Дизартрия

Дизартрията е нарушение на звукопроизношението и речевата прозодика в следствие на недостатъчна инервация на говорния апарат, свързана е с органични поражения на ЦНС и ПНС.Нарушенията  зависят от локализацията на поражението. Най-честите симптоми се изразяват в неправилно произношение, изопачаване на звукове, замени, пропуски, неясна реч, неправилен темп на говорене и т.н.

Дизартрия – dis – нарушение във функцията и arhtron – връзка, свързване. При най-тежките форми дизартрията преминава в анартрия, което е пълна невъзможност за говорене в следствие парализа на говорните мускули. Такива случаи се наблюдават при тежките форми на ДЦП, особено в случаите в които има квадропареза – 4-те крайника. Тясна мозъчна локализация практически не се наблюдава, защото детския мозък се развива, структурите му се променят, затова казваме, че в детска възраст нарушението носи дифузен характер. Докато при възрастните локализацията е много тясно изразена. Най-честите причини за дизартрия са: дородови инфекции, като интоксикации на майката, често може да е причина бъбречна недостатъчност, асфиксия, травми.

Неврологични симптоми:

1.Нарушение на мускулния тонус – зависи от локализацията и има няколко варианта:

а)Постоянно повишен мускулен тонус на езика, устните, лицето, шията. Езикът е винаги напрегнат, стегнат като топка, изтеглен назад, гърбът му е извит нагоре към небцето – палатализация. Активните движения са много трудни, често се наблюдават спазми – съпътстващи движения в съседни мускули;

б)Понижен мускулен тонус , устата не може да се затвори,повишена саливация. В следствие на това се наблювава назализация ня звуковете – носов оттенък, тъй като са отпуснати мускулите на мекото небце;

в)Дистония – постоянно променящ се мускулен тонус. В спокойно състояние се наблюдава понижен тонус, но при опит за говор, тонусът рязко се повишава и мускулите стават спастични.

2.Нарушение на праксиса – не само на говорните мускули, а и на общата моторика.

3.Нарушение на речевото дишане – нарушена координация на дишането по време на говорене. Ритъмът на дишането не се съгласува със съдържанието на речта. Тя е непълноценна поради звуковата трудност, дишането е учестено, това кара детето много често да спира и речта става накъсана.

4.Нарушение на гласа. Гласът се нарушава поради парези в мускулите на гръкляна и на гласните връзки. Гласните връзки понякога трудно се задвижват, в тях много често настъпват спазми. Гласът е слаб, тих, губи се.

 

При дизартрия е нарушено предаването на нервните импулси от кората или подкорието към лицевата мускулатура. Това предаване на импулси се нарича инервация. Нарушената инервация води до нарушение на плавността на речта и нарушено превключване от един звук към друг. Поради централно органичните нарушения се наблюдават освен речеви симптоми и голям брой неречеви симптоми допълващи картината от нарушения. Независимо от вида на речевата патология, основно значение за поставяне на точна диагноза има обследването.

При дизартрия обследването се основава върху речевите и неречевите симптоми, възрастта на детето и невропсихологическото състояние. Колкото е по-малко детето и е по-ниско речевото му развитие, толкова по-голямо значение има анализа на неречевите симптоми – моторика, внимание, мислене, памет и т.н.

Първи прояви на дизартрия

Могат да се проявят още след раждането, особено пседобулбарният синдром.

Псевдобулбарен синдром – характеризира се с това, че непосредствено след раждането детето има много тих плач или понякога само отваря уста. Нарушено е сукането, гълтането, може да има липса на някои вродени рефлекси –сукателен, ориентировъчен. Често при сукане децата посиняват, давят се, млякото понякога изтича в страни. В най-тежките случаи детето се храни със сонда, защото не може да суче. Дишането му е аритмично, неравномерно. Тези нарушения вървят успоредно с лицева асиметрия. Гукането, лепетната реч се появяват по-късно. След поникване на зъбите детето дълго време не може да дъвче, да отхапва. Не може да яде твърда храна, обикновенно се храни с пюрета и каши. Не може да пие от чаша. С възрастта по-голямо значение добиват речевите симптоми. Има нарушен глас, невъзможност да изпълнява артикулационни движения, неправилно е положението на езика в устната кухина, нарушено е речевото дишане. Забавено езиково и речево развитие.

Обследване на деца с дизартрия

Обследването започва с проверка на мимическата мускулатура в спокойно състояние. Наблюдаваме характера на линията на устните т.е. дали е права или изкривена.

- следим за плътност на затвореност на устата ;

- следим дали има хиперкинезии ;

- проверяваме дали детето може да държи устата си затворена;

- проверяваме дали може последователно да отваря и затваря очи;

- дали може да намръщи вежди, като следим дали са на лице синкинезии, при тези опити.

Посочените двигателни функции се обследват при различно натоварване, т.е. при многократно – 3, 4 до 5 повторения на движението, като се следи качеството му. При непълно движение се отбелязва неговия обем, скорост на изпълнението и плавност.Освен това логопеда уточнява и как детето се храни, т.е. как дъвче, каква храна предпочита. Тези деца не желаят твърда храна, усещат, че им е трудно и се давят. Логопеда уточнява дали детето се дави при пиене на вода.

Особености в устройството на артикулационния апарат. Тук проверяваме:

-         устните за деформации;

-         зъбната захапка;

-         равномерност на резците;

-         състоянието на езика и подезичната връзка;

-         състояние на твърдото небце (тук проверяваме за разкъсвания);

-         оглед на мекото небце, дали има повреди.

Оглед на артикулационната моторика, проверяваме движението на устните:

- проверяваме дали детето може да стисне събрани устни и доколко може да стои така;

- усмивка-фунийка, махало;

- движението на долната челюст – отваряне и затваряне на устата, движения на челюстта в страни (ляво-дясно);

- движенията на езика – навън-навътре, напред-назад, към горна устна-към долна устна, изнасяне напред на тънък-остър език;

- движение на небцето – при широко отворена уста искаме от детето силно да произнесе звук "а" продължително – тук имаме повдигане на мекото небце;

При тежки случаи на псевдобулбарна пареза са невъзможни съзнателните движения с устни и език. В такива случаи проверяваме рефлекторните движения, например, дали детето отдръпва език при докосване, дали изнася устни в страни при усмивка (когато е сериозно нарушението, то не може да се усмихва), дали изтегля устни напред като му подадем сладолед.

- особености в дишането – при дизартрия е накъсано, повърхностно.

Преминаваме към обследване на произношението на звуковете.Следваща стъпка е диктовка на думи, изречения. Може да помолим детето само да състави изречения. Грешките от тази проверка се отделят в няколко групи:

1.Специфични грешки – замяна на букви, пропуски, разместване на букви и срички;

2.Грешни свързани с общото речево развитие – неточно съгласуване по род и число, неправилни или неточни окончания на думите, неточно употребявани предлози или тяхната липса.

Проверка на четивните навици. Тук включваме четене или назоваване на букви, четене на срички, като те могат да бъдат с различна структура (отворени, затворени, със струпани съгласни). Четене на думи с различен брой срички (едносрични, двусрични, трисрични) и четене на изречения и текст. Обследването завършва с проверка на лексиката и граматиката.

При деца с дизартрия да се има предвид, че самото назоваване на предметни картинки може да е трудно и това да е причината детето да не може да се справи. Тези трудности са поради артикулационните нарушения. В такива случаи може да се направи погрешен извод, че детето не познава думата, поради тази причина трябва да проверим дали думата съществува в пасивния речник на детето. Това става при назоваване на думата от логопеда, а детето трябва само да я посочи.

Псевдобулбарна дизартрия

Представлява артикулаторно нарушение при увреда на неврологичното равнище на организация и регулация на комуникативният акт.

Неврологичното равнище включва:

- централния двигателен неврон;

- периферния двигателен неврон;

- малкият мозък;

- черната субстанция от средния мозък;

- опашатото ядро и бледното тяло.

Увреждането на централния двигателен неврон води до централна парализа. Тя е характерна с:

1.Намалена или липсваща мускулна сила;

2.Повишен мускулен тонус – синдром на сгъващото се ножче;

3.Хиперрефлексия – нормалните рефлекси стават по-интензивни;

4.Поява на патологични рефлекси – на Бабински, орални автоматизми (хоботков, длано-брадичков и сукателен рефлекс).

Увредата на централния двигателен неврон в коровоядрения път води до централна парализа на артикулаторните мускули, което се нарича псевдобулбарна дизартрия.

І.Етиология на псевдобулбарната дизаррия:

1.Физически травми;

2.Родова травма – тя е етиологичен фактор за ДЦП. ДЦП е общо соматичен синдром, който може да засегне всички мускули на тялото и обикновенно се съчетава с псевдобулбарна дизартрия;

3.Инсулти;

4.Тумор.

ІІ.Патогенеза – централна парализа.

ІІІ.Клинична картина:

1.Говор – прозодика на речта:

а)Глас – тих,треперещ, бързо изчезващ и уморяем. Има съществена разлика на гласовите реакции при волевите движения(увредени) и неволевите(запазени);

б)Дишане – неритмично с много слаба издишна струя, която не позволява да се направи добър артикулаторен фокус;

в)Нарушена артикулация – р и л обикновенно липсват. Беззвучните се преобразуват в звучни. Африкатите се делят на съставните си части: ц – т и с, ч – т и ш, ж – т и ш, преградните се преобразуват в преходни: с – ш, к – х. Най-лесни за произнасяне са м и н. Говорът става размазан,  гъгнив с носов отенък или фарингиален. Почти всички звуци звучат еднакво.Често към звуковете има добавено хриптене (шумове).

2.Соматични нарушения: дисфагия – нарушения в гълтането:

а)Оглед на лицето – отпусната физиономия – хипомимия на лицевата мускулатура. Устата е отворена има хиперсаливация и понякога несиметрични устни ъгли. Езикът е издут, напрегнат, твърд и изтеглен назад, трудно подвижен. Само при псевдобулбарна дизартрия има орални автоматизми.

Псевдобулбарна дизартрия и разликата и` с полиморфна дислалия

І. Псевдобулбарна дизартрия – в единият вариант е с увеличен мускулен тонус, има ограничен обем на осъзнатите движения. При този вариант се наблюдават палатализация на езика, той трудно се задържа в определена поза, ако е изплезен се отклонява на страни. Страдат най-сложните комбинирани движения, шушкави, съскави, африкати, р, л, нарушено речево дишане и прозодика на речта. Характерна особеност при псевдобулбарна дизартрия е, че вродените рефлекторни движения на говорния апарат са запазени. Ако намажем устничката на детето с мед, то ще я оближе, ако е целенасочено, то няма да може. Целенасочените движения са невъзможни.

В други случаи имаме намален мускулен тонус. Той може да замаскира картината и тогава говорим за скрита или лека псевдобулбарна дизартрия.

При скрита псевдобулбарна дизартрия може да има също нарушение на няколко фонематични групи. Речта звучи леко размазана, в потока на речта много звукове се назализират, защото имаме понижен мускулен тонус. Много характерно е, че при провеждане на артикулаторна гимнастика с устните и езика, те много бързо се уморяват и се наблюдава лек тремор. Трудно задържат езика в едно положение. При умора на устните и езика се наблюдава саливация. Докато при дислалия такива симптоми няма. При псевдобулбарна дизартрия има мускулна слабост в крайниците, при дислалия го няма. Например: ако искаме детето да вдигне ръката си и да брои до 10, то не може.

При скрита дизартрия се отбелязва, че децата предпочитат мека и рядка храна, защото усещат трудности при дъвчене, по-късно прохождат, трудно задържат лъжица и вилица, изпитват трудности при бягане, не могат да чертаят кръг, права линия, проговарят по-късно – към 2г.  Много е характерно, че е много продължителен процеса на постановка на звуковете. Понякога при дислалия той е само след 3, 4 сесии. При дизартрия има трудности при писмената реч.

Диференциална диагноза между скрита псевдобулбарна дизартрия и полиморфна дислалия

1.Диагностични критерии за скрита дизартрия:

- Наличие на слабо изразени, но специфични за дизартрията артикулационни трудности. Тук имаме ограничен обем на финните движения на говорните органи. Детето не може да извие върха на езика си нагоре. Не може да докосне с езика си горната устна, а при отворена уста не може да докосне небцето си с език. Наблюдава се асиметрично положение на изплезен език (езикът е изплезен на долната устна, в засегнатия му край се наблюдава лека извивка, освен това той е неспокоен, появява се тремор);

- Наличие на синкенезии – тук при двежение на езика, детето движи и пръстите си. Ако искаме от детето движение с върха на езика към горната устна, едновременно с това то движи и долната челюст;

- Трудно задържат конкретна или фиксирана артикулационна поза. Ако искаме от детето да изтегли настрани устните си и да задържи до 5 сек., при това положение устните и бузите започват да се мърдат;

- Забавен темп на артикулационните движения;

- Трудно или нарушено артикулационно превключване. Тук детето едва ли не търси нужната артикулационна поза,  може и да си помага с ръка;

- Нарушение в прозодиката – при дислалията такова нарушение няма;

- Много труден процес на автоматизация. След като сме коригирали звука, детето не може да го включи в речта.

При диагностика на скрита дизартрия могат да се използват и следните функционални проби:

1. Искаме от детето да отвори уста, да изплези език напред и да задържи в това положение неподвижно езика си, като едновременно с това искаме да следи с очи предмет, който местим. Пробата е положителна (т.е. има дизартрични нарушения) в случаите, когато езикът се отклонява в същата посока, в която се движат очите. Идеята е движението на очите да не повлиява движението на езика.

2. Тук искаме от детето да изпълни определени артикулационни движения само с езика си (т.е. искаме да постави езика си на горната устна, или да оближе горната устна), като едновременно с това логопеда държи вратлето на детето. Пробата е положителна ако се усеща напрежение в шийните мускули, или ако се наблюдава движение на главата (в такива случаи то обикноенно отмята главата си назад).

Диагнозата за дизартрия винаги се поставя от лекар. Логопеда може само да се насочи, че това е дизартрия.

Важно е при дизартрията да се отчитат всички речеви и неречеви симптоми. Необходимо е също да се отбележи достигнатото ниво на речево развитие, или това е състояние на фонетика, лексика, на граматика. Като достигнатото ниво на речево развитие сравняваме с възрастовата норма. При децата в училищна възраст отчитаме какво е влияниета на нарушението върху писмената реч.

В речевата карта на детето трябва да присъства, както медицинска диагноза, така и логопедична (речева) диагноза, която трябва да отразява състоянието на всички равнища и страни на речевата функция.

Булбарна дизартрия

Появява се при периферна парализа на ІХ, Х и ХІІ ЧМН двустранно, понякога участват V и VІІ ЧМН.

ІХ – езикогълтачен ЧМН – контролира гълтането и движението на мекото небце.

Х – блуждаещ ЧМН – контролира малкото мускулче, което се захваща за края на гласните връзки. Контролира гласните връзки.

ХІІ – контролира мускулите на езика.

ХІ – контролира шията.

V – троичен ЧМН – контролира дъфкателната дейност.

VІІ – лицев ЧМН – контролира устни, вежди, затваряне на очите.

І. Етиология:

1.травми – много рядко;

2. тумори;

3. родови травми;

4. авитаминоза на витамин В – води до периферен полиневрид.

ІІ. Патогенеза – периферна парализа:

- няма мускулна сила – намалява;

- хипорефлексия или арефлексия;

- хипо- или атония;

- атрофия на мускулите – стопяват се.

ІІІ. Клинична картина:

1.Говор:

а)Звуковете се произнасят гъгниво, размазано, без артикулаторен фокус, почти както при псевдобулбарна дизартрия, разликата е:

- Тук са увредени неволеви и волеви гласови реакции. Детето говори със слаб глас – треперещ, затихващ, но и киха, кашля, плаче със също такъв слаб глас;

б)Гласът има носов отенък.

2.Соматични нарушения:

а)Хипомимия – отпуснато безжизнено лице;

б)Език – плосък, разстлан на пода на устната кухина, с грапава повърхност (географски език). Намалена подвижност на езика, по повърхността му се наблюдават потрепвания. Повишена саливация;

в)По-рядко има общи соматични парализи и парези.

Булбарна дизартрия се получава в следствие от възпаления на продълговатия мозък. Тук са разрушени ядрата на черепно мозъчните нерви. Те имат пряко отношение към мускулите на говорния апарат. Тук говорим за периферна парализа на говорните мускули. При псевдобулбарната дизартрия рефлекторните движения са запазени, а само осъзнатите са нарушени, докато при булбарната страдат както рефлекторните така и осъзнатите.

Терапия на псевдобулбарна и булбарна дизартрия

І. При псевдобулбарна дизартрия. Терапевтични принципи:

1.Комплексност (психолог, физиотерапевт, невролог и логопед). В една и съща дейност се включват слухови, зрителни и двигателни умения.

2.Системност – непрекъснатост на занятията – два пъти седмично. Всяко терапевтично пропускане води до срив в досегашното развитие на детето.

3.Онтогенетичност – индивидуалното развитие на детето, възрастовите му особености.

4.Поетапност – от лекото към трудното.

5.Индивидуален подход при всеки пациент.

При псевдобулбарна дизартрия започваме терапията с:

1.Масаж – релаксиращ. Това означава:

а)При масажа не вдигаме ръцете си от кожата на пациента;

б)Вървим по хода на мускулните влакна;

в)Правим упражнения със съпротива.

2.Дихателна гимнастика:

а)Основна задача на дихателната гимнастика е да се тренира волевия контрол върху издишната струя въздух – скорост, сила, концинтрираност и точност на определено място;

б)Как трябва да направим дихателна гимнастика, така че пациента да усеща и чува издишната струя – духане на свещичка, на лентичка, правене на балончета от веро ит.н.до 5-10 мин.

Ако има епилепсия няма дихателна гимнастика, защото дълбокото вдишване предизвиква припадъци, провокира ги.

Следващите 10 мин.:

3.Гимнастика на артикулаторните органи:

а)При пълна пасивност на мускулите на езика – трябва да започнем с пасивна гимнастика:

- С малка сонда: езика наляво-надясно, нагоре-надолу

- При тежки случаи провокираме гълтане. Чрез капване в корена на езика с една пипетка сладък разтвор. Така се провокира неволево гълтане, а след дълги тренировки се развива и волевото;

б)Активна гимнастика – цели раздвижване и тренировка на волевите движения на артикулаторните органи:

- Движение на езика наляво-надясно, нагоре-надолу. Ако има затруднения можем да помогнем със сонда;

- Бонбонче;

- Издуване на бузите;

- свирене със свирка, на хармоника.

4.Артикулаторна гимнастика – правим движения, които се вербализират:

а)отворени гласни – а, е, и, ъ;

б)затворени гласни – о, у.

Започваме с вокализиране на широки гласни, после на тесни. Постепенно се вкарват съгласни – ма, на. Имитират се животни. След това включваме: па-ба-фа-ва. Когато сме раздвижили достатъчно много езика и устните, започваме постановка на звук, автоматизация и диференциация. Преди това обаче изследваме подробно фонемния гнозис и ако има нарушения работим за диференциация и разпознаване на звука.

ІІ. При булбарна дизартрия – терапията и` се различава от на псевдобулбарната по две неща:

1.Медикаментозната терапия;

2.По масажа – при булбарна дизартрия е тонизиращ – пощипвания, отлепване на кожата от брадичката нагоре (стяга мускулатурата). Във всички останали компоненти е същата.

Твърде често булбарната и псевдобулбарната дизартрии се срещат заедно у един и същи човек. В този случаи клиничната картина е доста смесена, но водещо е размазаното артикулиране, липсата на мускулна сила, нарушеното дишане и слабия глас.

Терапията се провежда по същия механизъм, като масажа трябва да бъде в зависимост от тонуса на артикулаторната мускулатура.

Когато булбарната и псевдобулбарната дизартрии са от раждането, обикновенно се съпътстват от известно изоставане на езиковото развитие, това се дължи на две основни причини:

1.Детето е с парализи и е сравнително изолирано от социалните контакти;

2.Поради затруднената артикулация децата не общуват достатъчно вербално с родителите си и не тренират своите изикови способности, което вторично води до закърняване. Този факт изисва при дизартрия в детска възраст да се работи и за езиковото развитие, докато при възрастни няма нужда. Освен това е полезно за деца с дизартрия и ДЦП активно да изискваме от родителите им професионална работа на физиотерапевт и лечебна гимнастика за раздвижване на общата моторика, това помага и за развитие на артикулационната моторика.

Основни насоки на логопедичната корекция при дизартрия

Работата с дизартриците се основава на следните принципи:

1.Поетапно формиране на всички равнища на речта – фонетично, лексикално, синтактично и т.н.

2.Успоредно с речта да се развиват и другите страни на психичната система, като възприятни функции, паметови, мисловни операции, т.е. така да се подбират и структурират речевите задачи, че тяхното изпълнение да предполага активизиране на процесите на зрителен анализ, диференциация, мислено квалифициране на предмети.

Общата и речева моторика се нормализира след предварителни и системни логопедични занятия, като най-добре е те да се съчетават с медикаментозна терапия, лечебна физкултура.

Основни задачи при работа с дизартрици могат да бъдат следните:

1.Работа върху звукопроизношението

2.Развитие на фонематично възприятие и навици на звуков анализ;

3.Работа върху прозодичната страна на речта, което включва преодоляване и корекция на нарушения темп, ритъм, интонация, превключване;

4.Превантивна работа върху лексико-граматическата страна на речта с цел преодоляване на появата на ОНР (общо недоразвитие на речта).

Етапи на логопедична корекция при дизартрия

1.Подготвителен етап – целта е подготовка на артикулационния апарат за овладяване звуковете чрез раздвижване или гимнастика на апарата. Цели се развитие на потребност за общуване с езикови средства. Децата прибягват до използване на мимико-жестова реч. Работи се върху дишането и гласа. Важна задача е развитие на сензорните функции. На децата се дават задачи да разпознават по звука различни животни, предмети. Друга задача е възпроизвеждането на ритми. Логопеда показва, а детето повтаря след него. Поради наличието на мускулна слабост, т.е. нарушена подвижност на говорния апарат, внимание се отделя на развитие на подвижността на този апарат, за тази цил, в този етап се провежда масаж на лицевата мускулатура. Масажа е винаги според формата на дизартрията, т.е. според нарушения мускулен тонус. В едни случаи е окрепващ, а в други отпускащ.

Релаксиращи масажи. Те обикновенно се правят с потупване и поглаждане на чело, бузи, устни, шия.

За лицева мускулатура:

Разтриване на челото от средата към слепоочиятя, след това от веждите странично към косата. От челото през бузите към шията като може да се стигне до раменете. От долния край на ухото през бузите към ноздрите. От ъглите на устата към средата на долната и горната устна.

За отпускане на устните:

Леко пощипване на събрани устни, кръгови поглаждащи движения в ъглите на устата. Механично облизване на устните в хоризонтална и вертикална посока.

За мускулите на шията:

Логопеда с бавни и плавни движения обръща главата на детето на ляво и на дясно, напред и на гагоре.

За мускулите на езика:

Потупвания с пръсти в областта под брадичката, потупвания с два пръста под ушите в ъглите на челюстите, като първо потупваме после поглаждаме.

За мекото небце:

С показалец се масажира небцето в посока от вън на вътре.

Стимулиращи (укрепващи) масажи. Те се провеждат при отпусната мускулатура. Тук се прилага приглаждане, разтриване, по-дълбоко раздвижване, като и тук се започва с поглаждане.

Упражнения за лицева мускулатура:

От челото към слепоочията, от носа към ушите, от брадичката към ушите, като при тези упражнения интензивността се увеличава, налага се по-голям натиск без обаче да причиняваме болка на детето.

Укрепване на мускулите на устните:

С поглаждане, пощипване, евентуално вибрации. От средата на горната устна към ъгъла и от средата на долната устна към ъгъла, след това разтриване на ямичката между носа и устната.

Укрепване на мускулите на езика:

Масажа се извършва с дървена шпатула като тук се въздейства върху надлъжната мускулатура. Поглаждане на езика от средата към върха, като през 2сек. притискаме езика с шпатулата и поглаждаме странично от едната страна към другата.

1.Пасивна артикулаторна гимнастика. Целта е да се изработят определени кинестетически усещания, като се създават и определени артикулационни пози на езика и устните. Може да се използва механична помощ – сонди, шпатули или ръка, за да се нагласи артикулационния апарат в нужната поза. Например: ако детето съзнателно, целенасочено не може да си отвори устата, това се осъществява след като първо като логопеда показва, а след това детето го повтаря само. Начинът да отворим устата на детето е да поставим големият пръст върху долните зъби, а с останалите пръсти държим брадичката и я притегляме надолу.

Постепенно механичната помощ отпада и се преминава в поддържане на позата.В периода на масажа и пасивната гимнастика се работи и върху намаляване на саливацията.

2.Активна артикулационна гимнастика. Не си помагаме с механична помощ.

Упражнения за долна челюст:

Отваряне и затваряне на устата с тракване на зъби, следим устата да се затвори точно по средата. Друг начин за правилно затваряне на устата е като дадем на детето да захапе със зъби салфетка или гумена трабичка, а логопеда ги издърпва с ръка. Искаме вниманието на детето да е концентрирано върху положението на устата, когато тя е затворена, за целта е добре да има зрителен контрол в огледало. Искаме детето да държи челюстните стави, за да усети и запомни движението при затваряне на устата. Упражнинията се тренират внимателно и дълго време. При дизартрия липсва съзнателен контрол върху движенията на устата. По-лесно се затваря устата, когато главата е леко наведена напред, а се отваря, когато главата е отметната назад.

Упражнения за устни:

Активно отваряне и затваряне по инструкция. Прилагаме активна гимнастика за устни с цел формиране на точни артикулационни и кинестетически усещания. При игра на футбол с памуче, което детето духа. Детето да свири с уста. Добри са въртеливите движения с устни в игрова форма (как слончето върти хоботчето си).

Упражнения за език:

Ако езикът е неподвижен, раздвижваме го на рефлекторно ниво. Например, подаваме бонбон на детето с цел да изнесе езичето напред. Да намажем ъглите на устните със сладко, за да предизвикаме облизване.

Рефлекторните движения подготвят активните движения. Например: напред-назад, навътре-навън. Ако езикът е стегнат можем да искаме детето да духне върху езичето. Например: “Ти си изгори езичето, я духай да не те боли!”. Това се прави за изправяне на езика. Прихапване на езика на порцийки от средата към върха и обратно. Часовника – ляво-дясно. Кръгови движения на езика по устните. Успоредно с тези упражнения се работи върху речевото дишане и гласа. Целта е да се увеличи белия дроб, рационално да се използва въздуха при реч, като логопеда сам показва как кратко да се вдишва и издишва. Упражнение за продължително издишване е надуването на балон.

Работа върху прозодиката на гласа. Текст за повишаване и понижаване на гласа. Като начало само упражнения с гласни. След това включваме съгласни като в, ф, с, з, ш и т.н. Като много важен момент е детето да се научи да диша със затворена уста, дишане нос-нос.

Корекция на звукопроизношението

Първата група звукове, които се поставят са лесни за артикулация и в същото време различни по звучене: а, и, у, м, к, х, в, о, т, с, л. С тези звукове работим докато се получи чисто звучене. Успоредно с обстановката работим за звуков анализ. При тежки случаи при постановка на звукове  може да се приложи и механична помощ, което се прави пред огледало, за да има зрителен контрол. В началото при постановката може да се получи само аналог на правилния звук, но това е много важно като формира връзката между артикулация и слухов образ. И постепенно с многократни упражнения се преминава от аналога към същинския звук. Втора група звукове по-сложни по артикулация, като тук влизат шушкави, звучни съгласни, африкати и звук р. Поради сложния си характер тези звукове също се усвояват неточно. Неточно се произнасят, но на слух се различават добре. Тук също работим върху фонематичния слух и артикулацията също е много важна, защото се създава база за фонематична точност при усвояване на писмените навици. Децата с дизартрия изпитват общи моторни трубности. При тях самообслужването е трудно – обличане, миене на зъби, умението да се хранят с прибор, завързване на обувки. И в тези случаи, за да се преодолеят моторните трудности се работи върху финната и обща моторика. Учим децата как да държат предмета, как да го преместват от едно място на друго. Върху кадастрон очертаваме и искаме от детето да сложи предмета върху очертанието. Мозайка – искаме да я сортира по цветове. Това от своя страна предполага точно хващане на предмета едновременно развиваме цветовия гнозис и вниманието. Може работа с пластелин. Може да искаме от детето да сложи ръка на масаа и да повдига пръст по пръст. При събрани длани да потупва два по два пръстите си. Да имитира свирене на пиано, стреляне. Често децата имат трудности при храненето поради малките размери на приборите, тогава уголемяваме дръжките на приборите. Трудности при пиене – в тези случаи използваме в началото дълга сламка, като постепенно я скъсяваме. Учим детето да закопчава и разкопчава дрехите на куклите, а после върху себе си. Подготовка за писане, като тук изискваме да защрихова квадрати, да съединява точки.

 

При нея имаме огнищни нарушения на кората . Среща се в три варианта:

1.Имаме едностранно или двустанно увреждане в долният край на предната централна извивка, при което се наблюдават избирателни парези на говорните мускули, най-вече ма езика. Ограничени са финните движения на езика, особено на върха. Поради това страдат предно езичните, съскави, шушкави, р. Затова се наблюдават замени, липса назвукове;

2.Причината е едностранно увреждане на кората в долните постцентрални отдели на лявата хемисфера. Тук страда точната обратна връзка между мозъчните структури и положението на говорния апарат при всеки отделен звук. Тази информация идва забавено и човек губи контрола над собствената си реч. Страдат шушкави, съскави, африкати. Детето търси точната артикулационна поза. То мърда устни, помага си с ръка, опитва докато намери точната артикулаторна поза. Това забавя речта, нарушава темпа, плавността. Тези деца не могат да произвеждат артикулационна поза по образец. Има нарушен лицев гнозис. Често този вариант напомня алалия, но важна диагностична разлика е , че за разлика от моторна алалия, тук не са нарушени лексиката и граматиката на речта.

3.При едностранно нарушение в предномоторните отдели на лявата хемисфера е нарушен динамическия праксис. На-силно са нарушени двусъставните, отделни думи, където има струпани съгласни, тъй като е нужно много бързо и точно превключване от една артикулаторна поза към друга. Трудно се възпроизвежда серия от движения и много трудно се автоматизират звуковете в речта.

Хиперкинетична дизартрия (хореоатетозна)

Появява се при увреда на подкоровите сиви ядра (опашатото ядро).

І. Етиологични фактори:

1.Родови травми;

2.Инфекциозни заболявания;

3.Енцефалити;

4.Неизяснени причини.

ІІ. Характеристика:

1.Хипотония на мускулатурата – мека, отпусната, позволява невероятна гъвкавост на ставите;

2.Хиперкинезии – насилствени, неволеви, болестотворни двигателни реакции, биват най-разнообазни по своята симптоматика:

а)Тикове;

б)Червеообразни, бавни съкращения на различни мускулни групи – несинхронии, което води до бавни извивания на пръстите на ръцете, устните, езика. Те са мъчителни, трудно се овлавяват и се засилват при емоционални състояния;

в)Клоноси – съкращения на мускулите, при които няма двигателна реакция (неволево);

г)Торзионна дистония – тялото се усуква около собствената си ос.

ІІІ. Клинична картина:

1.Говор – неритмична, неплавна реч. Взривно, внезапно появяване на крясък, звук, вик или някоя дума. Най-силно е овредена плавността на говора. Има размазване и нарушение на артикулаторния фокус при произнасяне на звуковете, което е непостоянно.

2.Дишането е тласъчно, неритмично, а гласът силен, ясен, но непостоянен. Волевия контрол върху гласовите реакции липсва. Чести са внезапни крясъци, извиквания, плач, които нямат нищо общо с контекста. Те се появяват в резолтат на внезапно появила се хиперкинетична реакция.

ІV. Терапия:

1.Медикаментозна терапия – назначава се от лекар.

2.Основно в терапията е трениране на ритмичност, т.е овладяване на тази внезапност на движенията. Работи се върху общата и артикулаторна мускулатура успоредно. Подходящи са броене от 1 до 10, изброяване на месеци, дните от седмицата, ритмично произнасяне на автоматизирани речеви редици съчетано с потропване;

3.Работа върху ритъма със срички в съчетание с някакво движение на ръцете.  И тук е задължителна дихателната гимнастика като начало на терапевтичния сеанс. По време на терапията трябва да се избягват всякакви емоции, тъй като те засилват патологичните реакции.

Акинетична (паркинсонова) дизартрия

І. Етиология:

1.Травми;

2.Инфекциозни заболявания;

3.Паркинсон (есенциален паркинсонов синдром) – причината е неизвестна, води до бавно и постепенно унищожаване на черната субстанция на средния мозък.

ІІ. Клинична картина. Симптоми:

1.Хипертония – симптом на зъбчатото колело;

2.Акинетизъм – олигокинезия – по-малък обем на движението;

3.Брадикинезия – забавени движения;

4.Пилсационни явления – трудно превключване от една реакция към друга;

5.Тремор (статичен) – силен е при определена поза – при покой. При движение намалява (симптома на скъперника).

Говор – неясен, размазан, тих глас. Акцелериращ говор – започва нормално и постепенно ускорява скоростта на говорене, като в същото време гласът затихва и звуковете стават много неясни. Най-увредени са лабиалните и алвеоденталните звукове. Най-същественото при тези пациенти е, че при желание, за кратък период от време, те могат да говорят добре. Освен това има и промени при почерка. Започват да пишат нормално и постепенно буквите стават изкривени и неясни.

ІІІ. Терапия – медикаментозна.

 

Малкомозъчна (акинетична) дизартрия

 

Тя е проява на увреждане на малкия мозък от различни увреждащи фактори (кокси).

І. Клинична картина:

1.Най-типична е нарушената координация на волевите движения. Тя се отразява, както на общите двигателни реакции, така и на дишането и говора. Движенията са неточни и несинхронни и трудно се превключват от едно в друго;

2.Хипотония на мускулатурата;

3.Появява се тремор на движенията, т.е. той се засилва при движение на двигателна реакция;

4.Загуба на равновесието.

Говор –у вредена е плавността на говора – говорят скандирано, а ако в процеса е въвлечена диафрагмата и на тласъци. Звуците са размазани и  неясни. Пишат с едри разкривени букви (макрография).

ІІ. Терапия:

1.Работа върху усета за ритъм и типични артикулаторни упражнения;

2.Дихателна гимнастика за трениране върху контрола на издишната струя;

3.Трениране на координацията на движенията. Двойки движения с артикулаторните органи: хоботче – усмивка, конче, езика нагоре – надолу и др., прехапване на горна и долна устна последователно.

Акинетичен мутизъм

Появява се при увреда на мозъчната кора, покриваща междинния и средния мозък. Най-често при тумори или травмични увреди в тази област. Пациентите изпадат в немотивация, нежелание да говорят, да се хранят. Ако кажат нещо, то е много неясно. Но в момент на силна емоция, те могат да действат и говорят съвършенно добре за кратко време и след това веднага изпадат в предишното си състояние.

Танцуваща дизартрия

Един любопитен феномен е този при танцуващата дизартрия. Среща се при определени фамилии – генетично. По-често при мъжете.

Клинична картина – епизодично нарушение на говора от дизартричен тип, съчетано с движения от типа на подскачането.

Автор:

http://medicina-bg.info

 

Free business joomla templates