Гласови Нарушения

Гласовите нарушения се характеризират с непълноценност на гласа, който от своя страна е материалната основа на речта, осъществена, чрез правилното функциониране на говорния апарат.Паталогичните промени се изразяват в частично разстройство на гласа - дисфония или пълна липса на фонация – афония.Гласовите нарушения могат да бъдат функционални или органични.Функционалните са свързани с влиянието на психогенни фактори. Причините за тях са грип с усложнения, различни инфекциозни заболявания, гласово пренапрягане /преумора, натоварване на гласа, причинени от самодейни прояви, силно пеене, физическо натоварване и др./

Причини могат да са психични травми и емоционално напрежение. Характерни симптоми за начало на такъв процес са загуба на силата и звучността на гласа, промяна в тембъра, бърза умора при говорене и пеене, усещане за болка и натиск в гърлото и честа кашлица.Органичните нарушения на гласа са причинени обикновено от хронични възпаления /ларингити/ парализи и парези, тумори на гръкляна и гласните връзки, кисти, папиломи. Симптомите са затруднено речево дишане, глас с нетипичен шум /хрипове/, нечиста интонация, внезапно отсъствие и поява на гласа.Частичните нарушения на гласа са хипотоносната дисфония. Характерни за нея са понижение на мускулния тонус и парези на мускулите на гръкляна. Гласните връзки не се събират, гласът е пресипнал, налице са болки в шията и гърдите.

При хипертонусна /спастична/ дисфония мускулният тонус е повишен. Това пречи на озвучаването по време на говорене, по време на фонация се появяват тонически спазми. Гласът или не се появява или звучи глухо, тихо.

Фонастенията се появява при възрастни хора , които упражняват професии, свързани с натоварване на гласа. Появяват се промени в силата на гласа, изменение на тембъра и звучността, невъзможност за владеене на гласа, /неконтролируемо усилване и снижаване/, нарушена координация на дишането и хриптящо звучене.

Друг вид аномалия на гласа е афонията. Това е пълна загуба на глас. Много често е реакция от психотравма.

През последните години се наблюдава нарастване на процента на гласовите нарушения при децата. В училищна възраст се срещат при 6 до 23 на 100 от децата.

Най-чести нарушения на гласа в детска възраст са хипертонусната дисфония, причинена от пренапрягане на гласа по време на игри, сценични изяви, имитиране на животни, силно пеене и др. Когато към това прибавим и някои външни причини, като шум, възпаление на дихателните пътища, на сливиците, нехигиенични условия, появата на аномалиите става по-честа и продължителна. Това може да предизвика и някои органични изменения на гръкляна и гласовите връзки.

Много често в пубертетния период се появяват психогенни изменения на гласа – истерически хипокинестетически афонии и дисфонии. При силен емоционален стрес на истерически фон се нарушава мозъчното регулиране на гласообразуване. Гласът се появява при изчезване на истерическите реакции. Необходима е намесата на специалист - психотерапевт.

Към нарушенията на гласа в пубертетния период трябва да прибавим и патологическата мутация. Тя е на границата между органичните и функционални гласови нарушения. Появява се дисхармония в развитието на гласовия апарат. Нарушава се съвместната работа на дишането и гръкляна. Гласът е неустойчив и колеблив, редуват се високи и ниски тонове. Измененията на гласа в този период при момчетата са по-силно изразени и дори болезнени. Трябва да се знае, че влиянието на алкохола и никотина засилват и задълбочават проблемите.

Важно е още да знаем, че не бива да пренебрегваме заболяванията на гърлото и пресипналостта на гласа. В такива случаи се препоръчва гласът да е в покой /да се мълчи и да се говори с тих глас/. В никакъв случай да не се шепти, защото това е по-вредно и от високото говорене. Ако в продължение на 7 дни симптомите не отшумят, а гласа стане груб или писклив, се налага незабавната намеса на оториноларинголог.

В детска възраст пресипването може да бъде свързано с наличието на доброкачествен тумор в гърлото. Един от първите симптоми е прогресиращата пресипналост, а след това затруднено дишане.

Възможно е продължитерната пресипналост, при деца над 3-годишна възраст да е свързано с появата на възелче на гласните връзки, получено в следствие от пренапрежение на гласовия апарат. Обикновено се среща при емоционалните деца, които често крещят. В повечето случаеи тези възелчета изчезват сами с израстването на детето. Като основно лечение се препоръчва гласовият покой, но е добре и детето да се заведе на психотерапевт.

На децата след 7 до 10-годишна възраст могат да помогнат логопеди, занимаващи се с постановка на гласа. Хирургическо отстраняване на възелчетата е необходимо само ако са с по-големи размери.

Хирургическа намеса се налага и при деца с полипи или кисти на гласните връзки. Много често по-малките такива биха могли да се сбъркат с възелчета. Тогава се налага ендоскопско изследване на гърлото.

Хроничната пресипналост при малките деца може да е свързана с патологии в нервната система, с травми при раждане или предизвикана от т.нар. парализа на гласните връзки. Тя се открива, обикновено при деца с вродени аномалии или с увреждане на централната нервна система /ЦНС/. Едностранната парализа обикновено не изисква оперативна намеса и често се възстановява спонтанно. При двустранна се затруднява дишането на детето, но гласът обикновено не се изменя. Необходимо е да се направи изследване на възможни заболявания на ЦНС, включително и за наличие на тумори. Операция се прави, когато детето стане на 5-6 години.

Диагностиката на гласовите нарушения изисква особен подход, а споменатите симптоми не бива да се пренебрегват. Добре е да се потърси компетентната намеса на специалистите фониатри, специалистите – уши-нос-гърло, оториноларинголози, фонопеди /логопеди, които се занимават с гласовите нарушения/. В някои случаи може да се наложи консултация с психотерапевти, невролози, педиатри и други специалисти.

Изготвил: В. Василева - Логопедичен център – гр.Варна

 

Free business joomla templates