Монтесори и ранното детско развитие

igrachkiПървите 6 години на детето са периодът за натрупване на всички основни характеристики на интелекта и характера, с други думи на психическия живот на човека.В периода 0-3 годишна възраст мозъкът на бебето се намира в състояние на пълна откритост към света и възприема огромна информация, като под хипноза. Около 3 годинки детето започва да упражнява и развива всичко това, което дотогава е натрупало като знание за средата, която го заобикаля. Под ‘нула’ се счита даже не раждането, а самото зачеване, т.е. психическото формиране на детето започва още от утробата. Сами разбирате защо това, което го заобикаля и неговото богатство и многообразие е от критично значение за бъдещето му.

За първи път за тези неща заговаря една смела удивителна жена преди един век. Доктор Мария Монтесори. Не само, че успява да се пребори с предразсъдъците и нулевия интерес към детето като уникална личност, ами и запалва цял свят за една нова и модерна педагодика, без възпитателната пръчка и даваща възможност да се разгърне пълният потенциал на природата във всеки бъдещ човек.

Всички свои умозаключения тя прави на база на няколко десетилетия наблюдения на най-различни като социално и семейно положение деца по цял свят. Нейният подход към децата става толкова уважаван и разпространен благодарение на революционните (включително и за днешните ни представи) резултати,  които децата постигат без особена намеса на педагог, като например собствено желание за тишина и дисциплина, състрадание към по-слабия, умение за споделяне на вещи и спонтанно желание за писане в доста ранна възраст. Уважението към интелектуалните нужди, концентрацията и свободата на избор на занимание, специфично за всяка възраст,  дава възможност на детето да намери своето място в един екип от деца, които не се държат непрекъснато като буйстващи агънца, към които се отправят порицания и викове, а по-скоро като хора във весел офис. Голяма част от градините в Европа почиват на тези принципи, без да се наричат Монтесори градини и без да предлагат задължително специално разработените от нея материали.

 

Удивително е как в България  едва сега, в началото на 21 век, простичките като всяко велико нещо открития на Монтесори стават интересни. Същевременно родителите, които се интересуват от ранно детско развитие, се сблъскват на всяка крачка с насмешка и недоверие по отношение на подобни ‘хипарски’ разбирания като пренаталното възпитание или английски за бебета например. Да, в книгите на Монтесори няма да откриете данни от енцефалограми или описания на поведенчески опити с деца, каквито се провеждат днес в САЩ например. Въпреки това, изследванията вече сто години научно потвърждават наблюденията й. Днес учените до един отбелязват, че «мозъчните клетки на бебето оформят основите за целия сетнешен живот, като първите три години са критични» (1997, сп. TIME, “How A Child’s Brain Develops”). Д-р Джейн Хийли например, автор на Your Child‘s Growing Mind, изказва следното обобщение: «В моите изследвания на мозъка, не открих нищо, което да не съвпада с наблюденията на д-р Монтесори за детето.»

Какво иска детето

Според Монтесори най-важният период в развитието на човека не са няколкото години на специализирано учене в университет, а години, в които то само открива физичните закони и като един малък Нютон, ги изследва по стотици пъти. Ако сте наблюдавали поведението на дете над шест месеца, сте забелязали как някаква вътрешна енергия го тласка да изследва и работи върху определени неща, които го интересуват към даден момент – период на капачките,  на пъхането на ключ в дупка, миене с вода, работа с пръст и растения и т.н.  Детският ум притежава природната способност сам да се учи от обкръжаващата среда и да подбира в нея необходимите ‘задачи’ за своето развитие. Интересът му към тези дейности от живота е продиктуван и от това какво правят хората, които го заобикалят, тъй като инстинктът за подражание е невероятно силен в най-ранна възраст.

Тези години са вълшебни за всеки човек, тогава той се намира най-близо до творческия източник, който го е създал и на който не можем да диктуваме, а на който можем само да се възхищаваме. Това е периодът на оформяне на чудото на човешката интелигентност – нашият дар, който ни отличава от всички други същества с жива мисия на Земята. През тези години се оформя не само интелигентността и езика, но се развиват и основните нагласи и способности на характера – като воля, способност за концентрация, съчувствие към другия, способността да знаеш какво искаш и т.н. Затова е от изключителна важност първо да предоставим на детето максимално разнообразни обекти за изучаване (за пипане, пъхане, пресипване, вадене и т.н. дейности с ръце) и второ – да не го прекъсваме, когато се съсредоточи върху тях. Детето не разбира защо бързаме и защо прекъсваме двайстото му хвърляне на кубче от високото столче или защо нервно издърпваме омазаната с пюре капачка от ръцете му. Непрекъсването на цикъла на концентрация на детето е от огромна важност за бъдещото му психическо здраве. Когато изучава някоя къртичина, детето не се тутка, за да ни ядоса или да ни прави на пук, а защото природата му си има свой вътрешен ритъм на поведение. Ако все пак то прави сцени, най-вероятно този ритъм в миналото е бил пренебрегван и то се бунтува.

Ролята на родителя

И ако в детските градини у нас заниманията включват гледане на ТВ за възрастни или опити за контролирани ‘уроци’ като в класна стая, поне родителите трябва да са наясно каква е тяхната роля през този период.  «Родителите не са производители на детето, а негови пазители. Те трябва да го пазят и да се грижат за него в най-дълбокия смисъл на тези думи, като свята мисия, която отива далеч отвъд интересите и идеите на ежедневния живот….Трябва да разберат и предприемат социалната борба, пред която сме изправени днес: да извоюваме правата на детето.» (Montessori, Maria, The Secret of Childhood, 1940). Така, както се е воювало за правата на работника по онова време. И под права Монтесори дори не се фокусира върху ненасилието, храната и здравето, за които днес първо се сещаме, когато се споменат правата на детето. Тя има предвид детето да бъде признато за личност със собствено право на избор и то най-важната личност, защото «ако работникът произвежда това, което човечеството консумира и създава различни външни неща, то децата ‘произвеждат’ самото човечество»!

Ролята ни на възрастни, отредена от мъдрата природа, е да помогнем по всякакъв начин чудото на израстването на този ум и характер да протече без препятствия, за да може детето да изгради един по-добър човек на нашето утре. На детето в най-ранна възраст не може да се преподава нищо отвън, тъй като в него работи един много по-велик и чуден учител и неговия глас заглушава нашите. Този ‘учител’ има страшно много работа – да научи детето да говори само чрез слушане и гледане, да научи детето всичко за предметите и природата, ежедневните дейности и хората. А нашата роля е да осигурим спокойствието и стимулиращата среда за този процес. Детето трябва да бъде защитено от стрес, бързане, прекъсвания, но и да бъде навсякъде с нас, за да получава храна за ума, нова информация за това как работи този свят. У нас е заложено по естествен начин да закриляме детето през този период на изграждане, дори изоставяйки собствения си инстинкт за самосъхраниение. Сякаш всичко в природата ни показва, че този период е най-важния за развитието на нашия вид. Не бива да пропиляваме без специално внимание тези кратки години на детето, залутани в ежедневни грижи и задачи, защото чудото на изграждането на ума никога по-късно не се връща, а и до голяма степен щастието и реализацията не само на детето, а и на обществото ни, зависят от това.

автор: Полина Вълчева

http://priateli.info

 

Free business joomla templates