и т. н.

          Процесът на овладяване на четенето у умствено изостаналите деца протича по – бавно и се характеризира с качествено своеобразие и определени трудности (М. Ф. Гнездилов (1957), В. Г. Петрова (1977). В процеса на овладяване на четенето учениците с интелектуални затруднения преминават през същите етапи, както и децата в норма. За разлика от децата в норма, децата с интелектуални затруднения овладяват степените на четене много по – бавно. Всеки от етапите в процеса на четене у умствено изостаналите деца се характеризира с определени трудности.

          Голяма трудност за децата с интелектуални затруднения е усвояването на буквите. Това се дължи на:

  • недоразвитото фонематично възприятие;
  • неразличаването на опозиционните звукове;
  • несформираността на пространствените представи;
  • несформираността на зрителния анализ и синтез.

          Особено сложно за децата с интелектуални затруднения е и сливането на звуковете в срички. Процесът на сливане на звуковете в срички се осъществява на основа на четлива представа за звуковата структура на сричката. А функцията на фонематичния анализ се формира у учениците с умствена изостаналост с много труд. Сложно за тях е и формирането на обобщени представи за сричката.

          Симптоматиката на дислексията у умствено изостаналите деца се характеризира с голямо разнообразие, с изразени и устойчиви грешки. Нарушенията при четенето при тези деца може да се представят във вид на следните типични проявления:

          1. Трудности при усвояване на буквите

          2.Побуквено четене

          3.Изопачаване на звуковата и сричковата структура на думите

          4.Нарушение в разбирането на прочетеното

          5.Аграматизъм в процеса на четенето

          Дислексиите се класифицират по различни признаци – според степента на нарушението, засегнатите анализатори, недостатъците на психичните функции и според последователността на четивните операции. Най – общо се диференцират литерална (трудности в усвояването на буквите) и вербална (трудности в четенето на думите) дислексия. От гледна точка на локализацията на дефекта в осъществяването на различните четивни операции се обособяват фонематична, семантична, аграматична, мнестична, оптическа и тактилна дислексия.

          Дислексията при деца с интелектуални затруднения най – често се среща, особено в първи, втори клас, не в изолиран вид, а в сложен вид, в съчетание на различни форми на дислексия (например фонематична и семантична, фонематична и аграматична и т. н.), което е свързано с глобалното недоразвитие на много функционални системи, с недоразвитието на познавателната дейност, с нарушения в устната реч.

          Научнотеоретичният анализ на особеностите на речта при децата с интелектуални затруднения ученици показва, че в процеса на овладяването на речта се наблюдават значителни затруднения. Във връзка с това се забавя цялостното осмисляне и развитие на устната и писмената реч в сравнение с децата в норма.

          Изследванията и наблюденията потвърждават становището, че с децата с интелектуални затруднения е необходима по – продължителна и специализирана работа в процеса на ограмотяването.

         

Литература:

Гнездилов М. Ф., Обучение грамоте во вспомогательной школе. М., 1957

Добрев, Зл., Особености в развитието на умствено изостаналите   деца, С., 2002

Иванов, В., Логопедия, С., Наука и изкуство, 1973

Левтерова, Д., Актуални проблеми на специалното образование, Пловдив, 2002

Логопедия, Под ред. на Л. С. Волкова и С. Н. Шаховска, М., 2002

Петрова, В. Г., Развитие речи учащихся вспомагательной школы, М., 1977

Рубинщайн, С. Я., Психология на умствено изостаналия ученик, С., 1974

Ценова, Ц., Комуникативни нарушения в детска възраст, С., 2001

 

Free business joomla templates