Най-честите грешки, които правят родителите на деца с комуникативни нарушения

roditelski greshki logopediaBGКомуникативните нарушения са едни от най-разпространените в детска възраст. Причините за появата им са различни, но е много малка вероятността, вие като родители да сте виновни за това. По-скоро говорим за различни нагласи, които съществуват в обществото и на които родителите често се подчиняват, дори да осъзнават, че не са правилни.Терапевтите често се сблъскват с повтарящи се грешки, които родителите допускат,

когато в семейството им има дете с комуникативно нарушение.               Ето най-често срещаните от тях:

1. „ Ще поживеем и ще видим“

Изследванията показват, че колкото по-рано потърсите помощ, толкова по-ефективна би била терапията. Така наречените „маркери за развитие“ помагат на специалистите да проследят развитието на детето от най-ранна възраст. Да, логопедите могат да помогнат дори на бебета, когато имат проблем с храненето, преглъщането и двигателното развитие. В случай, че специалист логопед забележи отклонение или забавяне в развитието при бебето, той може да ви посъветва как да преодолеете разликата, да ви предложи насоки за работа у дома или в терапевтичен кабинет като по този начин си спестите продължителна терапия в по-късна възраст. Въпреки все по-голямата възможност за получаване на информация благодарение на дигиталната среда, в която живеем, все още се случва родители на деца на възраст между 1 и 2 години да не търсят помощ, когато вече ясно се вижда, че детето им има затруднения с появата на първите думи и фрази. Най-често срещани причини за това са:

А) Неприемане на възможен проблем

Всяка бъдеща майка си представя какво ще бъде детето и когато порасне: мило, добро, послушно, добър спортист, ще обича математиката или ще говори няколко езика преди да навърши 5 годишна възраст. Когато детето се появи на бял свят стремежите леко се променят към – спокойно дете, което спи през нощта, храни се добре, не боледува и не плаче много. Обикновено, последната грижа на родителите е дали детето им проговаря около края на първата годинка. Но, дете на година и половина би трябвало да ползва 30 – 40 думи.

Не говорим за това, изчакваме около година и едва тогава започваме да търсим информация за „евентуален проблем“, а детето вече е на 2 години и използва 2-3 думи. Практиката показва, че по-голямата част от родителите търсят помощ едва когато детето навърши 4 години, а две от тези четири години са използвали за да възприемат факта, че детето им има комуникативно нарушение. Да, отказът ви да приемете фактите е нормален и Да, всички родители се чувстват виновни и търсят вината в себе си.Да, възможно е единия от родителите да обвинява другия, че не е положил необходимите грижи за детето, не му е обръщано достатъчно внимание и т.н. Да, нормално е да мислите, че сте се провалили като родители. Това, което трябва да направите в този момент е да оставите обвиненията и самообвиненията зад гърба си, да се изправите, да погледнете действителността в очите и да потърсите помощ от специалист.

Б) Синдрома на съседката

Често се случва, ако проявите загриженост за развитието на речта на детето си да се сблъскате със „Синдрома на съседката“. Въпреки, че тя няма никаква представа за етапите на развитието на речта много „компетентно“ ще ви обясни, че е гледала по телевизията едно предаване, в което са казали, че .... всъщност няма значение какво. Подобни хора има навсякъде и съветите и обясненията им варират от „гледа много телевизия“ до „защото си кърмила повече отляво“.

Друг вариант на същия синдром са колегите ви в офиса, които вече имат по-големи деца и се считат за информирани по всички въпроси свързани с появата на речта и езика.Те ще ви кажат, че преди да навърши 5 години детето няма смисъл да го водите при специалист, ще ви залеят с линкове на статии за известни хора с комуникативни нарушения и дори ще ви обвинят в разхищаване на средства от семейния бюджет.

А ако сте почитатели на здравословното хранене, не употребявате червено месо и краве мляко, ходите на йога и сте решили да образовате детето си вкъщи или в родителски кооператив - то се пригответе за още по-сериозни обвинения.

Всъщност, никой от гореизброените не може да ви посъветва адекватно относно развитието на говора на вашето дете. Ако мислите, че имате проблем със сърдечния ритъм и кръвното налягане ще послушате съвета на случайни хора или ще отидете на преглед при кардиолог?

Приемете съвет от съседката, само и единствено в случаите, когато имате за съсед - логопед специалист по ранно детско развитие.

В) Етикет „Специално дете“

Много родители се страхуват от възможността страховете им да се окажат истина и детето им наистина да има комуникативно нарушение.Етикет „Специално дете“ би изисквал специални ресурси в училище, допълнителен преподавател, допълнително време за работа с него у дома, а и да не забравяме съжалителните погледи на гореспоменатите съседки и колеги. Да, месечните разходи за терапия също не са малко, така че е нормално да се притеснявате и за бюджета. Въпреки всички тези страхове, колкото по-рано установите има или няма проблем, толкова по-добре. Ако не сте прави и детето ви няма нарушение ще се избавите от години на страх, стрес и притеснения. В случай, че подозренията ви се окажат факт ще можете навреме да започнете терапия и да постигнете по-добър ефект от нея за по-кратък период от време.

2. Домашен майстор

След изчитането на 1028 страници от различни форуми и сайтове, решавате да си купите учебника „Основи на терапията при комуникативни нарушения“ и „ 101 практически съвета за терапия у дома“.

Така де, колко да е трудно.

Дотук сте научили, че се прави диагностика и после се играят различни игри, чрез които детето да преодолее проблема. Диагностика вие вече сте направили – детето има проблем.Изчитате учебниците като прескачате непознатата терминология и сте готови! Сядате да играете на пода като внимателно следвате съветите от практическото помагало и настоявате детето да говори високо и ясно, а вие му казвате „браво“ на всяка втора дума.Скоро детето се уморява и става раздразнително, вие се чудите какво точно не сте прочели или разбрали и се зареждате с нова литература по въпроса, а времето си върви.

Един ден ще живеем в идеален свят, където всеки ще може да прави всичко, а ако случайно нещо не може, ще бъде възможно да се научи да го прави за около 10 минути средно галактическо време.Но, този момент още не е дошъл. Заведете детето при специалист, а майстор за пералнята извикайте за вкъщи.

3.Обиколка на забележителностите

Ако живеете в голям град, то е много вероятно да има няколко известни езиково-говорни терапевта. За всеки от тях сте прочели по нещо, казали са ви по нещо като изказванията варират от „не си губи времето там“ до „прави чудеса“. Когато търсят терапевт, родителите естествено сверяват диагнозата; предполагаемото време, което ще отнеме терапията и цените в различните кабинети. В случай, че двама терапевти са поставили една и съща диагноза има ли смисъл да обиколите още пет кабинета? Ако трябва да закарате колата си на ремонт ще обиколите ли всички сервизи в града? По всяка вероятност – не. Изберете един терапевт, на който да се доверите и му дайте шанс да си свърши работата.

Препоръчително е езиково – говорният терапевт да има бакалавърска и магистърска степен по Логопедия от акредитиран университет /в България: СУ “Св.Климент Охридски“ и ЮЗУ „Неофит Рилски“, НБУ – магистърска степен/ и стаж по специалноста.

Вярно е, че Логопедията не е ракетно инженерство, но все пак има разлика дали терапевтът ви е учил 6 години за специалност или само 4 семестъра, нали?

4. Откраднато време

Да приемем, че вече сте преодолели горните три точки и детето ви посещава логопедичен кабинет за терапия. Имате две или три посещения седмично по един час. Супер! Ето малко време и за вас – за един бърз маникюр, да напазарувате или да почетете на спокойствие. Вече сте в графата „добър родител“ и няма нужда да правите нищо повече по въпроса. А, може би не.

В повечето случаи терапевта, ще ви даде упражнения за работа вкъщи, които ако не сте видели как се правят няма как да повторите сами. Добър вариант е да присъствате поне в рамките на първия месец от терапията или да помолите вашия логопед да ви обучи как да правите упражненията у дома. Имайте предвид, че с напредването на процеса упражненията се променят, така че най – добре да не гледате на терапевтичните часове като на свободно време.

5. Аз не знам, че не знам

Ако едно дърво падне в гората и никой не го чуе, то вдига ли в действителност шум? Това е един от въпросите, с които дебатьорите се упражняват. Ситуацията е сходна при родителите на децата с комуникативни нарушения. Ако не знам, че детето ми има нарушение, то как да знам, че ми трябва помощ? Информирайте се. Още от училището за бременни вие започвате изучаването на една чисто нова специалност – родителство, с гарантирана заетост и без право на почивен ден. Научете не само как се развива бебето в утробата, а и как би следвало да се развива от момента на раждането. Това е дълъг процес, но с малко желание бихте могли да научите основните етапи от двигателното, емоционалното, когнитивното и говорното развитие на детето.

Бъдете информирани родители, това ви прави свободни.

Знанието ще ви помогне да избегнете всички капани заложени в мненията и съветите на хората около вас, съмненията и страховете, които е нормално да изпитвате и в случай на нужда ще ви даде възможността да реагирате адекватно.

 

Ивелина Александрова

логопед

www.logopedika.eu

 

Free business joomla templates