Дискалкулия

Дискалкулия или затруднения в овладяването на математическите умения се отнасят към специфичните обучителни трудности.

За дискалкулия говорим тогава, когато „постиженията на аритметичните способности, оценявани индивидуално със стандартни тестове, са значително под очакваните за съответната календарна възраст, интелектуално равнище и възрастта на обучение. Затрудненията се обвързват по значим начин с училищната успеваемост на децата и с всекидневните дейности, които се основават на математиката.”         / DSM IV/

Затрудненията в овладяването на математическите умения при децата основно се свързват с нарушения на:

 

  • зрителната перцепция
  • слуховата перцепция
  • моторното развитие
  • паметови нарушения
  • езикови нарушения
  • четивни проблеми
  • метакогниция
  • особености на вниманието
  • социални и емоционални фактори

Основни характеристики на учениците с проблеми в овладяването на математическите умения:

Дискриминация:

  • Губи мястото, когато работи върху лист
  •  Не може да завърши задачата върху листа
  • Има трудности в четенето на числа
  • Трудна диференциация между сходни цифри/ 6,9/
  • Зрителна перцепция:
  • Трудно оперира с монети
  • Трудно работи със символи, часовник
  • Има трудности в копирането на форми
  • Трудности в писането на линии, форми
  • Трудности в понятията преди/след
  • Ляво – дясна дезориентация
  • Поставя десетичната запетая на грешното място
  • Има трудности в пространственото манипулиране с предмети
  • Обърква се при работа с положителни и отрицателни числа

Слухова перцепция:

  • Трудно изпълняват вербални задачи
  • Не може да брои вътре в серия – от 5 нагоре
  • Трудности ппри писане на числа под диктовка
  • Трудно възприема числови модели слухово

Моторно развитие:

  • Пише числата неправилно, бавно
  • Трудно изписва цифри в малки пространства
  • Пише неуверено, с тремор, грозно
  • Пише с голям или малък натиск върху листа

Памет:

  • Трудности в задържането на математически данни или нова информация
  • Забравя стъпки в алгоритъм
  • Не задържа значението на символи
  • Работи бавно при овладяването на математически понятия
  • Изпълнява лошо смесени проби
  • Забравя стъпки във вече изучен алгоритъм
  • Не използва вече придобита информация за овладяване на нови знания
  • Има трудности при овладяването на серии и/или последователност

Език:

  • Трудности в разбирането на математически знаци и термини
  • Трудности в разбиране на многозначни думи
  • Трудности в разбирането на предлози и предложни отношения в словесни задачи
  • Трудности в разбирането на логико – граматични конструкции в словесни задачи
  • Неразбиране поради четивни проблеми
  • Трудности в разбирането на свързан текст
  • Не може да използва терминологията на математиката
  • Трудности при изпълнение на устни математически задачи
  • Трудности при актуализиране на словесен материал
  • Трудности при разгърнато речево изказване, което се отразява в стъпките за решаване на задачата

Мисловни операции – абстракция:

  • Трудности ри сравняването на големина и количество
  • Трудностипри разбиране на символи
  • Не може да идентифицира и избере подходящи стратегии

Метакогниция:

  • Трудности в решаване на словесни задачи и многостепенни пресмятания
  • Не може да генерализира стратегия

Внимание:

  • Старае се да се отклони от изпълнението на задачата
  • Не успява да завърши задачата в посоченото време
  • Трудно изълнява многостепенни пресмятания, поради невъзможността да следи предишни стъпки
  • Започва задачата, но не я довършва
  • Не се ангажира със задачата, поради разсеяност

Социални и емоционални фактори:

  • Държи се импулсивно или вяло
  • Отговаря неравилно и бързо на устни задачи
  • Понякога отговаря правилно, ако чуе отново задачата
  • Пропуска или невнимателно изпълнява детайли от задачата
  • Пропуска, прескача отделни стъпки, поради слаба концентрация
  • Изглежда незаинтересован
  • Липсва стратегия оради пасивност/импулсивност
  • Липсва увереност, има ниска самооценка

/ по В.Матанова, сп.Специална Педагогика,бр.2,1998г./

 Трудностите в овладяването на математическите умения е най – комплексното и сложно нарушение от специфичните обучителни трудности, най – вече поради факта, че успехът при овладяването на тези умения зависят както от развитието на езиковата система, така и от развитието на базисните психични процеси.
Точното диагностициране е от изключителна важност. То включва различни субтестове и цели добиване на максимално обективна информация. Колкото повече знаем за едно нарушение и за конкретния индивид, толкова по-полезни ще бъдем като специалисти. Математическите способности включват много и различни умения, като трудностите могат да се дължат на дефицит във всяко едно от тях. Трябва да бъде внимателно изследвана всяка област от математическите и другите умения, за да се установи точният дефицит, определящ конкретната математическа неспособност. Извършвайки детайлно изследване в различните сфери на дисфункция, специалистът има възможност да определи степента и типа дискалкулия. Това дава възможност, от една страна, да се получи пълна картина за характера на затрудненията на детето, което би било от полза не само за родителите, но и за учителите, които работят с него, и от друга - да се изработи индивидуална терапевтична програма, оптимално съобразена с нарушението на конкретното дете и отговаряща максимално на потребностите и възможностите му.

Терапевтична стратегия

Предложените по - долу етапи на терапевтичната стратегия за деца с дискалулия са на Р.Маринова

„Предлагането на терапевтична програма, която да е общоприложима, е трудно. Важно е да се ръководим както от общи принципи, така и да се съобразим с индивидуалния профил. Най-общо програмата се разделя на две части - подготвителна и същинска. Подготвителният етап включва работа върху общото когнитивно и езиково развитие, върху моториката и пространствената ориентация. Целта ни е постигането на математически умения, които са базови за овладяването на тази материя:

Изпълняване на последователни инструкции

Ориентиране в пространството и времето

Умения за визуализация – т.е. способността на детето да си представя различни картини и да ги манипулира

Умения за определяне на големина, форма, количество

Дедуктивно мислене – умението да се разсъждава от общото към частното

Индуктивно мислене – свързано е със способността за откриване на математически примери и модели в различни реални ситуации и по този начин да се получи естествено разбиране, което не е базирано на разсъждения

Децата с дискалкулия не представляват еднородна група. Ето някои основни препоръки при терапевтирането им, които са приложими за всички. По време на подготвителния етап е добре да си изясним какъв е стилът на учене на детето и какви са основните му затруднения, за да съобразим подхода си с това. Най-общо стиловете са два – „количествен” и „качествен”.

Децата, които овладяват математиката „количествено”, са методични и последователни. Те избират дедуктивното мислене и вървят от основния принцип към частния случай, като от установените положения или от това, което им е дадено, правят логически заключения. Учениците с такъв стил на учене усвояват по-добре математиката чрез стройно структурирани принципи. Те предпочитат стандартния начин за решаване на задачата, като приемат допълнителните за неудобни и предизвикващи дискомфорт у тях. За такива деца е добре да се използват подръчни материали за броене, както и цифрова линия.

Учениците, които овладяват математиката „качествено”, подхождат към задачите холистично и интуитивно. Те са социални, словоохотливи и разсъждават, като вербализират чрез въпроси, асоциации и конкретни примери. Способни са да правят паралел между познати ситуации и конкретната задача. Фокусират се върху познати модели и визуалните (пространствените) аспекти на математическата информация. Такива ученици се справят добре с приложната математика, но имат затруднения с последователностите и с придържането към определена процедура. Допускат много грешки в елементарните сметки, не постигат автоматизираност и губят интерес към математиката. При такива деца обучението трябва да протича с постоянна употреба на визуално-пространствени материали. За тях, за разлика от предходно описания стил, е подходящо да предлагаме множество стратегии за решаване на задачата, както и да има дискутиране на проблема.

Друго общовалидно правило е свързано с възприемането на обучението по математика като обучение във втори език. Преводът от единия на другия език трябва да се преподава, нужно е децата да се обучават директно в това. Обикновено те преобразуват вербални изрази в математически, но трябва да се научат и на обратното. Добър съвет е да се дават възможно най-много синоними за термините, за да се подобри разбирането. Напр. вместо да кажем само „Колко е едно плюс три?”, ние задаваме и синонимните изрази („Добави три към едно. Какъв е сборът на едно и три? Сумата на три и едно е...”).

Добре е да правим опити за развиване на организационните умения на детето. Нека да поощряваме използването на дневници и календари, които ще помогнат на детето да се организира и да спази крайния срок за поставените учебни задачи. Ако ученикът има проблем с подготвянето на дълга домашна работа, нека да я раздели на няколко по-кратки части. Може да се въведат различни цветове за диференциране на отделните етапи. Разнообразните варианти за визуално представяне на планираната дейност, респ. на решаването на математически казус, би могла да е от полза. Нека да опитваме всякакви графики, схеми, цветни диаграми, докато не намерим най-подходящата за конкретния случай. Уменията за ориентиране във времето и пространството, за следването на определена схема, както и организационните умения, са от основополагащо значение за математическото обучение.

Преминаването към втората част на терапевтичната програма е свързано с обучение по математика, целящо постигането на индивидуален потенциал. По отношение на сметните операции терапевтичната програма е разделена на няколко етапа:

Първият етап включва умения за:

Броене

Разпознаване на цифри

Подреждане на числа в определен ред (от 1 до 5, от 1 до 10, от 10 до 1)

Съотнасяне на определено количество към съответно число – може да се упражнява чрез сортиране на различни предмети (плодове, играчки, кибритени клечки) по брой, големина, форма, цвят. Пример: “Дай ми три червени ябълки и пет жълти круши” и т.н.

Вторият етап се отнася до основните математически операции:

Събиране – чрез конкретни предмети и/или използване на числова линия

Изваждане – чрез конкретни предмети и/или използване на числовата линия

Умножение – чрез използване на връзката между математическите операции събиране и умножение: 2 . 3 = 3 + 3

Деление – основно децата трябва да осмислят това математическо понятие. Пример: математическата задача 8 : 2 = може да се представи като 8 ябълки, които да се разделят на 2 деца

Третият етап включва измерването на дължина, обем, тегло, форма, време, пари. На този етап трябва да се използват много примери от бита и ежедневието на децата, свързани с техния практически опит и интереси.

Работейки върху математическите умения и мислене, е необходимо да се съобразяваме със съответното ниво на овладяване на познанията:
1. Интуитивно ниво – на него детето успява да съотнесе новите понятия към вече познати, овладени знания и опит.
2. Конкретно-образно ниво – работа с подръчни помощни материали, рисуване, илюстриране.
3. Абстрактно ниво – умение за символно представяне чрез използването на оперативни знаци, формули и математически символи.
4. Приложно ниво – детето успява да приложи математическите знания в реални ситуации.
5. Комуникативно ниво – свързано е с умението на ученика да предава знанията си на други.

Точното преценяване на нивото на детето е от голямо значение за постигане на оптимален резултат от терапията.

Допълнителни стратегии, които могат да бъдат включени на различните етапи, са:

Допълнително визуализиране на математическия проблем от родителя и от детето с използване на различни реални предмети, графични изображения, моделиране с глина и пластилин, изрязване на фигури. Пример: 7 е равно на седем ябълки, седем нарисувани топки, седем изрязани кръга, седем моделирани пръчици

Използване на уменията за слухово възприемане и/или четене на конкретния математически проблем, в случай че няма дефицити в тези области

Използване на много и различни примери

Съотнасяне на математическия проблем към реални житейски ситуации.

Развитие на пространствените ориентации в изкуствено създадени от човека ограничени пространства. Пример: На лист хартия – определяне на горе-долу, ляво-дясно, поле, изписване в определена последователност на различни конвенционални математически символи (+, -, 1, 9, 20, 96 ) в редици и/или в колони

Подсигуряване на достатъчно време за разбиране и запомняне на различни математически факти с използването на повторение, интонация, рими, ритъм и музика

Използване на калкулатор – в този случай е необходима преценка от специалист дали той може да бъде в помощ на детето с дискалкулия. Употребата му е подходяща при деца, които не могат да възприемат и да конструират графично двуцифрени и т.н. числа и при деца с паметов дефицит. Прилагането на калкулатор е невъзможно, когато преобладават грешки на замяната на цифри по оптично сходство. В този случай грешките корелират с тези при писане

Използване на компютър – той е само помощно средство в терапевтичната програма. Препоръчват се специално създадени програми за обучение. Използването на компютри е полезно, стига да не се превърне единствено в средство за игра

По време на активната терапевтична работа специалистът трябва да отчете и наличието на проблеми в психичното и социалното функциониране, които твърде често съпътстват децата с дискалкулия. Поради преживяваните чести неуспехи в училище те имат ниска самооценка, проявяват тревожност и претърпяват негативни промени в личността и поведението. Добре е в такива случаи да се работи екипно с психолог, а педагозите, занимаващи с детето, да бъдат запознати със същността на проблема му и да бъдат включени в екипа.

В заключение можем да обобщим, че успешната терапия на деца с дискалкулия зависи от няколко основни неща:

На първо място това е доброто диагностициране, свързано с определяне на водещите дефицити и степента на нарушението, с изработване на описателна диагноза, както и с анализ на анамнестичните данни и прогнозиране.

На второ място е изработването на подходяща терапевтична програма, съобразена с индивидуалните особености на детето.

На трето място е постигането на активно включване на семейството като основен фактор за психологична подкрепа на детето и за допълнително подпомагане в домашна обстановка, което е от изключителна важност и с решаващо значение за постигане на успех в терапевтичната дейност. На последно, но не по важност място е екипната работа, включваща специалисти от областите логопедия, психология, невропсихология и педагогика.”

Използвана литература:

1.Матанова В., сп.Специална Педагогика,бр.2,1998г,стр.22 – 30,Трудности в овладяването на аритметичните операции у ученици със специфични обучителни трудности.

2.Матанова В. Дислексия. С., Софи-Р., 2001.

3.http://dyslexia.vivacom.bg,материалът е качен във вида му на 12.05.2013г.14:00ч.

4.Тодорова, Е. и Р. Маринова. Родителски интервенции при деца с комуникативни нарушения в ранна детска възраст. - В: Интегративни стратегии в обучението на деца със специални образователни потребности (сб.). С., ДИУУ-СУ, 2004.

 

Добави в Svejo