Всяко дете се ражда с уникалната способност да усвоява език като форма на комуникация.Около три месеца след раждането детето се ориентира и се насочва към езика,който чува в най-голям процент от времето,в което будува.След шестия месец проговарянето започва на езика,на който говори майката,респективно човека,който се грижи за него.За да се усвоят правилата на един език и речниковия запас да достигне до ниво за комуникация е необходимо време,което средно може да се приравни към четири годишната възраст на детето. Затова и повечето специалисти препоръчват изучаването на втори език да започне най-рано на четири годишна възраст.Тази препоръка е валидна в случайте, когато в едно семейство се говори на един език.
В случаите,когато в семейството се говори на два езика не е възможно да се ограничи общуването с единия родител до усвояването на езика на другия.
В тези случаи най-добрата политика за усвояване и на двата езика е всеки родител да общува с детето на езика,който му е роден и на който допуска минимум граматични и езикови грешки.
Възможно е езиковото развитие на детето леко да се забави спрямо нормите за усвояване на съответния език,но след пет годишната възраст на детето би трябвало изоставането да се навакса.
Има и такива семейства, в които родителите общуват на два различни езика,но се намират в трета страна,където официалният език е различен от тях.В тези случаи оптималният вариант е детето първо да усвои езика на средата за да се чувства комфортно и да се избегне стреса от липсата на комуникация със средата/връстниците си.А другите два езика да започне да усвоява на по-късна възраст след като е усвоило набор от речников запас на „външният” език.
Съществуват изследвания,които дефинират двуезичието като основен проблем за възникването на заекване в предучилищна възраст.Друг казус е забавянето на езиковото развитие на децата поради общуването на няколко езика.
За радост,човешкият мозък е изключително гъвкав особено в детска възраст.Децата са напълно способни да усвояват няколко езика едновременно,при условие че езиците са равнопоставени спрямо средата,в която се намира детето и обучението става естествено и ненасилствено.
Родителите често се притесняват дали езиковото развитие на децата им е в норма.Ролята на логопеда в случаите на двуезично семейство или едноезично семейство в друга държава е да прецени дали има изоставане в говорното развитие и дали е необходима работа със специалист за преодоляването му.Една консултация би могла да отговори на тези въпроси,а най – добрият вариант е тя да се проведе около четири – пет годишна възраст на детето.
Автор:
Ивелина Александрова
Магистър-логопед