Феноменът Ръкост

Всеизвестен факт е, че хемисферната латерализацията на церебралните функции е явление, което  допринася за реализацията както на когнитивните, така и на поведенческите реакции на индивида. Връзката  между ръкостта, като висша корова функция на фин моторен контрол и  специализацията  на церебралните хемисфери за конкретния тип информационно процесиране, остава един от най – интересните и дискутирани въпроси. Явно е, че ръкостта е свързана с разпределението на функциите между лявата и дясна хемисфери по един твърде сложен начин. Едни от най – изявените изследователи на функционалната церебрална специализация Springer и Deutch (1989г.) в фундамендалния си труд “Left Brain & Right Brain”  подчертават, че всеки анализ на мозъчна асиметрия, който претендира за изчерпателност, трябва да включва и темата за ръкостта.

В исторически план първите писмени референции по темата ръкост в западните култури се срещат в различни версии на Библията. Описани са малки групи от леворъки бойци от юдейската армия, специално подбирани и обучавани в бойно изкуство и отличаващи се с високо ниво на нетипични мануални умения. Целенасочени изследвания на египетски гробници и паметници на древни култури също потвърждават наличието на леворъчие при 6,2% от  работещите при построяването им ( Dennis, 1958 г.).Едно от най – мащабните проучвания на ръкостта в исторически план (Coren, Porac, 1977 г.), обхващащо над 12 000 произведения на изкуството, датиращи от 3 000 г. П.Х.  до днешно време  и включващо големи географски територии от Европа, Азия, Африка и Америка  сочи честота на леворъчие сред хората на изкуството в порядък около 7%.

Многобройни във времето са и проучвания на асиметриите при животинските видове и в природата в най – общ план. Ръкостта като латерално поведение на организма е установена при всички примати, предшестващи еволюционно човека. Има данни за латерално поведение още на питекантропа, живял преди повече от 850 000 години. Латерално поведение се отчита при много бозайници. Изследвания на шимпанзета (Finch, 1941г.), и горили (Annett, 1991г.) показват наличието на такива с десноръкост, леворъкост и преобладаването на смесена ръкост при над 50% от изследваните животни. При едни от първите хуманоиди, Australopithecus africanu,, живели преди повее от 3,5 милиона години, (Dart, 1925 г.) е установил преобладаващо число на десноръчие, въпреки че мозъкът при този древен човек не се отличава по размери от този на „модерното”,т.е. днешното шимпанзе.

В общи линии  беглия поглед върху еволюцията на човешката ръкост трябва да  акцентира вниманието ни върху три основни факта:

Първо – преобладаващият брой на десноръки индивиди в съвременната  популация е характерен патерн за всички  човешки групи, независимо от географското положение, социалните и културни различия.

Второ – ръкостта е характеристика, присъща на всички примати, но само при човешкия вид десноръчието се среща при над 50% от индивидите. В животинския свят най – често преобладават смесените манипулативни движения.

Трето – най – вероятно е преобладаващият брой на дясна мануална ориентация при homo sapiens да води началото си още от първите хуманоиди.

С термина “ръкост” се означава устойчивото предпочитане от индивида на един от видовете латерално поведение. Тя се основава на функционалната асиметрия в осъществяването на мануални движения и сръчности и е очевиден аспект на хемисферната специализация в ежедневния живот (Асенова, 2004г.).

Най – общо се различават три вида ръкост – десноръкост, леворъкост и амбидекстрия. Съществуват и други класификации като тази на Marian Annett (1996г.), според която хората се делят на десноръки, леворъки и такива със смесена ръкост (разделени в пет подгрупи). Въпреки това, при мнозинството от човечеството по – развита по сила, сръчност и скорост на реакция е дясната ръка, поради което за типична форма на мануалната асиметрия се счита десноръкостта. Факт е, че преобладаващата десноръкост е специфична характеристика на цялата човешка популация. Независимо от известни различия в процентното отношение на индивиди с леворъчие както между различните култури, така и между различните генерации, не съществува група, в която леворъчието да е непознато т.е. несрещано явление (Perelle and Ehrman, 1994г.). 

Изследванията на разпределението на ръкостта при хората не могат да дадат абсолютни резултати за процентното съотношение между проявата на видовете ръкост. Те обаче безусловно доказват, че над 50% от хората са десноръки. Най – общо се приема че около 85 – 90% от всички хора имат дясна мануална ориентация. Сравнителните проучвания на честотата на наличието на леворъкост сред различните народи сочи, че тя най – рядко се среща в Русия и Италия – около   6,4% , умерено се среща в Германия и Англия – 7,4% и е най – разпространена в САЩ – 11,8% (Асенова, 2004г.).

По отношение на динамиката на ръкостта в онтогенетичен план, изследванията  доказват нарастване на стабилността на мануално предпочитание  с възрастта. Още  в периода на кърмене (5 – 7 месец), при появата на волевите движения, може да се наблюдава  предпочитане на едната ръка.  След първата година от живота настъпва постепенно закрепване на предпочитането на една от двете ръце при изпълнението на различни действия, в резултат на което с възрастта нараства процентът на случаите с изразено мануално предпочитание. Независимо от факторите, които влияят на определянето на мануалното предпочитане (генетични, вродени, социални и др.), с израстването настъпва стабилизиране на предпочитанието на дясната ръка и изменение на броя на леворъките и амбидекстриите в полза на десноръките.

Въпросите за нервните механизми, които лежат в основата на развитието на ръкостта, евентуалният генетичен контрол и провокацията и от външни фактори и хормонално въздействие са въпроси, които все още търсят отговор. Съществуват разнообразни теории за генезиса на ръкостта , като дискусията касае главно темата доколко ръкостта е вродено или придобито в хода на онтогенезата свойство.

Началото на научния интерес към зависимостите между функционалната хемисферна специализация и ръкостта е поставено още от времето на Broca. Като чисто медицински проблем, са търсени анатомични и невроанатомични находки, които да обяснят както връзката между лявохемисферната езикова специализация и ръкостта, като доминантни явления при по – голяма част от човешката популация, така и  случаите  на „изключение” от нормата по отношение на мануалните предпочитания или на хемисферната специализация.

В изгрева на научния интерес по темата  леворъчието  е разглеждано не толкова като феномен, колкото като „изключение от нормата” и „патологично явление”. Ранни експериментални изследвания  ( Lombroso 1903, Redlich 1908 ) търсят зависимости между недесните мануални предпочитания , неврологичната и социалната „патология”.  Отбелязан е по – висок процент леворъчие при епилептици, престъпници и психично болни. Но още при тези ранни проучвания се подчертава, че левите мануални предпочитания може да са белег (маркер) на патология, без това да е задължително условие. Към средата на XIX век ясно се оформят два основни модела в теоритичните подходи към ръкостта. При единия тя се разглежда като чисто патологично явление, а при другия се приема вероятността леворъчието да е нормална проява на мануална специализация или патологичен симптом в даден синдроматияен комплекс (H. E. Jordan, 1922). На тази основа се създават  разнообразни генетични теории за произхода на ръкостта. Една от най – влиятелните в днешно време е тази на Marian Annett (1964г.). Тя тръгва от факта, че половината от нечовешките примати са не десноръки и  макар , че при някои висши примати да съществува предпочитание за манипулации с дясната ръка, изследванията не са установили генетична основа на мануалната латералност при тях. Annett прави многобройни семейни изследвания на ръкостта и развива теорията си за десностранното изместване, отчитайки склонността на хората към десноръкост. Тази теория се усъвършенства и до ден днешен. Според последния и вариант, индивидуалните различия в мозъчната организация са резултат от наличието или отсъствието на единичен ген (rs+) със следните характеристики: 

  • Ø (rs+) гена е характерен само за човека и за никой от приматите
  • Ø наличието му е показател за дясно мануално развитие
  • Ø (rs+) гена е по ефективен при женските индивиди

Нормалното разпределение на асиметрията е функция на случайността, а изместването й към десноръкостта се дължи на ген за лявохемисферно преимущество. Случайността е достатъчна за обяснение на модела на разпределението, а специфичният фактор, който определя разпределението към десноръкостта, вероятно е вторичен продукт на механизмите, които определят лявохемисферното преимущетво за езиковите функции и речта.

Подобни генетични теории са предложени и от други изследователи – Levy, Nagilaki (1972), McManus (1985), но наред с това започва да се отчита и значението на социалните фактори при развитието на ръкостта в онтогенезиса, което е повод да се създадат някои хипотези за социалния характер на формирането на мануалната асиметрия. Сами по себе си те не изключват генетичната природа на феномена, но твърдят, че  наследствените и социални фактори имат еднакво значение при формирането на ръкостта ( Geschwind, 1982 г.).

Наред с генетичните теории за произхода на ръкостта, през втората половина на ХХ век с о чертава и друга група от теории, която търси връзки между функционалната хемисферна специализация, мануалните способности и хормоналните процеси в човешкия организъм. От теориите, които акцентуват върху ролята на хормоналните влияния в определянето на ръкостта, с най – голяма популярност се ползва тази на Geschwind, Galaburda (1987г.). Според основната и теза, високото равнище на тестостерон по време на вътреутробното развитие забавя съзряването на някои части на лявата хемисфера, поради което реципрочните им зони в дясната хемисфера    се развиват по – бързо.Така формираното дяснохемисферно     преимущество  може  да   обуслови дяснохемисферен моторен контрол и леворъкост. В същото време подтиснатото лявохемисферно развитие може да доведе до редуциране на вербалните способности и до увеличаване на риска от развитийно речево нарушение. Макар и много интересна и въпреки провеждането на изследвания, опитали се да хвърлят светлина върху нея, теорията не е убедила още научния свят в своята състоятелност.

В най – новите изследвания по темата, вниманието на учените е насочено не само към  произхода на ръкостта, а и към  сложната  връзка на мануалния перформанс с езика, речта и интелигентността. Все още се търят отговори на въпроси като, защо съществуват хора, при които речта е локализирана в дясната хемисфера или е билатерално представена и каква е мозъчната организация при леворъки и амбидекстрици. Въпреки липсата на единомислие между изследователите, съществуват не малко емпирични данни доказващи, че характерът на мозъчната организация при леворъките е различен от този при десноръките. Като цяло популацията на леворъките демонстрира различна от тази на десноръките организация на мозъчните функции най – вече по посока на тяхната по – слаба латерализация ( Асенова, 2004).

Въпросите за спецификата на кортикалната организация на леворъките хора са изключително актуални. Тяхната важност в теоритичен и практичен аспект, обосновава и налага и  бъдещите изследвания. Най – вероятно е съчетанието на подходи и отчитането на всички фактори ( биологични и социални, вродени и придобити) да е ключ към тяхното разрешаване.

Автор на статията:Маргарита Теодору

 Библиография:

Асенова , И (2004). Функционална специализация на мозъка в норма и при речева патология, Благоевград.

Annett M. (1999). Handedness and lexical skills in undergraduates. Cortex, 35, 357-372.

Annett, M. (2006). The distribution of handedness in chimpanzees: estimating right shift in Hopkins’ sample. Laterality, 11, 101-109.

Bishop, D. (1990). Handedness and disorder. Oxford: Blackwell

Geschwind, N., & Galaburda, A.M. (1987). Cerebral Lateralization: biological mechanisms, associations and pathology. MIT press: Cambridge, MA.

Jeremiah J. House ,(2004)Differences in Language Asymmetries Between Left- and Right-Hander's Brains” , California

Springer, S., Deutsch, G. (1990). Left brain, right brain. (3rd ed.). San Francisco: W. H. Freeman

Zaidel, E., Schweiger, A. (1984). On wrong hypothesis about the right hemisphere .

 

Free business joomla templates