Статии
Скала за психомоторно развитие
Най-честото притеснение на родителите е дали детето им се развива нормално. Някой прохождат по-рано, други проговарят по-късно, всички те са различни и следват свой собствен път на развитие. С тази скала, бихме искали да ви дадем ориентир за развитието на детето. Имайте предвид, че малки разлики в развитието са нормални. В случай, че забележите голямо отклонение-обърнете се към специалист. Психомоторното развитие на детето по следните параметри:
Ранно детско развитие.Език и общуване.
Всичко започва в семейството.Чували сте това, нали? Но, всъщност детското развитие започва още от утробата на майката. След първите три месеца от бременността можете да започнете да общувате с детето си.На този етап, това общуване е пасивно, но е от изключително значение за последващото развитие на детето.Децата разпознават гласа на майката и бащата още преди да са се родили.Започнете да създавате емоционална връзка с него следвайки няколко прости съвета:
Невероятните деца билингви
Всяко дете се ражда с уникалната способност да усвоява език като форма на комуникация.Около три месеца след раждането детето се ориентира и се насочва към езика,който чува в най-голям процент от времето,в което будува.След шестия месец проговарянето започва на езика,на който говори майката,респективно човека,който се грижи за него.За да се усвоят правилата на един език и речниковия запас да достигне до ниво за комуникация е необходимо време,което средно може да се приравни към четири годишната възраст на детето.
Прочети още...
Моето дете заеква
Заекването е сериозно нарушение, което влияе отрицателно върху способността за общуване и нанася трайни последствия върху цялостната личност и психика на детето.Tъкмо затова, веднъж появил се, такъв проблем не трябва да се пренебрегва или да се изчаква неговото отминаване от само себе си. Рискът едно нормално, физиологично запъване или повтаряне на срички и звукове в ранна детска възраст да прерастне в заекване винаги е налице. Адекватната реакция и пряка отговорност на родителите тук е
Специфични обучителни трудности
Този термин се използва, за да опише онази част от учениците, които имат определени затруднения в овладяването на училищните умения. Разбира се, всяко дете би могло в един или друг момент да срещне някакви пречки при усвояване на учебния материал. Деца на една и съща възраст демонстрират големи различия както във физическо, така и в психичното си развитие. Тези различия изпъкват особено ярко в първите години в училище. И все пак съществува една група деца, за които проблемите с ученето са не просто инцидентно или периодично явление.При тях характерът на затрудненията носи белега на нарушение.
Монтесори и ранното детско развитие
Първите 6 години на детето са периодът за натрупване на всички основни характеристики на интелекта и характера, с други думи на психическия живот на човека.В периода 0-3 годишна възраст мозъкът на бебето се намира в състояние на пълна откритост към света и възприема огромна информация, като под хипноза. Около 3 годинки детето започва да упражнява и развива всичко това, което дотогава е натрупало като знание за средата, която го заобикаля. Под ‘нула’ се счита даже не раждането, а самото зачеване, т.е. психическото формиране на детето започва още от утробата.
Прочети още...
Вродени цепнатини на устната и/или небцето
В ранния стадий на бременността отделните части на лицето се развиват самостоятелно, след което се съединяват. Понякога, някои части не се сливат напълно, което определя и появата на цепнaтина. Съществуват различни видове цепнатини с различна тежест.
Цепнатина на устната
Цепнатината на устната е състояние, при което горната устна не е цялостно завършена. Изглежда, като че ли има разрез на устната. Може да варира от лека резка на червената част от устната до пълното и разделяне по единия или двата разцепени ръба на устната, нагоре до носа. Цепнатината може да бъде едностранна или двустранна, в зависимост от това дали са засегнати едната или двете части на горната устна.
Развитие на детския глас
Най-младата функция, от функциите на гръкляна, е фонаторната. Той основно е свързан с дихателната функция поради особеното си местоположение - при кръстосването на дихателния и храносмилателния път, като във връзка с това той има и защитна функция, като притежава и ролята на сфинктер, тъй като предпазва долните дихателни сегменти от попадане на ненужни тела.
Фонаторната функция се осъществява от високо диференцирани и координирани движения на гласните връзки. Във филогенетичен план за пръв път у земноводни /саламандри/ на основата на защитния механизъм се появява фонаторната функция, която се диференцира при бозайниците, за да достигне съвършенството си при човека.
Хиперактивност и дефицит на вниманието
Хиперактивност и дефицит на вниманието е нарушение на поведението в детска възраст, при което изразеното двигателно безпокойство води до нарушение в концентрацията на вниманието и предизвиква значителни затруднения при изпълнение на структурирани задачи. Представлява комплекс от симптоми, от които водещи са: дефицит на внимание, хиперактивност и импулсивност.Симптомите се появяват в ранно детство, но могат да продължат и в зряла възраст. Хиперактивността е нарушение на поведението, отразяващо се на процесите на ученето и училищните умения.
Какво представлява Синдром на Даун?
През далечната 1866 г. английският доктор Down описва клиничните белези на синдром, който днес носи неговотo име. През 1959г. Lejeune и Jacobs установяват, че Синдромът на Даун е резултат от Тризомия 21. Това е най-често срещаната генетична аномалия, която се дължи на една допълнителна хромозома в 21-ата хромозомна двойка. Хората с този синдром имат в кариотипа си 47 хромозоми вместо 46, както всички останали. Честота на раждане на индивид със Синдром на Даун е приблизително 1 на 700, и тя е еднаква във всички страни, всички раси и всички социални групи. Годишно в България се раждат около 100 такива деца. Най-важното нещо, което трябва да се знае за хората със Синдром на Даун е, че те са по-скоро подобни на останалите, отколкото различни от тях.
Прочети още...Арт-терапията като подход при децата, които наричаме „различни”.
Всички деца, всички хора, са различни. Ние, в качеството си на професионалисти, забелязваме и обследваме различията, и когато тези различия не позволяват на дадено дете да се социализира, ние се намесваме. Работата върху различията-симптоми е възможна само, когато се отнесем към тях професионално. Често хората се плашат от тях и ги избягват, слагайки им „етикети”, например „ това дете е непослушно, лигаво, глупаво” и т.н. Но бягството по този начин не решава проблема. Най-важното при тези случаи е да си задаваме