Заекването е сериозно нарушение, което влияе отрицателно върху способността за общуване и нанася трайни последствия върху цялостната личност и психика на детето.Tъкмо затова, веднъж появил се, такъв проблем не трябва да се пренебрегва или да се изчаква неговото отминаване от само себе си. Рискът едно нормално, физиологично запъване или повтаряне на срички и звукове в ранна детска възраст да прерастне в заекване винаги е налице. Адекватната реакция и пряка отговорност на родителите тук е
веднага да потърсят консултация със специалисти-логопеди и психолози, които биха могли да определят за какъв тип заекване се касае и да им дадат съвети как да помогнат на детето си най-добре да избегне проблема. Най-често заекването се появява в периода, през който започва и формирането на речта, т.е. между 2 и 6-годишна възраст. Понякога се появява за първи път, когато детето тръгне на училище. Третият критичен период е пубертета, а понякога (значително по-рядко) този проблем може да бъде отключен и в зряла възраст.Като цяло най-важно е да се акцентира върху най-често срещания възрастов перод на поява на заекване -ранната детска възраст (2-6г.), защото тогава имаме най-голям шанс да овладеем навреме задълбочаването на проблема. Именно затова, тъй наречените ранна Диагностика и Превенция на заекване са от първостепенна важност за справяне с това толкова разпространено нарушение.Много малък и незначителен е процентът на децата, които “израстват” заекването, така че рискът от изчакване не е никак разумно и отговорно обоснован. Обикновено то остава за кратко време изчезва, но пак се появява. Това се нарича рецидив в заекването. В някои случаи се засилва, спазмите при говорене стават по-тежки и трудно преодолими. От съществена важност е и ролята на родителите както в терапевтичния процес и тяхното привличане като партньори в него, т.е. котерапевти, така и за превенция на появата на това нарушение. От практиката се доказва, че именно родителското участие или неучастие в терапията на нарушената речева плавност играе ключова роля в нейното успешно протичане и приключване . Един често задаван на специалистите въпрос е кои саПричините за поява на Заекване? Съществуват няколко основни хипотези в този аспект:
Обща предразполженост към заекване обусловена от развитието на детето – възрастови особености на мозъчната активност; ускорено развитие на речта; ролята на социалните условия при развитието на речта;
Индивидуална предразполженост към заекване от: мозъчни поражения в ранна детска възраст; аномалии в чертите на характера;
– свръхчувствителност, висока емоционалност, холеричен тип нервна система; наследствени фактори – наличие на заекващи близки роднини на детето; наличие на функционална асиметрия на мозъка, соматична отслабеност или чести инфекциозни заболявания;
– ролята на обкръжаващата среда – хроническите конфликтни преживявания (често повтарящи се стресови ситуации в детското обкръжение), направилно възпитание от страна на родителите;
– остри психични травми;
Пол -Момчетата са по-уязвими -ние не знаем точно защо е тази разлика при децата със заекване, но така е почти при всички други речеви и езикови проблеми. Съотношението между момчета/ момичета е около 4,5 : 1.
Речеви и езикови фактори –
Заекването се появява главно в периода, когато детската езикова система се развива много бързо, т.е. ранна детска възраст, когато езиково-речевата система е най-интензивно развиваща се и и естествено – най- уязвима на патогенни въздействия;
Кои са първичните симптоми за поява на същинско заекване, т.е. първите прояви на заекване, които изискват спешна намеса от специалист?
Това са най-вече многократните повторения и удължаване на звуковете в речта. През този период е много важна превантивната работа от страна на логопеда и особено от родителите!!!
Вторични или съпътстващи симптоми на заекване от своя страна са:
височината и силата на говора и треперене на лицевата (оралната) мускулатура., измъчване и напрежение съпроводено със спазми по лицето и шията. Напрежение по дихателния път ;видими напрежения по лицето. Езикова симптоматика :Загуба на визуален контакт съществуват и тъй нареченитеемоционални симптоми, придружаващи заекването, които се изразяват в моменти на страх, срам и избягване на говорни ситуации.(детето предпочита повече да мълчи и да се занимава с игри, които не изискват общуване). Важно е да се отбележи, че вторичните симптоми при началното заекване имат по¬голяма диагностична стойност от чисто речевите симптоми, т.е. когато и те са на лице, опасността от утежняване на проблема е вече съвсем реална. Ако редом с повторенията и удължаването на звукове, вече се забелязват и следните придружаващи говорното затруднение симптоми, като плахост по чертите на лицето и очите; леки трепвания по устните , тремори примигване на очите повдигане или трепване на веждите напрегнатост и спазматични движения в областта на шията рязко повдигане или поклащане на главата повдигане или движения на рамото или раменете движения с едната или двете ръце поклащане на тялото вече срещата със специалист и стартирането на терапия са задължителни.
Следва да се спрем на още една много важна част в борбата със заекване – това е неговата Профилактика или т.нар.Превенция.
Кои са случаите, в които трябва да подходим превантивно към проблема, т.е. преди неговата истинска проява?
Ако във фамилията на детето има заекващ родственик (баба, дядо, баща, майка, чичо и т.н.) развитието на говора трябва да се следи внимателно, детето да не се претоварва в бързо обучение в нови думи, да не се претоварва езиковата и речева системи;
Ако детето предпочита да работи с лявата ръка, или във фамилията има друг леворък родственик, да се подхожда много внимателно в приучаване в десноръкост. Най- добре е да се остави да извършва движенията с тази ръка, с която предпочита;
Ако във фамилията има друг заекващ дете¬то да не се претоварва с чужди езици, до-пълнителни уроци и др.Препоръчително е да се насочи към други извънкласни занимания
При поява на повторения, запъвания и др.
10 Съвета към родителите на заекващи деца
Не прекъсвайте детето си по време на говорене . Изчакайте търпеливо какво иска да каже и едва след това може да го помолите да повтори казаното , след като си поеме въздух, бавно и спокойно. НО САМО ВЕДНЪЖ!
Гледайте детето си в очите, когато то ви говори.Не отклонявайте поглед настрани.Така демонстрирате досада и го карате да се чувствува виновно.
Не говорете НИКОГА пред други хора в присъствие на детето за неговото заекване и че това ви създава проблем. Така го карате да се чувствува виновно.
Вие сте ДЛЪЖНИ да поговорите с детето си за неговото заекване,спокойно да му обясните, че наистина има малък проблем, но Вие ще му помогнете да го преодолее. Прикриване на истината само засилва безпокойството на детето Ви. Важното е то да усети, че Вие сте до него и може да разчита на Вас!
Не показвайте пред заекващото си дете, че се безпокоите за неговото заекване . Вашето безпокойство ще го накара да се чувствува виновно пред вас, а чувството за вина е много силна психотравма.
Организирайте живата на детето си ! Дневният режим и достатъчно сън са изключително важни ,както за общото състояние на детето, така и за неговия говор.
Нека започнe да се занимава с някакъв спорт - индивидуален, без много емоции и викане. Например плуване, тенис, шах, танцуване и др. Така, то ще калява волята си и ще създадете самочувствие на детето си.
Не прекарвайте почивката си със заекващото дете на море. Морето и слънцето изнервят и уморяват и водят до засилване на заекването. За предпочитане е да отидете на планина.
Ако някой от семейството /най-често майката/ говорят бързо и напрегнато, нека се опитат да намалят скоростта на говорене. Бързото говорене на родителите се отразява изключително неблагоприятно върху заекващото дете и неговото заекване.
Направете всичко възможно да прекратите конфликтите между заекващото си дете и другите деца в семейството.
автори:
Ивелина Стаменова /магистър-логопед, специален педагог/
Доц. Виолета Боянова /специалист по речева и езикова патология, невропсихолог/