Най-младата функция, от функциите на гръкляна, е фонаторната. Той основно е свързан с дихателната функция поради особеното си местоположение - при кръстосването на дихателния и храносмилателния път, като във връзка с това той има и защитна функция, като притежава и ролята на сфинктер, тъй като предпазва долните дихателни сегменти от попадане на ненужни тела.
Фонаторната функция се осъществява от високо диференцирани и координирани движения на гласните връзки. Във филогенетичен план за пръв път у земноводни /саламандри/ на основата на защитния механизъм се появява фонаторната функция, която се диференцира при бозайниците, за да достигне съвършенството си при човека.
Развитието на детският глас основно се дели на няколко периода: доучилищен /6-7 г/, домутационен /7-13 години/, мутационен /13- 15 г./ и следмутационен. При децата фонацията се извършва за сметка на крайното напрягане на краищата на гласните връзки.
Диапазонът е между 5- 6 тона. Гласът на новородените, макар и с различна сила, тоновете, които излизат от устата на детето, са с еднаква височина и почти еднакъв тембър за всички деца. Височината му отговаря на тона “ла” на І октава. В периода на развитие на говора диапазонът се разширява незначително между “фа” и “ла”, а в пубертета надхвърля една октава.
В училищния период пеенето се осъществява за сметка на пълно натоварване на гласовия апарат, във връзка със слабостите на гръкляновата мускулатура.
В домутационния период, паралелно с анатомичния растеж на органите и системите, участващи в гласообразуването, произтичат изменения на гласа, който на всеки 2-3 години изменят своите качества. От лек, чист, лишен от наситеност, с неголям диапазон /5-6 тона/ във възраст 6-8 години, детският глас постепенно се развива, изменя своите темброви качества, получавайки наситеност, металически оттенък и други вокални качества. Диапазонът се разширява до 10-12 тона, в този период децата пеят във фалцетен регистър, с участието на правата част на пересто-щитовидните мускули.
Фалцетът се обяснява с това, че гласовите мускули не са развити и не взимат достатъчно участие в гласообразуването. Гласните връзки не се доближават плътно, има колебание в краищата им. При ниските гласове при развитието на мускулите към колебанието на краищата се добавя колебание на всичките им слоеве.
Мутацията се явява физиологично обусловена промяна, предизвикана от изменението на гръкляна и целия организъм в периода на полово съзряване. Следователно, явно носи ендокринен характер и се наблюдава във възрастта от 13 до 15 години. Изменението на гласовия апарат при момчетата се съпровожда с понижаване на диапазона на гласа почти с октава и изменение на тембъра. На мутацията голямо влияние оказват климатичните условия. Известно е, че във южните страни, гласът на момчетата се променя по-рано, отколкото в северните.
След пубертета и физическата мутация гласа се установява с характерните си качества и достига съвършенство към 36 годишна възраст. Ларинксът се развива в непосредствена зависимост от неговото функционално натоварване /гласовите качества и морфологичните особености/. При лица, които използват гласа си професионално, ларинксът развива своята мускулатура. Морфологичните и физиологичните характеристики на ларинкса се обясняват с действието на активната функция на блуждаещите нерви. Като последствие се явява усилена обменна дейност на ларингеалната мускулатура, обилно кръвоснабдяване и нарастване на мускулната маса. Импулсите на ядрата на блуждаещия нерв се индуцират вторично от хипоталамусовото равнище върху предния дял на хипофизната жлеза. Отделят се соматотропни хормони, които оказват влияние върху цялостното развитие на ларинкса. Съответно гласовете се променят и от лирични преминават в драматични.
При стареене се наблюдават също характерни промени в гласа. Дълго време се е смятало, че това се дължи единствено на калцифицирането на хрущялите на ларинкса. Голям брой певци в напреднала възраст с калцифициран ларинкс запазват почти всички качества на гласа си.
Хигиенни правила:
1. Пази се от прекалено преохлаждане!
2. Да не се разговаря продължително в студени дни на улицата, особено след работа.
3. Да се говори в достатъчно овлажнен въздух, за да не изсъхва лигавицата.
4. Да не се употребяват общи подправки /черен пипер, чубрица/, защото дразнят лигавицата на гръкляна и глътката.
5. Да не се прекалява с храната, особено преди гласова изява.
6. Да не се започва да се пее непосредствено след хранене- нарушава се функцията на дишане и гласовия апарат.
7. Препоръчителни са следните спортове: гимнастика, лека атлетика, тенис, волейбол и плуване.
8. По – добре да се предотврати болестта, отколкото да се лекува след това.
Профилактика:
1. Да не се пее и говори при боледуване на горните дихателни пътища.
2. Да се развие правилно речево дишане и ясна артикулация /дикция/.
3. При певците се препоръчват в началната фаза на обучение занятия от не повече от 1 час на ден с две почивки по 5 минути. Да не се пее партитура несъответстваща на възможностите на певеца.
4. Дължината на натоварването зависи от индивидуалните възможности.
5. Да се редува гласово натоварване и почивка. За певците – след оперно представление – почивка от две денонощия, а след концерт- 4 часа.
6. В деня на спектакъл /при певци и актьори/: да се избягва физическото натоварване и емоционалното раздразнение; да се приема храна до 5 часа преди спектакъла; след завършването да се почива 20-30 минути преди да се излезе на въздух; нормален сън 8-9 часа; след ставане – гимнастика и водни процедури; закаляване на организма за избягване на простудни заболявания.
Автор на статията:
Катерина Щерева