Статии

Интервю с логопед Светлана Берова

svberova1Светлана Берова е логопед в Ресурсен център Стара Загора, обслужва общините Казанлък и Павел баня. На 32 години, семейна с едно дете – момче във втори клас. Любимите й занимания са свързани със семейството и с работата й. Обича да пътува, безцелно да се разхожда по оживени места. Почива си с книги и хубави филми, но за съжаление все по-рядко има време за такава почивка. Нейното лично представяне продължава така: 

Радват ме малките неща, обичам изненадите и подаръците от любимите ми хора. Благодарна съм на семейството ми! Съпругът ми ме подкрепя безусловно и ме търпи с честите пътувания и отдадеността ми към децата, с които работя. Аз съм това, което съм, именно защото съм подкрепяна жена, майка и дъщеря и знам цената на всичко това. В последната картичка, която синът ми подари, едно от нещата, които пишеше беше: "Мамо, гордея се с теб!” – това ми стига.

Много уроци, които получих, ме научиха, че лоялност и добрина се връщат с предателство и завист, но не съм загубила вяра в хората. Любимите ми същества и децата, с които работя и техните родители, ми го показват всекидневно.

 

Какво Ви мотивира да работите като логопед?

Много съм щастлива, че работя това, което съм учила. Избрах тази професия, водена от убеждението, че речта и комуникативността, имат определящо значение за цялостното развитие на детето като личност. В чужбина това е въпрос на престиж и класа и тези специалисти са високо ценени. Мотивира ме най-вече възможността децата с увреждания да проговорят и да се ограмотят, да бъдат като всички други деца.

С какви диагнози работите?

Естеството на работата ми е да проучвам наличната документация, с която детето/ученика се насочва към интегрирано обучение. Снемам логопедични статуси имащи за цел да идентифицират езиково-говорните нарушения, поставям логопедични диагнози, чийто диапазон е много широк – Дислалия, Дизартрия, Ринолалия, Заекване, Общо недоразвитие на речта, Алалия, Дислексия, Дисграфия, както и вторични речеви нарушения вследствие на Аутизъм, ХАДВ, Синдром на Даун, Умствена изостаналост, Сензорни увреждания, Множество увреждания.В зависимост от нарушението, за всеки един случай осъществявам индивидуална логопедично- терапевтична дейност.

Какви трудности срещате в работата си?

Трудностите са много, но бих посочила най-болезнените за мен:

  • Некомпетентност, незаинтересованост, подценяване, бягство от реалността, неприемане от страна на родителите на това, което специалистите констатират – губи се време. Нищо не пречи на един родител да консултира детето си с говорен терапевт, когато е на три, в предучилищна възраст, преди първи клас – поне тогава, защото логопедът ще ги насочи върху какво да наблегнат и, ако се установят дефицити в тези компоненти, терапевтичната помощ би била навреме.
  • Масовите детски и начални учители също пренебрегват логопеда като специалист, често прикриват реалната картина пред родителите;
  • Заради късното диагностициране аз и колегите ми започваме терапия на дефицити, натрупани от по-ранна възраст, и резултатите идват бавно;
  • Родителите, често имат нереалистични прогнози за децата си;

Какво ви зарежда и радва?

В работата ми ме радва, когато дете – безнадежден случай по отношение на говора – невербално започне да формира реч. Дете, за което всички казват, че няма да се ограмоти, започне да чете и пише макар и трудно-неща от такъв характер. Също ме радват комуникативни деца, радват ме родители, които се вълнуват при първите изречения и обяснения на децата им, родители, които държат на превенцията и водят децата си на логопед само за да развиват речеви и комуникативни умения така важни за да растат децата със самочувствие. Няма нищо по-хубаво от това да отгледаш и възпиташ дете с правилен говор, дете адаптивно във всяка комуникативна ситуация.

Какво бихте споделили с колегите логопеди?

Да работят с любов. Постоянно да четат специализирана литература, да се обучават и самообучават постоянно защото това е динамична професия изискваща вложение на време, сили, енергия и средства в посока на самоусъвършенстване, за да сме добри в областта си. Тук е мястото да благодаря на ръководството на РЦ Стара Загора и най-вече на директора г-н Калоян Дамянов, че инвестира в кадрите си в това отношение и се отнася с уважение и респект към този вид специалисти.

Какво трябва да се промени за да бъдете по-успешни в работата си?

Промяната трябва да е комплексна. Да тръгнем от мисленето на хората – да възприемат логопеда като човек, ангажиран за най-важната област за нас хората – говорът. Надявам се, системата на образованието да се промени в посока зачитане на логопеда като единствена фигура (специалист), отговаряща за важни показатели в развитието на децата. Целево да се отпускат средства за тях и да осигурят по адекватна логопедична помощ за децата с увреждания.

В чужбина логопедът е високо ценен и съм сигурна, че и в нашата страна този момент ще дойде. И си го пожелавам - на себе си и на колегите!

 

Добави в Svejo