Развитието на езика при децата с увреден слух, следва същите етапи на развитие, както при чуващите деца, но с по-бавни темпове и различна продължителност на отделните етапи.

При формирането на устната реч в норма се различават няколко възрастови етапа (1):

- гукане;

- лепетна реч (от 6 до 8 месеца);

- доречеви период (до 2г.в.);

- речеви период (от 2 до 5г.в.).

При развитието на речта при децата с увреден слух се акцентира върху (2):

- развитие на пасивен речник – словесната форма на думата с водеща лепетна дума, като при необходимост може да се подпомогне със съответния жест;

 

- формиране на активен речник – произнасяне на лепетни думи, докато детето е в състояние да произнесе пълноценно думите;

- формиране на навици за отчитане;

- изграждане на навици за правилно произношение.

За разлика от чуващите деца, които възприемат езика спонтанно и формират речта си по подражание, чрез слушането говора на околните, децата с увреден слух нямат тази възможност. За да развият езиковите си умения, те имат нужда от целенасочена и специализирана слухово-речева рехабилитация, осъществяваща се при специално организирани условия, чрез специфични методи на обучение.

Важно за успешната рахабилитация, освен индивидуалните възможности на детето с увреден слух, е постоянството и участието на семейството в процеса – то трябва да продължава работата на рехабилитатора у дома, да изпълняват неговите съвети/напътствия.

Увреденият слух влияе в различна степен върху развитието на устната реч.

Два са основните показатели, по които се определят възможностите за развитие на речта у децата с увреден слух, на базата на слуховото нарушение (Дионисиева, 1996г,):

1. Степен на увреждане на слуха:

Ако детето има частична или по-лека загуба на слуха, то може да развие речта по естествен път (по подражание). В зависимост от точната индивидуална характеристика на неговия слух, тази реч ще бъде с различни, по-малки или по-големи недостатъци (като напр. ако то не диференцира звукови сигнали с висока честота, няма да произнася правилно или ще пропуска в речта си звукове като с, з, ш, ж, ц, в). В случайте, когато намалението на слуха обхваща целия честотен речеви диапазон (500-4000 Hz), детето трудно разбира говор с нормална сила и не е в състояние само, по подражание, да формира реч – усвоява отделни, често срещани думи, като ги произнася неточно - така, както ги е чуло, - заменя звукове, възпроизвeжда само част от думата.

Експресивната реч се ограничава до употребата на отделни думи, които не могат да се свържат в изречение, липсват предлози, съюзи, окончания, съгласуваност на думите. Прозодията се характеризира с нарушена ритмичност, неконтролирана сила на гласа, неправилна интонация.

Разбирането на импресивната реч е затруднено.

При тежка загуба на слуха, когато детето не може по слухов път да диференцира звуковите сигнали, речта на околните остава недостъпна – то не може да формира собствена реч по подражание. Формирането и става чрез слухово-речевата рехабилитация, като особено значение се придава на зрителното възприятие и сетивността при максимално стимулиране на остатъчния слух.

Формиращата се експресивна реч е с различни недостатъци, поради липсата на слухов самоконтрол, като: неправилно произношение; нарушена плавност, сила и височина на гласа; често силно изразен аграматизъм; неточно усвоено значение на думи. Всичките тези отклонения правят речта на детето с увреден слух трудно разбираема и ограничена като средство за общуване.

Разбирането на чуждата реч става при слухово-зрително и предимно само зрително възприемане (отчитане) и използване на други, съпътстващи изразни средства като мимика, естествени жестове, жестова реч.

2.Време на настъпване на увреждането

Ако детето е загубило слуха си преди 3-годишна възраст, когато още не е овладяло речта, тя бързо губи свето значение – неустойчивите речеви навици отпадат. Ако увреждадането на слуха е настъпило по-рано (в доречевия период) речта изобщо не се развива или е неправилна. Когато увреждането на слуха настъпи след 3-годишна възраст, равнището на развитие на речта в дадения момент влияе върху възможностите за по-нататъшното и усъвършенстване.

Колкото по-добре развита е била речта при настъпване на увреждането, толкова по-големи са възможностите за запазването и в рамките на нормата.

При значителна слухова загуба на слуха е важно детето бързо да усвои навика за отчитане.

За развитието на езика при децата с увреден слух, освен степента и времето на слуховата увреда, важни фактори са ранното слухопротезиране, навременната и адекватна слухово-речева рехабилитация, ангажираността, постоянството и мотивацията на цялото семейство на детето с увреден слух, както и взаимодействието и доверието между родителите и специалистите, работещи с детето.

 

 

Използвана литература:

1.Лекционен курс : „Диагностика и терапия на тежки комуникативни нарушения в развитието“,специалност Специална педагогика/Слухово-речева рехабилитация, Факултет по начална и предучилищна педагогика, СУ, 2009

       2. Лекционен курс: Ранна интервенция при деца с увреден слух, специалност Специална педагогика/Слухово-речева рехабилитация, Факултет по начална и предучилищна педагогика, СУ, 2006

      3.Дионисиева, К., Глухотата в детска възраст: ранно откриване и въздействие, С., 1996

 

Автор на материала: Таня Георгиева