Това са разстройства, при които нормалните закономерности на усвояване на езика са нарушени още от ранните стадии на развитие.Много е важно да се отбележи,че тези нарушения не се дължат на:
- Аномалии в неврологичните функции
- Аномалии в говорния апарат
- Сензорни нарушения
- Умствено изоставане
- Въздействия на околната среда
За да може да се постави тази дигноза е важно да познаваме нормата за развитие на речта и езика.
Четири са основните критерии, по които се съди за наличието на клинично изразено разстройство:
- тежест
- - протичане
- тип
- придружаващи проблеми
Тежеста на протичане пряко зависи от момента, в който се поставя диагнозата,поради естествената тенденция към подобрение при по-големите деца.
Ако сегашното ниво на нарушение е леко,но има данни за тежка степен на нарушение в миналото, то по-вероятно е да имаме клинично изразено разстройство,а не вариант на нормата.Важно е да се има предвид,че отклонение от 6 месеца от нормата е възможно и не е клинично.
Затруднение при поставяне на диагнозата би могло да представлява и диференцирането от умствено изоставане и глобална задръжка в развитието.
Диагнозата специфични разстройства на развитието означава, че имаме разстройство/специфично/,значително по-изразено от общото когнитивно функциониране.
Друго затруднение при диагностицирането е диференцирането от други вторични разстройства в следствие на сензорни,анатомични или неврологични увреди.
Logopedia.bg