Статии

Играта на играчките 2

ii2Възраст 12 – 24 месеца  

Периодът между първата и втората година от живота на детето е свързан с много динамични промени: то открива триизмерното пространство, благодарение на ходенето; обогатява възможностите за разбиране на езика и за изговаряне, развива схемата на тялото си и подобрява и разширява манипулативните си умения.Специалистите наричат този период „сензомоторен”, защото детето учи през движенията и сетивата си. За разлика от първата част на периода (от раждането до първата година), когато родителя управлява и обосредства тези процеси, през актуалната за нас възраст детето като че ли води

и насочва родителите си по отношение на интересите и игрите. Тук е малката уловка на тази крепка възраст – родителите са тези, които водят: те трябва да въведат кратки, но структурирани и целеви съвместни игри, такива, които са с правила както за малкия човек, така и за възрастния, такива занимавки, които да стимулират партньорските и подражателните умения на детето. И не на последно място: не обсебвайте напълно времето за забавления и наблюдавайте малчугана, това ще ви ориентира за работоспособността и за областите, които го затрудняват. Не търсете обезателно вербална изява като отговор на вашите въпроси, целта е комуникацията, детето може да посочва, да покаже с жест и т.н. и да бъде разбрано. Във възрастта между първата и втората година играта е най – мощното средство за развитие на сензорната интеграция, на моторното планиране в дейностите, както и за комуникативно и познавателно съзряване.

Ето няколко идеи за това какво може да правите:

Цел: манипулативни умения и зрителномоторна координация – как и с какво да играете, за да ги стимулирате:

  • Кула с рингове: алгоритъма на игра включва това кръговете да бъдат последователно извадени, разгледани и прибрани обратно на основата, като в началото детето не може да прецени големините. Вие трябва да назовавате и да помагате на малкия човек да опипва и сравнява ринговете. Не е добре да бъдат изсипвани с обръщане на кулата, вместо изваждани един по един;
  • Чашки / кубчета, които се прибират едно в друго.С тях детето може да експериментира с големините. Не му отнемайте тази възможност с подаване на следващото по ред на големините, нека то ги открие през опита си. С тази играчка можете да се занимавате по много начини: да строите кула, да прибирате едно в друго ( от голямо към малко) или да скривате малките с големите, обърнати с дъното нагоре, да криете малка играчка под една от две чашки и малчугана да я търси и намира;
  • „Низанки“ – най – лесният вариант е дъска с няколко стълбчета с кръгла форма и разпределени в основните цветове кръгчета. При тази игра има един тип манипулиране при подреждането и внимание при сортирането на цветните кръгове. По – усложненият тип игра изисква въртене на ръката при прибирането, тъй като стълбчетата на основата са с различна геометрична форма – триъгълник, полукръг, квадрат и т.н. Детето трябва да гледа и усети при кое завъртане ще прибере съответните форми;
  • Кутии с вгнездяване на различни форми – добре е в началото те да бъдат основните геометрични форми – кръг, триъгълник, ромб и т.н. От малчугана се изисква да съотнесе форма към съответния отвор, за да прибере всички части. Играейки и отработвайки това умение се подобрява пространствена ориентация, така важна за „бъдещо ползване“;
  • Пъзели с дръжки – началните, които се въвеждат са на безцветна дървена (триъгълна или правоъгълна ) основа, с малко части и с големи дръжки. Изискването към детето отново е да съотнесе формата на отделната част към тази на дървената основа. За най – малките деца са подходящи и т.нар. „музикални“ пъзели, при които отделните части са с изобразени животни и при прибирането им се чува звука, който издават. Следващите пъзели, които се въвеждат са с по – голяма основа, отново безцветна и респективно с повече части, а най – сложните са на цветна основа като фон. Те са подходящи за възраст 18 – 24 месеца и са подходящи и за назоваване и разказване на изобразеното;
  • Игри с пресипване – малчуганите експериментират с това действие в пясъчника и в банята. Можете да се упражнявате с пресипване от една чаша в друга на различни семена или да дадете на детето лъжица и така да подобрите зрителномоторната му координация, контрола на ръката, стабилизирането на по – добър захват;
  • „Шиене“ – тази игра е подходяща за края на възрастовия период. Добре е в началото връзката, на която се пришиват отделните елементи да е с фиксиран твърд край, за да е улеснено детето. Играта подобрява координацията между двете ръце и фината моторика.

Цел: комуникативни и социални умения:

Заложете на книгите от различен тип:

  • Сетивни, с релефни части на изображенията – така детето може да усети чрез тактилната си чувствителност различни повърхности. Тези книжки са чудесна възможност за родителите да обяснят например как изглежда някое животно         (кучето е покрито с козина, рибата – не), да фокусират вниманието на малчугана върху детайлите и не на последно място – да му покажат, че с докосване също
  • С подвижни части – те са изработени така, че детето само да издърпва, отваря или натиска така, че да открие скрита картинка. Тези дейности определено се харесват на тази възраст предвид факта, че децата се интересуват много от движение;
  • С типични за нашата култура и бит обекти и предмети, с изобразени извършваните с тях действия в типична ситуация ( например строеж на къща и багер, който копае голям ров за основите). Предимството на този тип продукти е, че фокуса е върху езиковата и социално значима информация, която получават децата;
  • С изобразени причинно – следствени връзки и отношения. Картинките в тях представят ситуация в действие например детето бута чашата си с мляко, разлива я и цапа дрехите и покривката на масата, следствието е това, че отива да се преоблече, за да не е мокро, а изцапаните дрехи и покривка се слагат в пералнята и се перат. Този тип книги предоставят възможност за коментиране на онагледените ситуации, малчуганите могат да задават въпроси и да получават още допълнителна информация, която има значим характер за интелектуалното и социалното им развитие. Подходящи са за края на възрастовия период;

Социални игри: поощрявайте малкия човек да имитира поведението Ви, като обгрижва любима играчка или кукла ( дори и ако е момче) – нека я храни, завива, приспива и вози. Тези игри еволюират с времето и със съзряването на детето и му позволяват да влиза и почувства други социални роли.

Много важен момент от социалното развитие на детето представляват все по – настойчивите му опити да се храни само. Да, това умение е показател за нивото на самостоятелност, но не бива да забравяме, че храненето като процес е общуване и комуникация. Малкият човек имитира поведението на възрастните на масата, защото иска да участва в този процес. Затова не бива да го сепарирате да яде само и да приема изключително бебешки пюрета. Ако няма установена дисфункция на орофациалните механизми, то то може да приема спокойно нехомогенна, преходна храна, а в края на периода и от тази на възрастните, без разбира се силни подправки. Позволявайте му да опитва от вашите гозби, хвалете го за начина, по който яде само, въпреки, че цапа себе си и наоколо, нека да пипа и мирише храната.

Кога да се притесните и да потърсите консултация с логопед във възрастта между една и две години:

  • Детето не се обръща на името си, не изпълнява инструкции като „дай“, „ела“ и др. освен ако не му помогнете с жест;
  • Не иска да се храни, пристрастено е към течните и сухите храни, гоните го с лъжицата или го храните единствено пред телевизор;
  • Ако детето тича постоянно и му е трудно да остане на едно място без да се движи за по – дълго време, деструктивно е и еднотипно в действията и в игрите си, не се заиграва с мама и с тати за повече от пет минути;
  • Интересува се предимно от предметите на възрастните – дистанционно управление, компютър, мобилният ви, кабели. Играчките не са му интересни;
  • Ако в края на периода детето изговаря само идентични думи като структура (мама, кака, папа и т.н.) и жестикулира много, за да бъде разбрано;
  • Ако детето задържа вниманието си за кратко върху една дейност и предпочита да манипулира през вас – с вашата ръка да прави трудните за него дейности.

В заключение искам да обобщя няколко важни аспекта от играта на детето между първата и втората година от живота му. Не е важно колко игри ще осъществите през деня. По – важно е играта да бъде целева, т.е. с ясна за детето цел, например да прибере всички части на пъзела или да пришие три макарона на връзката, за да направи гердан за мама. То трябва да е наясно с правилата на играта: тя има начало, процес и край и задължително се завършва. Така, в началото малчугана ще доиграва с ваша помощ и постепенно ще увеличава времето, в което да имате споделено внимание, както в познавателен и комуникативен, така и в конструктивен план. Търсете разнообразието в игрите и в играчките, които купувате и дайте на въображението си поле за изява – с една игра може да правите много неща, не само това, което пише в упътването. Вие правите игрите интересни, дори най – скъпата покупка няма да е привлекателна за малкия човек, ако Вие не и вдъхнете живот и ценност. И не на последно място – детето учи през играта – за него тя е забавна, за Вас тя се прави освен за приятно изкарване и за научаване на нови неща и за придобиване на нови умения – направете го, така че детето да усеща само първата част.

Весели игри!

Милена Макавеева – логопед

Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“

www.pumpelina.eu

 

Free business joomla templates